Определение № 1228 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1228 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20261100601242 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243, ал.8, вр. ал.7 от НПК.

Образувано е по повод частна жалба на адвокат А.Х. от Софийска адвокатска колегия (САК) – упълномощен повереник на Д. П. Н., ЕГН **********, срещу Определение № 129/13.01.2026 г. на Софийски районен съд (СРС), постановено по ЧНД № 13656/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустими, жалбите на адвокат В.Т.Я. от АК Варна и на П.Д. Н. – баща на Д. Н., срещу Постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 08.02.2024 г., с което е било прекратено образуваното наказателно производство по досъдебно производство (ДП) № 926/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 24432/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Жалбоподателката Х. атакува постановения съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и страдащ от липса на мотиви. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на активна процесуална легитимация на адвокат Я. да обжалва прекратителното постановление, аргументиран в определението с липсата на надлежно представено пълномощно, като сочи, че същото се намира на л. 41, т. I от ДП. В тази връзка допълва, че макар и оформено като пълномощно от малолетен пострадал, когато този факт е бил 1 налице при предоставяне на представителна власт на адвокат Я., навършването на непълнолетие не води до прекратяване на предоставената власт и тя може да се упражнява от повереника, щом изрично, или от поведението на пострадалото лице не се разбира друго. Жалбоподателката твърди, че пострадалият Д. Н. не се е отказал по време на производството от услугите на адвокат Я. и неговото процесуално представителство – през цялото време на производството пострадалият е искал именно този адвокат да осъществява процесуално представителство като повереник, възприемал го е като такъв и заедно са участвали в действия по разследването. Според жалбоподателката обратното разбиране на съда, изразено в атакуваното определение, лишава пострадалия от възможността да реализира правото си на защита посредством избран от него адвокат повереник и представлява отказ от правосъдие.

Жалбоподателката Х. излага конкретни възражения и доводи против прекратителното постановление, и не приема за законосъобразен и обоснован изводът на прокуратурата, за наличие на прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е упрекнат, че е кредитирал заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, определено в жалбата като косвено доказателство, а е пренебрегнал преки доказателства в лицето на показанията на свидетели-очевидци. Изразява се недоволство и от факта, че при изготвянето на експертното заключение не е била снета анамнеза от самия пострадал, не е бил направен следствен експеримент в хода на разследването.

Възразява се и срещу доводите на прокуратурата, че липсвали данни за пряк умисъл при причиняване телесното увреждане на пострадалия, като в противовес на тази теза се сочи, че причиняването на средна телесна повреда може да бъде наказуемо и при форма на вина непредпазливост. Тези и други, посочени в жалбата пропуски, мотивират жалбоподателката да приеме, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и като се произнесе по същество, да отмени прекратителното постановление и върне делото на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона.

Софийски градски съд (СГС), като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и след служебна проверка на събраните и приложени към досъдебно производство № 926/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, прок. пр. № 24432/2023 г. по описа на СРП доказателства и доказателствени средства, в 2 пределите на правомощията си в производството по чл. 243, ал. 8 от НПК, направи следните фактически и правни изводи:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 26.05.2023 г. за това, че на 21.04.2023 г. около 10:00 ч. в град София, на ул.

„Траянови врата“ № 26, в двора на Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, е причинена на малолетно (към него момент) лице – Д. П. Н., средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване движението на левия горен крайник на пострадалия – деяние, представляващо престъпление по чл.

131, ал.1, т.4, предложение второ, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, назначени са две съдебномедицински, една видео-техническа и няколко комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, приобщени са като писмени доказателства множество медицински документи.

Няма привлечено обвиняемо лице.

С постановление от 08.02.2024 г. прокурор при СРП прекратил наказателното производство по ДП № 926/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, прок. преписка № 24432/2023 г. по описа на СРП, като приел, че е налице прекратителното основание по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК. В обстоятелствената част на същото, прокурорът изложил всички факти и обстоятелства, които намира за установени от събрания доказателствен материал, описал извършеният от него анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, посочил кои доказателства кредитира като достоверни и кои не, както и защо, и приел за недоказан субективния елемент от състава на престъплението, за което се води разследването. Обосновавайки се със заключението на вещите лица по назначената тройна съдебномедицинска експертиза, прокурорът посочил, че причинената на Д. Н. травма се дължи на инстинктивна реакция на лицето К.В. – хващане за ръката на пострадалия в опит да се задържи, за да не падне, поради което прокурорът приел, че се касае за несъзнателен акт на човешка дейност, която като инстинктивна, не е протекла под контрола на съзнанието.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред СРС от адвокат В. Я. от АК-Варна, като по този повод е било образувано ЧНД № 8131/2024 г. по описа на същия съд. С определение № 3442 от 30.08.2024 г. районният съд прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП, като приел, че не 3 е било спазено изискването на чл. 243, ал.1 от НПК за уведомяване на пострадалото лице за изготвеното постановление - съдът констатирал, че пострадалият Д. Н. не е бил уведомен лично за прекратителното постановление, макар към този момент вече да е бил непълнолетен, а вместо това съобщението е било неправилно изпратено до П. Н. като неговия баща и законен представител. Съдът посочил също, че липсват и доказателства за представителната власт на адвокат В. Я. от АК-Варна като повереник на жалбоподателя.

На 19.09.2024 г. в СРС постъпила жалба от името на пострадалия Д. Н., в която се твърдяло, че същият е научил за прекратяването на ДП на 12.09.2024 г., когато му е било връчено прекратителното постановление на СРП. В титулната част на жалбата е посочено, че жалбата се подава чрез П. Н., действащ като баща и законен представител на пострадалия. С жалбата, подписана от бащата, се изразявало становище за подкрепа на аргументите, изложени в жалбата на адвокат Я. от АК-Варна и се искала отмяна на постановлението на СРП. По повод жалбата е било образувано ЧНД № 13656/2024 г. по описа на СРС

С Определение № 129/13.01.2026 г. (обжалваното определение), състав на СРС оставил без разглеждане, като процесуално недопустими, жалбите на адвокат В. Я. от АК-Варна и на П. Н. – последният като баща и законен представител на пострадалия Д. Н., и прекратил съдебното производство.

Първоинстанционният съд приел, че по отношение на жалбоподателя адвокат Я. липсвали доказателства за надлежното му упълномощаване като повереник, направено от пострадалия Д. Н. след навършването му на непълнолетие, който, както посочил съда, бил единственият носител на правото на жалба. В тази връзка съдът посочил също, че за наличието на такъв процесуален проблем е било съобщено на заинтересованите лица още с определението на съда по ЧНД № 8131/2024 г., но въпреки това не е бил надлежно изправен. Относно жалбата, постъпила на 19.09.2024 г., съдът констатирал, че тя се явява процесуално недопустима, тъй като е била подписана и подадена от П. Н. като баща и законен представител на пострадалия. Районният съд посочил, че носител на правото на жалба против прекратителното постановление е самият пострадал Д. Н. и доколкото същият вече е навършил непълнолетие, това свое право той следва да упражни самостоятелно, със съгласието на своя родител. Първостепенният съд уточнил 4 още, че правото на П. Н. да подава жалба като баща и законен представител на своя син, е обусловено единствено от малолетната възраст на пострадалия, и е било погасено с факта на навършване на непълнолетие от последния.

Така установените факти налагат следните изводи:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес да иска отмяна на съдебен акт, преграждащ процесуалната му възможност да иска съдебен контрол над действията на прокуратурата по прекратяване на наказателно производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдебното определение, предмет на настоящия въззивен контрол, е законосъобразно и правилно и поради това следва да се потвърди изцяло.

Частната жалба на адвокат В. Я. от АК-Варна, с която е бил сезиран районният съд, се явява подадена от лице без активна процесуална легитимация и поради това правилно първата инстанция е оставила същата без разглеждане като процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК ясно и изчерпателно посочва лицата, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателното производство и сред тях не е повереникът на пострадалото лице. Да се твърди обратното, означава да се тълкува разширително една оправомощаваща императивна процесуална норма, а това е недопустимо. Нещо повече, нормата не е и неясна, за да се търси изкуствено разширяване на нейния обхват. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 НПК, нормите на чл. 91, 92 и 93 НПК, касаещи защитника, са приложими и за повереника, но визираното в чл. 99, ал. 1 НПК право на защитника самостоятелно, като страна, да подава жалба, не е посочено изрично от законодателя и следователно стои извън обхвата на препращането.

Впрочем становището, че повереникът няма самостоятелно право на жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, е трайно застъпено и в съдебната практика.

Изложената по-горе нормативна основа безспорно обуславя правният извод, че правата на повереника в досъдебното производство (независимо дали е професионален, или такъв по см. на чл. 91, ал.2 от НПК), вкл. и правото му на жалба, са функция на правата на пострадалия, и той – повереникът, е длъжен да действа винаги не само от името и за сметка на своя доверител, но и в рамките на правата и сроковете за упражняването им, предоставени на 5 пострадалия. В конкретният случай, видно от материалите по делото, към момента на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, пострадалият Д. Н. е навършил непълнолетие, следователно той има право и възможност самостоятелно да упражни правото си на жалба – или като подаде сам жалбата си, но със съгласието на свой родител, или като упълномощи сам професионален повереник, отново със съгласието на свой родител, и му възложи задачата да подаде жалба от негово име. В настоящият случай обаче частната жалба не изхожда от пострадалия – титулната й част, подписът на нея, както и начинът, по който е структурирана, без съмнение показва, че тя е подадена от повереника в негово лично качество, а не от пострадалия, и поради това се явява процесуално недопустима.

Възраженията на адвокат А.Х., свързани с приложеното по делото (л. 41 от ДП) адвокатско пълномощно са неоснователни в две насоки. Вярно е, че с него на адвокат Я. са възложени конкретните права и задължения в конкретното досъдебно производство, но в този договор за правна помощ липсва изрична клауза, даваща право на повереника да подава жалби срещу актове на прокуратурата и съда от името и за сметка на упълномощителя. От друга страна договорът за правна защита, приложен по досъдебното производство, е бил сключен между адвокат Я. и П. Н., действащ като баща и законен представител на пострадалия. Макар те да са единствените страни по този договор, без съмнение целта му е била правните последици от него да се отразят в правната сфера на малолетния пострадал, който поради малолетието си не е имал възможност да изразява сам правно валидна воля, а такава вместо него е изразявал неговият баща. Навършването на непълнолетие дава възможност на Д. Н. сам, в определени случаи, да изразява правно-валидна воля и сам, но със съгласието на своите родители, да упражнява, когато намери за добре, предоставените му от закона права. Следователно, на нова преценка от негова страна подлежи и договорът за процесуалното му представителство по делото, сключен преди това от негово име от неговия баща, действащ като негов законен представител. Затова, ако пострадалият е бил съгласен с досегашните действия на повереника и провежданата от него линия на защита, същият е следвало да оповести нарочно своята воля, като сам, със съгласието на своя родител, упълномощи отново досегашния си повереник и сам стане страна по договора за правна помощ, или пък с нарочна молба, отново подадена и изхождаща лично от него, потвърди действията на 6 адвоката, действал без негово знание, но в негова полза. В конкретният случай нито едно от тези действия не е било извършено, макар районният съд да е дал указания в тази насока при постановяване на предходното си определение, с което е върнал делото на прокуратурата за ново надлежно уведомяване на заинтересованите лица за издаденото прекратително постановление.