Решение № 9748 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9748 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110150472 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от „.......... .....“ ЕАД против „....... .......“ ЕООД за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът му дължи суми в размер на 154,61 лв. – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор ........, партида ......., ID .......... от 12.07.2023 г. за периода 12.07.2023 г. – 08.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.09.2023 г. – 17.06.2025 г. в размер на 24,34 лв. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 36295/2025 г. по описа на СРС. С исковата молба е предявен и осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сума в размер на 320,34 лв. – неустойка за незипълнение на същия договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху неустойката за периода 17.10.2023 г. -17.06.2025 г. в размер на 42,70 лв.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за използване на електронни съобщителни услуги ........, партида ......., ID .......... от 12.07.2023 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С приложение № 1 от 04.07.2023 г. за срок от две години била активирана услуга .......... .......... с номер ............ с месечна такса 16,58 лв. без ДДС. По договора били издадени подробно описани в исковата молба фактури със съответнитеномера на следните дати и стойности – фактура от 14.08.2023 г. с падеж 13.09.2023 г. и период на фактуриране 09.07.2023 г. – 08.08.2023 г. на стойност 37,87 лв.; фактура от 13.09.2023 г. с падеж 13.10.2023 г., период на фактуриране 09.08.2023 г. – 08.09.2023 г. на стойност 19,90 лв. ; фактура от 12.10.2023 г. с падеж 11.11.2023 г., период на фактуриране 09.09.2023 г. – 08.10.2023 г. на стойност 19,90 лв.; фактура от 13.11.2023 г. с падеж 13.12.2023 г., период на фактуриране 09.10.2023 г. – 08.11.2023 г. на стойност 19,90 лв.; фактура от 13.12.2023 г. с падеж 12.01.2024 г., период на фактуриране 09.11.2023 г. – 08.12.2023 г. на стойност 27,54 лв.; фактура от 11.01.2024 г. с падеж 10.02.2024 г., период на фактуриране 09.12.2023 г. – 1

08.01.2024 г. на стойност 19,90 лв. и фактура от 12.02.2024 г. до 13.03.2024 г. с период на фактуриране 09.01.2024 г. до 08.02.2024 г. на стойност 9,60 лв. Ищецът сочи, че договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 23.02.2024 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „.......... .....“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „.......... .....“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „.......... .....“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мережа за преност на даннни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на .........., в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.

Съгласно Общите условия на .......... ..... „в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължал: законова лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от .......... или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задълженя, което обхващало разходи по администриране на просрочено плащане Поради забавеното плащане на претендираното вземане, ответникът дължал и лихва в размер на 67.04 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от които 24,34 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.09.2023 г. – 17.06.2025 г. и 42,70 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 17.10.2023 г. – 17.06.2025 г.

Ответникът е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който е заявил, че не оспорва, че между страните е бил подписан процесният договор , заедно с приложение № 1 към него и с посочения от ищеца предмет и срок на действие. Оспорва обаче изобщо да е възниквало задължение за ответника да заплаща месечни такси, а оттам и неустойка от прекратяването на договора, както и лихви, тъй като твърди, че ищецът не изпълнил задължението си за предоставяне на услугата изобщо, поради което счита, че договорът се прекратил поради неизпълнение на основното задължение на ищеца – да предостави договорната услуга. Предвид неизпълнението на задължението на ищеца да активира и предостави услугата, предмет на договора, то за ответника не възникнало и задължение за заплащане на уговорените месечни такси. Сочи, че ищецът започнал да начислява такси от датата на подписване на договора, въпреки че в разпоредбата на т.6 от изготвеното от ищеца приложение № 1, се правело ясно разграничение между дата на подписване и дата на активация, като изрично прилагането на тарифните условия било обвързано от датата, на която услугата била активирана. Тъй като активация на SIM картата не била осъществена, ответникът не дължал и стойността на претендираните месечни такси. Твърди, че не му било предоставено GPS устройство, т.е. ищецът не изпълнил сам собствената си престация, което се доказвало и от факта, че ищецът не претендирал връщането на такова устройство от страна на ответника, въпреки твърденията, че услугата била активирана след датата на подписване на договора. Счита, че поради недължимост на иска за главница, то недължими се явяват и претенциите за неустойка и лихва.

2

Съдът, след като съобрази и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск за заплащане на месечни такси за потребление на услуга е с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК. В тежест на ищеца по него да е установи факта, че е сключен валиден договор между страните, че е поето задължение от ответника за заплащането на месечни такси в посочения от ищеца размер, че услугата, предмет на договора е била активирана и реално предоставена за ползване от ответника.

Между страните е безспорно, че е бил сключен между тях процесния договор за предоставяне на мобилни услуги с посочения от ищеца предмет и срок на действие, че е уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора, както и фактът, че претенциите на ищеца не са заплатени от ответника.

Спорни между страните са следните обстоятелства: предоставена ли е услугата по процесния договор за мобилни услуги и приложението към него, в резултат на което за ответника да е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни такси; при неплащането им – възникнало ли е валидно вземане за обезщетение под формата на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника; както и дължи ли се лихва за забава върху претендираните суми.

Видно от клаузата, обективирана в т. 7 от Приложение № 1 към договора, след подписването му и след получаване на SIM карта, номер и устройство за абоната възниква възможност да ползва услугата, но едва след извършване на поредица от допълнителни действия – регистрация в интернет страницата, получаване на пароли и други.

Предвид съдържанието на клаузите на договора и приложението към него, началото на договорното действие е обусловено от кумулативното изпълнение на редица условия от страна на ищеца, а именно: предоставяне на оборудване, SIM карта и номер. Едва след изпълнението на тези условия може да се приеме, че услугата е била реално предоставена, респективно – че е била осигурена възможност същата да бъде активирана и използвана от ответника, съобразно уговореното между страните.

Едностранната активация на SIM картата от страна на ищеца не замества задължението му да осигури възможност на ответника за обективното използване на услугата – предмет на договора.

По делото нито се твърди, нито се представят доказателства – приемо-предавателни протоколи за предоставяне на устройство и SIM карта или други доказателства, удостоверяващи, че ищецът е осигурил на ответника възможност да ползва услугата чрез предоставяне на необходимото оборудване и SIM карта.

Спорът между страните относно причините за неизвършения монтаж е ирелевантен, доколкото по делото изобщо не е доказано предаването на такова оборудване на ответника.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за реално предоставяне на услугата, респективно за осигурена възможност същата да бъде използвана чрез предаване на необходимото оборудване, не се установява възникването на задължение за ответника за заплащане на претендираните месечни такси. При липса на главно задължение неоснователни се явяват и акцесорните претенции за лихви и неустойки, основани на твърдяно виновно неизпълнение на задължение за плащане на цената на услугата. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

С оглед изложеното, право на разноски има само ответникът. Същият е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро, сторени в заповедното производство и 204,52 евро разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Същите следва да бъдат присъдени на ответника, тъй като изрично в представените по делото договор за правна защита и анекс към него е посочено, че сумите са били заплатени в брой при подписването на договора и анекса, поради което в тези им части документите имат характера на разписки и доказват реално извършени от 3 ответното дружество разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......... .....“ ЕАД, ЕИК: ........ против „....... .......“ ЕООД , ЕИК: .... искове за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът му дължи суми в размер на 154,61 лв. – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор ........, партида ......., ID .......... от 12.07.2023 г. за периода 12.07.2023 г. – 08.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.09.2023 г. – 17.06.2025 г. в размер на 24,34 лв. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 36295/2025 г. по описа на СРС.