Решение № 5006 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5006 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100505489 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20012730 от 11.02.2022 г. СРС, 171 с-в, по гр.д.№ 13740/2021 г. е отхвърлил предявения от Т. Г. К. срещу „А..а.“ АД иск за установяване на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение на основание чл.7, пар.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за отмяна на полет OS /Виена-София/ със законната лихва за периода 09.03.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3676/21 г. по описа на СРС, 171 с-в.

С решение № 20017161 от 26.02.2022 г. СРС, 171 с-в, по гр.д.№ 13740/21 г.“ е допуснал на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20012730 от 11.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13740/2021 г. по описа на СРС, 171 с-в, като вместо „ч.гр.д. № 3676/2021 г. по описа на СРС, 171 с-в“ се чете „ч.гр.д.№ 41263/20 г. по описа на СРС, 171 с-в“.

С определение № 20026850/01.04.2022 г. СРС, 171 с-в, по гр.д.№ 1

13740/2021 г. е оставил без уважение искането на ищеца Т. Г. К. за изменение на постановеното на 11.02.2022 г. по гр.д.№ 13740/2021 г. на СРС, 171 с-в решение в частта за разноските, обективирано в молба с вх.№ 25017821 от 02.03.2022 г.

Срещу така постановеното решение № 20012730 от 11.02.2022 г. СРС, 171 с-в, по гр.д.№ 13740/2021 г. е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. Г. К. с оплаквания, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал представените по делото заповеди на министъра на здравеопазването като извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004 г., като поддържа, че относими са представените Тълкувателни насоки на ЕК от 18.03.2020 г. /т.3.4/.Излага твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил установените факти и приетото в мотивите, че пандемията Covid-19 би могла да бъде третирана като събитие с непреодолима сила, противоречи на защитната функция на Регламент 261/2004 г. съгласно практиката на СЕС и Тълкувателните насоки на ЕК.Поддържа, че макар пандемията Covid-19 да е започнала в началото на 2020 г. и да е затруднила значително гражданското въздухоплаване, нито го е преустановила, нито има характер на „непреодолима сила“ за него.Предприетите в случая мерки на публичните органи не отговарят на посочените в Тълкувателните насоки на ЕК от 18.03.20 г. критерии за освобождаване на превозвача от отговорност по съображения, тъй като не съдържат забрана за каквито и да е полети, нито на процесния, не създават фактическо ограничение за надлежна подготовка и извършване на полети при спазване на съответните предпазни мерки, не е налице и абсолютна забрана за движение на хора, тъй като наложената забрана „не се отнася за български граждани, гражданите на държавите членки на ЕС, Обединеното кралство, на страни по Шенгенското споразумение… и членовете на техните семейства“.Поддържа, че ограничителният характер на заповедта засяга единствено граждани от трети страни, които са извън ЕС и заповедта представлява извънредно обстоятелство по отношение на полети от и до летища извън ЕС, какъвто не е процесният полет между Виена и София, поради което заповедта не засяга пътниците на този полет.Не се твърди, нито се доказва да е налице и хипотезата на т.11г от заповедите, според която при установяване на пътник на борда с Covid-19 се забранява планиране на 2 следващ полет на кабинния екипаж и е очевидно, че отмяната е резултат от търговски причини и неправилна преценка на запълняемостта на полетите при тяхното планиране, което е стопански риск за превозвача и не го освобождава от отговорността да заплати обезщетението по Регламент 261/2004 г., след като е информирал пътника за отмяната по-малко от 14 дни преди планираната му дата.Тези съображения са напълни игнорирани от първоинстанционния съд, който е приел, че пандемията по принцип е събитие, освобождаващо превозвачите от отговорност, поради което с оглед разпоредбата на чл.633 ГПК решението противоречи на материалния закон.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „А..а.“ АД оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че пандемията от Ковид-19 представлява извънредно обстоятелство по смисъла на чл.5, ал.3 от Регламент № 261/2004 и е съобразил изводите си с практиката на съда на ЕС.Твърди, че пандемията е събитие извън контрола на въздушния превозвач и в резултат на същата са наложени редица мерки и ограничения.Такива мерки са били въведени и за територията на Р България със заповеди на министъра на здравеопазването.Счита за неоснователни изложените в исковата молба твърдения, свързани с Тълкувателните насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС, които дават допълнителни разяснения, свързани с ограниченията, наложени от пандемия Ковид-19, които представляват извънредно обстоятелство.Твърди, че съгласно задължителната практика на СЕС по повод изпълнението на Регламент /ЕО/ 261/2004 и поспециално разпоредбата на чл.5, ал.3 относно извънредните обстоятелства, решаващият състав по всеки конкретен случай следва да определи доколко обстоятелствата, въз основа на които е отменен полета, представляват „извънредни обстоятелства“.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.7, пар.1, б.

„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/004 г. на Европейския парламент и на Съвета.Ищцата- Т. Г. К. твърди, че е подала заявление за издаване на заповед 3 за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „А..а.“ АД и срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 41263/2020 г. на СРС, 171 с-в длъжникът е подал възражение.Твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за полет № OS805 с резервационен код N7Y8OP по направление Виена-София, предвиден за изпълнение на 25.06.2020 г.На 17.06.2020 г. ищцата е била информирана за отмяна на полета й, като й е издаден ваучер за стойността на билета.Ищцата е отправила жалба до ответника за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004, но същият е отказал, като се е позовал на разпространението на Коронавирус и глобалното му отражение върху въздушния трафик.Излага доводи, че в нейна полза е възникнало право на парично обезщетение на основание чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 в размер на 250 евро, тъй като е налице договор за въздушен превоз от летище на територията на държава-членка на ЕС, отмяна на полета, разстоянието от Виена до София е под 1 500 км и липсват обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност.Поддържа, че извънредното обстоятелство следва да засяга конкретния полет-напр. въвеждане на ограничения на държавно ниво, които препятстват изпълнението му или обстоятелства от подобно естество.Пандемията сама по себе си не представлява извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет, още повече че билетът е закупен на 27.05.20 г.-доста след глобалното разпространение на Ковид19.Твърди, че е несъстоятелно твърдението на ответника, че отмяната се е случила повече от 14 дни преди датата на полета, поради което на основание чл.5, пар. „в“, т.i от Регламент 261/2004, тъй като предпоставка за отпадане на отговорността в тази хипотеза е моментът на информиране на пътника, а не на вземане на решение за отмяната.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „А..а.“ АД съществуването на вземане в размер на 250 евро, представляващо обезщетение по чл.7, пар.1, б. „а“ от Регламент 261/2004 със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че процесният полет е бил отменен поради наличие на извънредно обстоятелство-пандемията Covid-19, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, поради което на основание чл.5, ал.3 от Регламент /ЕО/2004 обезщетение не се дължи.Поддържа, че полетът е отменен поради действащата към онзи момент временна забрана за 4 влизане на територията на Р България, обективирана в заповед № РД-01341/17.06.20 г. и заповед № РД-01-347/19.06.20 г. на министъра на здравеопазването, с които освен забрана за влизане на територията на страната е поставено ограничение на екипажа да не напуска въздухоплавателното средство, което прави невъзможно осъществяването на полети.Не оспорва, че на 27.05.20 г. ищцата е сключила договор за въздушен превоз с резервационен код N7Y8OP за превоз от Виена до София с полет OS805, определен за изпълнение по разписание на 25.06.20 г., че полетът е отменен и ищцата е получила ваучер за стойността на билета.

Със заявление вх.№ 3048179/28.08.2020 г. Т. Г. К. е поискала издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „А..а.“ АД за процесната сума.На 25.09.2020 г. СРС, 171 с-в е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 41263/2020 г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Заявителят е получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането на 02.03.2021 г.Исковата молба е подадена на 11.03.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Между страните не се спори, че на 27.05.20 г. ищцата е сключила договор за въздушен превоз с резервационен код N7Y8OP за превоз от Виена до София с полет OS805, определен за изпълнение по разписание на 25.06.20 г., че полетът е отменен и ищцата е получила ваучер за стойността на билета.

Видно от имейл от 19.06.2020 г. ответникът е уведомил ищцата, че причината за отмяна на полет OS805 на 25.06.20 г. е разпространението на Коронавируса в световен мащаб.В имейла е посочено, че пред драматичните последици, както и глобалното въздействие върху въздушния трафик, намаляването на графиците на полетите е неизбежно.Предвид тези изключителни обстоятелства превозвачът не може да предложи финансови компенсации.

Със заповед № 341/17.06.2020 г. министърът на здравеопазването на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4,5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с РМС № 378/12.06.20 г. за удължаване срока на обявената с РМС № 325/14.05.20 г. извънредна епидемична обстановка и предложение от главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната е въвел временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 18.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както следва: 1.Временно забранява влизането на територията на РБ на всички лица, независимо от 5 тяхното гражданство, през всички гранични пунктове с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт; 2.Забраната не се отнася за българските граждани, гражданите на държави членки на ЕС и др. конкретно посочени.В т.11, б. „б“ от заповедта е посочено, че членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полет до територията на РБ от територията на друга държава, влизат на територията на РБ при положение, че не напускат въздухоплавателното средство, освен за задължителната предполетна подготовка, като времето им за престой до излитането на следващия планиран полет не надвишава общото им разрешено заето време, но не повече от 12 часа.

Със заповед № РД-01-347/19.06.2020 г. министърът на здравеопазването е отменил заповед № 341/17.06.2020 г. и е въвел временна забрана за влизане на територията на РБ, считано от 20.06.2020 г. до 30.06.2020 г. на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт, като в т.2, б. „а“ е посочено, че забраната не се отнася за българските граждани, гражданите на държави членки на ЕС, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и др. изрично изброени държави и категории лица.В т.11, б. „б“ е посочен същият специален режим за членовете на екипажа на въздухоплавателното средство, като посочения в заповед № 341/17.06.20 г.