Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 09.12.2024, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 187/2024
Вид
Решение № 141
Подписан
09.12.2024
В сила
26.06.2025
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38 · Закон за измерванията
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Радомир, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20241730200187 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

С електронен фиш серия К № ., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на жалбоподателката А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Н.“ № ., ет. ., ап. ., административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала електронния фиш, като по изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени същия изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането ù по същество.

От фактическа страна:

В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на процесната дата – 16.09.2022 г., в 14,17 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, ПВ с.

Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В 26“, жалбоподателката, като водач на МПС „Т.“, с рег. № . е управлявала МПС със скорост 161 км/ч.

1

В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1158p-8396/20.09.2022 г.

По делото безспорно се установява, че на 16.09.2022 г., в 14,17 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, ПВ с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Т.“, с рег. № СВ 3009 РН. В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, с автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, се е извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.

Разрешената в този участък на АМ „Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от приетото по делото писмо с рег. № 3358/05.07.2024 г. от Областно пътно управление – Перник и приложената към него схема на организацията на движението. В 14,17 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателката А. Г. П.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ú е наложена глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че А. Г. П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства, съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, като липсват данни в АНП П. да се е възползвала от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно, от приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“, е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.

Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само 2 разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип, като средство за измерване на процесната система, подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС, освен че е одобрено по реда на Закона за измерванията, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, а именно: протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС/11.02.2022 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ на Българския институт по метрология. Предвид изложеното, АНО е доказал установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (-3%), като същата е редуцирана на 161 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 41 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, от което следва, че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът, визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателката, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Дори и при наличие на второ превозно средство на изображението, то същото не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приложението към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерният лъч на модула в момента на заснемане на изображението, е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че от неговото съдържание следва да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение 3 на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейският служител) с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация.

Този протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Съставеният протокол съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, а записите в съдържанието му, съпоставени с данните в ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в ЕФ нарушение. Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна функция относно използването на конкретно мобилно АТСС, на конкретни дата и място, за установяване на нарушения, свързани със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка съдът констатира, че записите в съдържанието на съставения протокол за използването на мобилно АТСС, с което процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно към описаното в него нарушение – че на посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа система е установено нарушение при управление на процесното МПС (в същия смисъл: решение № 102/11.07.2022 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 121/2022 г.).

Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.

188, ал. 1 ЗДвП, в качеството си на собственик на процесното МПС. Поради това законосъобразно именно по отношение на нея е образувано административнонаказателното производство. Самата тя не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността ú за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.