Решение № 768 от 06.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3461/2023
- Вид
- Решение № 768
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 06.11.2023
- Състав
- Николай Младенов, Веселина Ставрева, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателен кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 768 гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Веселина Ставрева
Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603461 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда от 24.11.2022 г. по НОХД № 10193/22 г. на СРС, НО, 96 състав, подс. А. Д. Д. е признат за виновен в това, че за периода от месец декември 2018 г. до месец февруари 2022 г. (включително), в гр. София, ж. к. ,****, след като е осъден с Решение № 2367/11.06.2014 г. по гр. дело № 434/2014 г. по описа на РС-гр. Разлог, Iсъстав, влязло в сила на 11.06.2014 г., да издържа свои низходящи - сина си А. А. Д. с ЕГН: ********** и сина си Д. А. Д. с ЕГН: **********, като им заплаща месечна издръжка в размер на по 150,00 (сто и петдесет) лева за всяко от двете деца, чрез тяхната майка и законен представител Я.С.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко дете, а именно: 39 месечни вноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева за всяко от децата за периода от месец декември 2018 г. до месец февруари 2022 г. (включително), като неплатените суми за издръжка за всяко дете поотделно възлизат на обща стойност от 5850,00 (пет хиляди осемстотин и петдесет) лева, а общият размер на неплатените суми за издръжка за двете деца възлиза на 11700,00 (единадесет хиляди и седемстотин) лева., поради което и на основание чл.
58а, ал. 5, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 НК и чл. 183, ал. 1 НК му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.
Срещу постановената присъдата е постъпила жалба и допълнение към същата от защитника на подс. Д. – адв. П. С. в частта за наложеното наказание, което намира 1 за твърде тежко и явно несправедливо. Защитникът намира атакувания акт за неправилен и постановен в нарушение на материалния закон. В допълнението към жалбата се развиват аргументи досежно приложнеието на разпоредбата на 55, ал. 1, т.
2, б. "в" от НК за замяна на пробацията с глоба с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства а именно, че фактите, изложени от свид. К., че свид. С. (майка на децата на подс. Даутов) не изразходва присъдената по отношение на децата издръжка за нуждите им. В заключение се моли СГС да измени атакуваната присъда като наложи на Д. наказание „Глоба“ вместо така определеното наказание „Пробация“
В съдебно заседание защитникът на подс. Д. – адв. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че свид С., която упражнява родителските права върху децата на подсъдимия не изразходва средствата за издръжка по предназначение, поради което и намира, че наказанието на подзащитния му не е съобразено с индивидуалната превенция предвидена в нормата на чл. 36 от НК. В заключение моли присъдата на СРС да бъде изменена.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а така определеното наказание за правилно определено. Прокурорът се солидализира с приетото от първия съд касателно отказа да се приложи чл. 55 от НК.
Повереникът на частните обвинители – А. Д. и Д. Д. се присъединява към заявеното от представителя на държавното обвинение. Адв. Б. твърди и че свид. К., на която се позовава защитата не е пряк свидетел на отношенията на страните , а единствено заявява това, което е възприела от разказите на подсъдимия. Излага и аргументи, че заявеното от горната свидетелката, както и възраженията на защитата се явяват ирелевантни за предмета на настоящето производство
В последната си дума подсъдимият желае първоинстанционната присъда да бъде изменена.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, уредена в чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а съдът, приемайки, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е постановил определение, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед естеството на диференцираната процедура в нейната разновидност по т. 2 на чл. 371 НПК, на първо място, въззивният съд дължи проверка дали са били налице основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо - дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства. При извършването на пълна служебна такава настоящият съдебен състав намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални нарушения. Събраните доказателства в досъдебното производство не съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка от съда в хода на съдебното следствие.
Проследени поотделно и в своята цялост, те съвкупно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Такива се явяват показанията на свидетелите Я.С. и К.К., Решение №2367/11.6.2014 г. по описа на РС-Разлог, банково извлечение, справка от Агенция по вписванията, справка от ОПП-СДВР, заключение по съдебно2 оценителна експертиза, справка за съдимост на лицето.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Д. Д. е роден на **** г. в гр. Банско, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан разведен, работи като управител на фирма ,,Г.М." ЕООД живущ в гр. Банско, ул. „Братя Молерови“ № 5 - къща, с ЕГН **********. Ha 26.05.2005 г. подс. Д. и св. Я.С.С. сключили граждански брак. В резултат на съвместното им съжителство на 10.08.2006 г. се родил синът им А. А. Д. с ЕГН: **********, а на 19.02.2009 г. и синът им Д. А. Д. с ЕГН: **********.
С Решение № 2367/11.06.2014 г. по гр. дело № 434/2014 г. по описа на РС - гр.
Разлог, І-състав, влязло в сила на 11.06.2014 г., бракът между подс. Д. и св. С. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Със същото решение били предоставени родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца на св. С., като подс. Д. бил осъден да заплаща, чрез тяхната майка и законен представител св. С., месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба. Наред с това посоченият съд определил след прекратяване на брака местоживеенето на децата да бъде на постоянния адрес на майката. Към датата на постановяване на съдебното решение последният бил в гр. Банско, ул. ****, комплекс ****. Впоследствие св. С. променила постоянния си адрес и се преместила да живее, заедно с двете си деца в гр. София, ж. к. ****.
От влизане в сила на решението - 11.06.2014 г., подс. Д. изпращал чрез банкови преводи по различно време и в различен размер парични суми за издръжка по сметка на св. С., общият размер, на които покривали задълженията му за издръжка на двете деца до месец ноември 2018 г. включително. За последващия период, считано от месец декември 2018 г. до месец февруари 2022 г. г. /включително/, подс. Д. съзнателно не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка за всяко дете, а именно: 39 месечни вноски в размер на 150 лева за всяко от децата за периода от месец декември 2018 г. до месец февруари 2022 г. /включително/, като неплатените суми за издръжка за всяко дете поотделно възлизат на обща стойност от 5850 лева, а общият размер на неплатените суми за издръжка за двете деца възлиза на 11700 лева.
Видно От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, подс. Д. не е изплатил 39 месечни вноски в размер на 150 лева за всяко от децата за периода от месец декември 2018 г. до месец февруари 2022 г. /включително/, като неплатените суми за издръжка за всяко дете поотделно възлизат на обща стойност от 5850 лева, а общият размер на неплатените суми за издръжка за двете деца възлиза на 11700 лева.
В хода на първоинстанционното производство и с оглед цялостното признание на фактите в обвинителния акт фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд такава.
Събраните по делото доказателства непротиворечиво сочат на неизпълнение на задължението на подс. Д. за изплащане на месечна издръжка в инкриминирания 3 период. Същите са еднопосочни и взаимно допълващи се, като в пълнота изясняват приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка. Доказателствените материали подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание като в тях липсват противоречия относно времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, както и относно авторството му от подсъдимия А. Д..
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелката Я.С., които кореспондират с приложените писмени доказателства и подкрепят направеното от Д. самопризнание. Относно размера на неизплатените задължения за издръжка въззивният съд, също като първия, се довери изцяло на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, като намира заключението по същата за обективно и пълно.
Въз основа на така изложените фактически изводи от правна страна първостепенният съд е приел, че от обективна и субективна страна подс. А. Д. Д. е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като от обективна страна съзнателно не е изпълнил съдебното решение да заплаща издръжка на двамата си сина за инкриминирания период в общ размер за двамата - 11700 лв., въпреки че е разполагал с достатъчен финансов ресурс за това, предвид че Д., има установени трудови навици и работи като управител на „Г.М.“ ЕООД.
Проверяваната инстанция напълно акуратно е изложила съображения, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като в интелектуален аспект Д. е съзнавал извършването на деянието, състоящо се в неизпълнението на изискуемите се парични задължения спрямо синовете си, съзнавал е неговият общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуването на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество и във волево отношение е искал извършването на деянието, като пряко е целял противоправното си бездействие.
Тук, СГС, единствено за пълнота на настоящето изложение ще посочи, че подобно на СРС, е напълно наясно, че в конкретния казус подсъдимият не е изпълнявал вменените му със съдебно решение задължения спрямо две различни лица, то действително е осъществил самостоятелно две отделни престъпления, препокриващи състава на чл. 183, ал. 1 от НК. Доколкото, обаче, както към този етап на наказателното производство, така и към е тапа на постановяване на първоинстанционния съдебен акт решаващият съд не разполага с правомощието да утежни положението на подсъдимия, то Д. правилно е признат за виновен за осъществяването на едно престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК касателно и двете му деца.
По-нататък, настоящият съдебен състав счита, че фактическата обстановка е била изяснена в пълнота, като първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение посредством надлежно събрани и проверени доказателства и същата е ясно изложена в мотивите му, като нови фактически положения не се установяват. Не са нарушени и онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства.