Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 13.07.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 459/2026
Вид
Решение № 272
Подписан
13.07.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Дарина Илиева Попова

Цитирани разпоредби

  • член 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 79 · Закон за задълженията и договорите
  • член 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 38 ал.2 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Карлово, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100459 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че дружеството подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес в село В., община К., област П., ***, по което било образувано ч.гр.д. № 1650/2025 г., по описа на Районен съд-Петрич. В образуваното производство срещу длъжника била издадена заповед за но изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу която постъпило възражение в срок по изпълнителното производство.

Твърди, че на 23.01.2024 г. страните сключили договор за потребителски кредит № 40023036531, по силата на който ищецът изпълнил точно и в срок задължението си. Ответницата поискала да закупи услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Ответницата поела задължения да изпълнява договора за кредит.

Параметрите на договора били следните: сума на кредита: 1100.00 лева; срок на кредита: 18 месеца; размер на месечната вноска по кредита:

82.19 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:

20-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 48.94; годишен лихвен процент: 41.00; лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 1479.30 лева.

За закупената допълнителна услуга „Фаст“ ответницата дължала сумата от 459 лева, за допълнителната услуга „Флекси“ – 704 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 66.61 лева.

1

Със закупените допълнителни услуги общото задължението по кредита станало в размер на 2678.30 лева; общият размер а месечната вноска – 148.80 лева; дата на погасяване 20-и ден от месеца.

Общо заплатената сума по договора била в размер на 936.59 лева.

Ответницата изпаднала в забава, а срокът на договора изтекъл, поради което настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

Датата на последната погасителна вноска била на 20.09.2025 г.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. К. Д. с ЕГН ********** от село В. община К., област П., *** дължи на от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: град С., ***, сумата от на 2141.56 лева, представляваща възникнало дължима сума по договор за потребителски кредит № 40023036531, от която: главница в размер на 821.31 лева; договорно възнаграждение в размер на 203.62 лева, дължимо за периода от 20.09.2024 г. до 20.09.2025 г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 336.54 лева, дължимо до 20.09.2025 г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 487.80 лева, дължимо до 20.09.2025 г. и 292.29 лева, лихва за забава от 21.02.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.09.2025г., в размер на 292.29 лева;

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 07.11.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 1032/07.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1650/2025 г. по описа на Районен съд Петрич.

Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответницата Н. К. Д. не взема становище по иска.

С оглед задължението си да се произнесе по основания за недължимост, наведени във възражението по чл. 414 от ГПК, съдът констатира, че във възражението, подадено срещу издадената заповед за изпълнение са наведени е направено за нищожност на договора поради противоречие със ЗПК.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, да установи размера на задълженията на ответната страна по него, а в конкретния случай в контекста на направеното възражение за нищожност на договора и размера на задълженията, изчислен по реда на чл. 23 от ЗПК. В тежест на ответницата е да доказва факта на плащане, в случай че твърди такова. Ответницата не е взела становище по иска, а в заповедното производство е направила възражения за недължимост на вземането, основано на нищожност на договора на специалните основания, установени със ЗПК.

2

Страните не спорят, че с договор за потребителски кредит № 40023036531 от 23.01.2024 г., че ищецът е предоставил на ответницата заемни средства в размер на 1100 лева, която е следвало да бъде върната на 18 месечни вноски от по 82.19 лева, при годишен лихвен процент 41.00% и годишен процент на разходите – 48.946 %. Общото задължение по кредита е в размер на 1479.30 лева. С договора ищцата се е задължила да плати възнаграждение и по две допълнителни услуги – Фаст и Флекси, за които дължи възнаграждение в размер на 459 лева и 704 лева. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 66.61 лева и е дължима с вноската по кредита. С двете допълнителни услуги общото задължение на ищцата е изчислено в размер на 2678.30 лева, а общият размер на вноската – 148.80 лева. По делото са представени и се спори, че са били предоставени на ищцата – стандартен европейски формуляр, общи условия по договора, неразделна част от договора е представения погасителен план съдържащ информация за падежа и размера на всяка погасителна вноска, включително по пера.

Доказателства за плащане не са представени, но с оглед направеното признание от ищеца на неизгоден за него факт, съдът намира за установено по несъмнен начин, че ответницата е платила по процесния договор сума в размер на 936.59 лева.

По наведеното основание за нищожност на договора:

Съдът намира възражението на ответната страна за нищожност на целия договор за потребителски кредит, направено в заповедното производство за основателно по следните съображения:

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора. Ответницата се е задължиля да върне заетата сума по уговорения в договора начин и в уговорените размери.

Съобразно направеното признание, ответницата е заплатила по процесния договор сума в размер на 478.87 евро (936.59 лева).

Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Освен договорените главница и възнаградителна лихва, която има характер на цена на услугата, страните са договорили ищецът – кредитополучател да заплати и възнаграждение в общ размер от 1199.00 лева за избран пакет от две допълнителни услуги Фаст и Флекси.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 1199.00 лева за допълнителните услуги (раздел VІ-и от договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга“) не е индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора ) да му заплати 3 възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност, доколкото същият предоставя кредитно финансиране по занятие.

Посочените дейности по услугата – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност промяна в погасителния план, са присъщи за ответното дружество и не представляват допълнителни услуги, напротив, те са част от действията по усвояване и управление на кредита. Поради изложеното съдът приема, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в раздел VІ-и от договора противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1 т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Във връзка с наведеното възражение за нищожност на договора в заповедното производство, следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.94%, а ГЛП – 41.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от 7.94% между размера на ГПР и ГЛП, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В конкретния случай допълнителният разход по закупения пакет допълнителни услуги е надвишава стойността на главницата, и в размер над 3 пъти в сравнение с уговорената печалба (379.30 лева), и след като сумата не е посочена в ГПР, потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти (при включена възнаградителна лихва), а получената по договора сума е в размер на 1100 лева. Уговореното се явява и в противоречие с член 3 §1 и чл. 4 от директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните 4 компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Не е спазено и последното изискване на т. 10 - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.