Решение № 64 от 26.10.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Частно наказателно дело 323/2020
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 26.10.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 308 · Наказателен кодекс
- чл. 42а · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 85, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 64
26.10.2020 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Разград
Наказателен състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Лазар Й. Мичев
Емил Д. Стоев
Ирина М. Ганева
Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело № 20203300200323 по описа за 2020 година
Производство по чл. 16 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/.
Образувано въз основа на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено въз основа на Наказателно решение № 1700, произнесено на 25.09.2018 г. от Окръжен съд Арад, по дело № 20163/55/2017, влязло в сила като необжалвано на 07.10.2018 г. по отношение на българския гражданин Т. С. А. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *** Удостоверението е издадено за признаване и изпълнение на посоченото решение, с което на българския гражданин Т. С. А. е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок на надзор от две години, през които са му наложени посочените в решението пробационни мерки, за срок от две години.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Разград изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки, съобразени като вид и продължителност с изискванията на българското законодателство. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването на Наказателното решение, постановено от съд в Република Румъния. Предлага на осъдения български гражданин с влязло в сила на 07.10.2018 г. решение с наложено наказание "лишаване от свобода", което при условията на чл. 66 според българския Наказателен кодекс, изтърпяването е отложено за изпитателен срок. В изпитателния срок са наложени пробационни мерки, което съответства на разпоредбата на чл. 67, ал. 3, във вр. с чл. 42а от НК.
Осъденото лице Т. С. А. , редовно призован, не се явява и не заявява становище.
Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, съдът прие следното:
С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 1
2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представено за признаване и изпълнение Наказателно решение № 1700, произнесено на 25.09.2018 г. от Окръжен съд Арад, по дело № 20163/55/2017, влязло в сила като необжалвано на 07.10.2018 г., с което по отношение на българския гражданин Т. С. А. , е наложено общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е спряно за срок от две години и са му наложени, на нование ч, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Румъния, пробационни мерки за срок от две години от влизане на присъдата в сила – 07.10.2018 г., а именно:
- да се представи пред Пробационната служба на определените от нея дати;
- да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор;
- да обяви предварително смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането;
- да уведоми за промяна на работното място;
- да предоставя информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за препитание.
На основание чл. 85, ал. 2 от НК на Република Румъния, на осъдения е забранено по време на надзорния срок да управлява МПС, за което се изисква свидетелство за управление на МПС.
От приложеното в превод на български език Наказателно решение следва, че на 18.11.2017 г. Тайфур Али се явил на платното за излизане от Румъния на ГКПП –Надлак II зад волана на лек автомобил марка BMV с регистрационен номер РР 7221 АН и по искане на полицейски орган представил за проверка българска шофьорска книжка с № 224132650, издадена през 2010 г., в която са попълнени неговите данни за самоличност и негова снимка.
От проверката на споменатата шофьорска книжка станало ясно, че тя е фалшива, както и че той не притежава свидетелство за управление на МПС. Тайфур Али признал извършването на правонарушението и уточнил, че се обърнал към неидентифицирано лице от Белгия, което за сума от 1000 евро му направило шофьорската книжка, предмет на делото.
Чрез анализ на този документ с експертиза е потвърдено, че българското свидетелство за управление е фалшиво. Пред разследващите, чрез преводач от български език Й. признал, че никога не се е явявал на изпит за свидетелство за управление на МПС и не е притежател на такова в България или друга държава. Твърди, че получил фалшивото свидетелство срещу сумата от 1500 леи от български гражданин в гр. Русе, преди около две години. С това свидетелство за управление се движи на територията на България и на територията на други страни от ЕС.
Извършените от българския гражданин деяние съставлява престъпление и по българското законодателство. То се явява наказуемо по чл. 316, във вр. с чл. 308 от НК на Република България. Следователно е налице и изискването за двойната наказуемост по чл.
14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Осъденото лице Т. С. А. има местоживеене на територията на Република България и се е върнало в страната, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
От гореизложеното е видно, че са налице условията за признаване и изпълнение на решението на съдебните власти на Република Румъния, посочени в чл. 14 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Не е налице нито едно от основанията, посочени в чл. 15 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, при които може да се откаже признаване на Наказателното решение, издадено от съд в Република Румъния и да се откаже упражняването на пробационен надзор.
2
Съдържанието на представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и неговата форма съответстват на изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, чиито изисквания са въведени чрез закона, по който протича настоящото производство, както и на решението на съда на държавата-членка на Европейския съюз, чието признаване и изпълнение се разглежда.
С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, съдът приема, че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното решение пробационни мерки, като приложи чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, а именно – чрез адаптирането им към българското законодателство, съгласно нормите на чл. 42а и сл. от НК, но като се съобрази максимално с вида и срока на наложените в наказателното решение мерки.
Пробационните мерки наложени от румънските съдебни власти са общо пет, подробно изброени. В конкретния случай не се касае за налагане на наказание "пробация", а за пробационен надзор в срока на условното осъждане на лицето, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 3, във вр. с чл. 42а от НК, според която в случаите, когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови осъденият да търпи една пробационна мярка през изпитателния срок.
Съдът намира, че на осъдения Т. С. А. следва да бъде определена пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – "задължителни пробационни срещи с пробационен служител", за срок от две години, като този срок тече от влизане в сила на наказателното решение на Окръжен съд-Арад - 07.10.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ППЗИН, периодичността на тези срещи следва да се определи от пробационната служба.
Съгласно българското законодателство, не следва да се постанови признаване и изпълнение на наложената с присъдата алтернативна санкция "лишаване от право да управлява МПС", тъй като осъденото лице никога не е имал такова право.
С оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 8 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ Наказателно решение № № 1700, произнесено на 25.09.2018 г. от Окръжен съд Арад, по дело № 20163/55/2017, влязло в сила като необжалвано на 07.10.2018 г., с което на българския гражданин Т. С. А. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за престъпления, извършени в Република Румъния е наложено общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е спряно за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за срок от две години от влизане на наказателното решение в сила, а именно:
- да се представи пред Пробационната служба на определените от нея дати;
- да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор;
- да обяви предварително смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането;
3
- да уведоми за промяна на работното място;
- да предоставя информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за препитание.
Забрана да управлява МПС за същия срок.
Налага на осъдения Т. С. А. , ЕГН **********, на основание чл. 67, ал. 3, във вр. с чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК пробационна мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от две години, считано от 07.10.2018 г.
На основание чл. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС разноските по признаването и изпълнението на решението на територията на Република България се поемат от нея като изпълняваща държава.
На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след влизане в сила на решението незабавно да се направи превод на диспозитива но решението на румънски език, за сметка на ОС-Разград и да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава, на посочения в удостоверението по чл. 6 от закона електронен адрес, както и да се изпрати препис от решението на Министерство на правосъдието на Р. България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в петдневен срок, считано от днес.
След влизане в сила на решението, да се изпрати на РСИН – Разград, за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове: