Определение № 966 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 966 гр. Благоевград, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500814 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. Х. Н. от САК, в качеството му на пълномощник на Х. Ю. П., против Определение № 309 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решение № 28/07.02.2025 г., постановено по гр. дело № 918/2023 г., в частта за разноските, дължими на ищеца за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението по горепосоченото дело, в частта му за разноските, както и обжалваното определение, са постановени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд обективирана в т.

3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., както и в Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3982/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Сочи, че съдът в решението си не е изложил каквито и да било мотиви, относно извода си, че делото „не се отличава с фактическа и правна сложност“. Посоченото прави решението в тази част напълно необосновано.

Според жалбоподателят анализът на правната и фактическа сложност на делото, направен от съда, в обжалваното определение се състои от само пет изречения. В същото време по делото са постановени общо 8 съдебни акта (без да се брои решението по делото), повечето от които са обжалвани и са отменени от въззивния съд. Сочи, че е изготвил 7 искания, становища и 1 жалби, пътувал е веднъж до Гоце Делчев за съдебно заседание.

По изложени съображения се иска изменение на съдебния акт в обжалваната му част и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно 1 400,00 лв. в исковото производство и 500,00 лв. в производството по подадена частна жалба, вместо присъдената сума в размер на 750,00 лева в исковото производство сума в размер на 400,00 лв. - в производството по частната жалба. Няма изложени съображения по обжалването на Определение № 309 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев в частта относно присъдено адвокатско възнаграждение по подадена частна жалба. Не са претендирани се разноски в настоящото производство.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., в качеството си на управители, чрез юрисконсулт, е оспорила същата. Сочи, че правилно и законосъобразно съдът е определил дължимото възнаграждение.

Излага подробни съображения за недължимост на претендираните суми в размер над присъденото адвокатско възнаграждение.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев е било образувано по искова молба, подадена от Х. Ю. П. от с. ** против „Еос матрикс“ ЕООД , гр. София, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4157,00 лева, посочена в справка за кредитна задлъжнялост с идентификатор на кредит EOSDP000000001136886 и сумата от 271,00 лева, посочена в справка за кредитна задлъжнялост с идентификатор на кредит EOSDP000000001137047.

С решение № 28/07.02.2025 г., постановено по гр. дело № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, съдът е уважил иска. С решението е присъдил в полза на ищеца и сумата от 1381,28 лева, представляваща разноски по производството и е оставил без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.

По депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК от страна на адв. Х. Н. от САК, в качеството му на пълномощник на Х. Ю. П., районният съдия се е произнесъл, като е приел, че за осъществената процесуално представителство, съобразно извършените действия, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв. в исковото производство, независимо от претенцията в размер на 1400,00 лв. и възнаграждение в размер на 400,00 лв. по развилото се производство по частна жалба.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

2

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК , ищецът има право на разноски и възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от иска. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При наличие на възражение за прекомерност и определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички препоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и е определил размер от 750,00 лв., респективно 400,00 лв.

Действително делото не се отличава с правна или фактическа сложност.

Предявени са два отрицателни установителни иска, с които ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника процесните вземания, като в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител уточнява, че не е страна по посочените от ответника договори, поради липса на съгласие от негова страна за сключването им. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже съществуване на вземането на твърдените от него основания. Правилно районният съд е посочил, че освен справка от ЦКР за кредитна задлъжнялост, от страна на ищеца не са били ангажирани други доказателства, освен приложените към исковата молба. Проведено е едно единствено съдебно заседание по делото.

Ето защо искането за отмяна на Определение № 309 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев и присъждане на адвокатско възнаграждение в по – висок размер се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът следва да потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, от районния съд.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 309 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 918/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4