Решение № 1709 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1709 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113281 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу А. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1215,26 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между страните, 230,06 лв. – договорна лихва за периода 05.09.2024 г. – 04.03.2025 г. и 86,29 лв. – обезщетение за забава за периода 05.09.2024 г. – 03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 о т ГПК в съда – 15.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3310/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 7032/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр. с.

В исковата молба се твърди, че на *** г. страните сключили Договор за потребителски кредит № ***, въз основа на който ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД предоставил на ответника А. К. Й. сума в общ размер на 2000,00 лв. При потребителски кредит за общо ползване средствата се превеждали от кредитора в срок до три работни дни от сключване на договора по сметката на 1 потребителя, открита при ищеца и посочена в чл. 7.1 от Договора. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка на потребителя. Дължимата от потребителя сума била разсрочена на 26 вноски – 25 вноски по 117,36 лв. и последна в размер на 117,48 лв., като първата вноска била дължима на *** г., а последната – на *** г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,05 %, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методиката за изчисляването му. Годишният процент на разходите бил 47,39 %, а общата дължима сума по договора – 3051,48 лв. Като разход в ГПР била включена дължимата договорна лихва, като в договора нямало уговорени други разходи или такси. Посочват се допусканията, при които е изчислен ГПР, както и, че договорът не е сключен при Общи условия. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е допуснал просрочие при изплащането на повече от три вноски с падежи – 05.09.2024 г., 05.10.2024 г. и 05.11.2024 г., поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост до ответника на неговия адрес, което било получено на ***г. от н. с.. Поддържа се, че от тази дата договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемостта на задълженията по него.

Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на счетоводните книги на банката, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 7032/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр. с. Издадена била Заповед № 3310/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 о т ГПК, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост на посочените в нея суми от ответника, при което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. К. Й., с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, тъй като в уведомлението било записано, че получател е трето за спора лице, като не ставало ясно какво е качеството на това лице, каква е връзката му с ответника, както и в какво качество подписва пратката. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР бил 50,00 %, а не в посочения в договора размер от 46,83 %. Договорът бил с шрифт по-малък от „12“, което също било предпоставка за неговата недействителност. Размерът на шрифта бил „10“. Твърди, че е заплатил част от претендираните суми. Поддържа да са платени поне пет вноски. Сумите следвало да се погасяват в следната поредност: лихви, разноски, главница.

Счита, че до момента са били погасявани първо лихвите по кредита.

Поради изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с 2 което да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ю.. Д. И. – процесуален представител на ищеца, с която моли предявените искове да бъдат уважени. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът А. К. Й. се представлява от а.. Г. М. в открито съдебно заседание, който заявява, че не поддържа единствено възражението, че договорът за кредит е с шрифт по-малък от „12“. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове с довода, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като в него е посочен неверен ГПР. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 7032/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е издадена Заповед № 3310/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника А. К. Й. за следните суми: 1215,26 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., 230,06 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, за периода 05.09.2024 г. – 04.03.2025 г., 86,29 лв. – обезщетение за забава, за периода 05.09.2024 г. – 03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 15.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

Не е спорно по делото, а и от ангажираните писмени доказателства Договор за потребителски кредит № *** от *** г., се установява, че между страните е сключен процесния контракт, по силата на който на ищцовото дружество е отпуснало на ответницата кредит в размер на 2000,00 лв., за срок от 26 месеца, при посочени ГЛП – 41,05 % и ГПР – 47,39 %. Крайният срок за погасяване на кредита е *** г. Общата дължима сума от потребителя е посочена в размер на 3051,48 лв., от която: 2000,00 лв. – главница и 1051,48 лв.

– възнаградителна лихва (видно от обективирания в договора погасителен план).

От заключението на извършената и приета по делото, без възражения на страните, съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от в. л., се установява, че на дата 22.06.2023 г. заемната сума от 2000,00 лв. е преведена по банкова сметка на ответника и същият е усвоил изцяло кредита. Ответникът е заплатил по кредита сумата в общ размер на 1556,89 лв., разпределена от ищеца по пера на кредита, както следва: 784,74 лв. – главница; 740,94 лв. – възнаградителни лихви и 31,21 лв. – обезщетение за забава. Общо дължимата незаплатена сума по кредита е в размер на 1531,63 лв., от която: 1215,26 лв. – дължима главница, 230,06 лв. – дължима договорна лихва и 86,31 лв. – дължимо обезщетение за забава. При изслушването му в съдебно заседание в. л. Р. Г. категорично заявява, че посоченият в договора ГПР по процесния Договор за кредит е неверен, тъй като при включването в същия дори само на разхода за 3 възнаградителна лихва от 1051,48 лв. по кредита, то ГПР би бил равен на 49,73 %, а не както грешно е записано в договора за кредит – 47,39 %.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.

1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 7032/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Следователно предявените установителни искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяването, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, от страна на ищеца, на следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. с посочените в исковата молба параметри, по което е била предоставена от ищеца и усвоена от ответника твърдяната парична сума; че ответникът е изпаднал в забава досежно задължението си да заплаща регулярно вноските по кредита, както и волеизявление от ищеца до същия за обявяване на предсрочна изискуемост по договора за кредит; наличието на валидна договорка между страните за заплащането на възнаградителна лихва за ползвания финансов ресурс, нейният размер и период, за който се дължи; наличието на главен дълг, факта на настъпване на падежа за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претендираната лихва за забава.

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, като кредитодател и А. К. Й., като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесния договор за кредит, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата паричен заем в размер от 2000,00 лв. Страните не спорят, че ответникът е усвоил изцяло заемния ресурс.Това се установява и от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно по делото, че ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ответникът А. К. Й. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по 4 смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.