Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 418 от 14.11.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1422/2025
Вид
Решение № 418
Подписан
14.11.2025
В сила
29.11.2025
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. К., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101422 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът - И. М. Ц. твърди, че по трудово правоотношение с ответника изпълнявал длъжността „***” в отдел „Снабдяване”. Със Заповед № УЧР-251669/02.06.2025г., връчена му на същата дата, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с посочена причина съкращаване на щата. Твърди, че уволнението му е незаконно по следните аргументи:

Твърди, че не е извършван подбор и не са съобразени критериите по чл.

329, ал. 1 от КТ, за да останат на работа тези, които работят по-добре и имат по-висока квалификация.

Твърди, че липсва съкращаване на щата, тъй като дейността, която извършвал е запазена и се изпълнява в предприятието. Изпълняваната от него трудова функция не била премахната, а само се променя наименованието й като се запазва характера на извършваната от мен работа.

Твърди, че липсвало валидно решение и спазване на процедурата за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради съкращаване на щата.

Твърди, че работодателят лично спрямо него системно нарушавал изискването за добросъвестност по чл. 8 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения и не съществувало логично обяснение защо това е така. Не изпълнявал задължението си по КТ и КТД да му осигури условия за изпълнение на работата. Извършвал незаконни изменения на мястото и характера на работата му в нарушение на изискванията за съответствие с квалификацията и здравословното му съС.ие. Процедира се по 1 начин, сякаш предприятието е лична собственост на управляващите, а не на държавата и се въвеждат спрямо него дискриминационни феодални порядки.

До настоящия момент били водени 3 съдебни трудови дела, по едното от които е отменено незаконно наложено му дисциплинарно наказание, а по останалите две бил възстановяван на работа след 2 незаконни уволнения, включително и поради фиктивно съкращаване на щата.

Твърди, че след настоящето уволнение останал без работа и се регистрирал като безработен. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение получавал трудово възнаграждение в размер на 1769 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението му като „***” в отдел „Снабдяване” във „ВМЗ” ЕАД - С., извършено със Заповед № УЧР-25- 1669/02.06.2025г.; да го възстанови на предишната работа, като осъди ответника да му изплати обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението, а именно: за шест месеца, считано от 03.06.2025г. в размер на 10 614 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира за направените по делото разноски. Посочва банкова сметка в ОББ АД за изплащане на присъдените суми - BIC код: ***** и сметка в BGN: *****.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размер на предявения иск, като претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за периода 03.06.2025г. до 31.10.2025г. се счита предявена в размер 9991.91 лева бруто или 7753.49 лева нето.

Ответното дружество - „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ

ЗАВОДИ“ ЕАД (ВМЗ ЕАД) намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Посочва за безспорен факта, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на Трудов договор № 3507/12.12.2015г. Същият е бил назначен на длъжност „***” в отдел „Снабдяване”. Със Заповед №УЧР-25-1669/02.06.2025г., трудовото му правоотношение било прекратено, поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заявява,че не е извършван подбор по чл.329 от КТ.

Твърди, че издадената Заповед УЧР-25-1669/02.06.2025г. е законосъобразна, тъй като били спазени изискванията на закона при издаването й. Съгласно щатното разписание на „ВМЗ“ ЕАД - С., влязло в законна сила на 29.01.2016г., в Отдел „Снабдяване“ съществували 4 щатни броя за длъжността „***“. Със заповед № TP3-17/320 от 19.05.2017г. на Изпълнителния директор „ВМЗ“ ЕАД – С., 1 бр. от длъжността „***“ в отдел „Снабдяване“ е трансформирана в 1 бр. длъжност „***“. С решение № 4 от 03.07.2017г., взето с протокол № 113 от същата дата на съвета на директорите на „ВМЗ“ ЕАД – С. било прието и одобрено предложение за промяна в организационно-управленческата структура на дружеството и е възложено на изпълнителния директор да предприеме необходимите действия във връзка с обединението на отдел „Снабдяване“, подчинен на ЗИД по търговските въпроси и отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по производствените въпроси.

Със заповед № ИД-17-463 от 07.07.2017г., на изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД - С., на основание решение на съвета на директорите, взето с протокол № 113 от 03.07.2017г. били въведени изменения в структурата на дружеството, като отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по производствени въпроси в отдели и звена, подчинени на ЗИД по търговски въпроси. Със същата заповед били обединени отдел „Снабдяване“ и отдел 2

„Производствен“ в един отдел, като същият е преименуван в отдел „Снабдяване и производство“, подчинен на ЗИД по търговски въпроси.

Със заповед № ТРЗ-17-464 от 07.07.2017г. на изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД - С. били извършени следните промени:

- прехвърля отдел „Производствен“ заедно с прилежащите към него длъжности от отдели и звена, подчинени на ЗИД по Производствените въпроси в отдели и звена, подчинени на ЗИД по търговски въпроси;

- обединява отдел „Производствен“ и отдел „Снабдяване“ в един общ отдел под наименование преименуван в отдел „Снабдяване и производство“, с два сектора: снабдяване и производство;

- трансформирани са 3 броя длъжности.

Със заповед № 17-562/21.08.2017г. на изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД – С., 1 бр. от длъжността ***“ е трансформирана в длъжността „*****“.

Със заповед № ТРЗ-19-191/11.03.2019г. на изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД - С. са заличени част от щатните длъжности в ответното дружество, включително в отдел „Снабдяване и производство“ - раздел V, т.3, е заличена 1 бр. длъжност „*****“.

Със заповед № TP3-557/30.07.2019г. на изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД - С. са извършени следните промени: заличени са секторите „Снабдяване“ и „Производство“, както и изброените в заповедта длъжности, една от които „***“.

В чл. 20, ал. 5, т. 5, пр. I-во на устава на акционерното дружество е постановено, че организационно-управленческата структура на дружеството се приема от съвета на директорите.

Твърди, че през 2017г. на основание Решение на Съвета на директорите на „ВМЗ” ЕАД, взето с протокол №113/03.07.2017г. със Заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г. са въведени изменения в структурата на дружеството. В щатното разписание от 2017г. бройките на тази длъжност от 4-ри са намалени на 3-ри. Съгласно Заповед № ТРЗ-19-557 от 30.07.2019г., длъжността на ищеца е престанала да съществува и още от тогава, а и към датата на настоящото уволнение в щатното разписание на отдел снабдяване липсва длъжност „***то“. Налице е реално съкращаване на щата. Съгласно съдебната практика реално съкращаване в щата е налице и когато трудовите задължения от съкратената длъжност се разпределят между други длъжности, както и когато на мястото на две или повече длъжности е създадена една обща комбинирана длъжност, обединяваща трудовите задължения на двете длъжности.

В последствие между „ВМЗ“ ЕАД - С. и ищеца са водени няколко дела свързани с обжалване на издадени заповеди за уволнение. Като на ищеца нееднократно му е предлагано да бъде назначен на друга длъжност, съответстваща на образованието му, но същият е отказвал да бъде преназначен, като един от мотивите му е бил, че не е сигурен, че ще се справи с възложените му задачи. Една от длъжностите, която е била предложена на гн Ц. е „***“, която е в отдел „Снабдяване“. Предложението било отправено към него през 2017г., когато е било извършено първото съкращение на длъжността „***“. В последствие през 2019г. му е било предложено да бъде преназначен в отдел „Логистика“ на длъжност „*****“, но е отказал да бъде преназначен.

3

По гр.д. № 1540/2019г. по описа на КрлРС, което е било образувано с искане на ищеца И. Ц. да бъде признато за незаконно уволнението му от „ВМЗ“ ЕАД гр. С. поради съкращаването на щата на длъжността „***то“ съдът се е произнесъл с Решение в което е признал уволнението на И. Ц. като незаконно. В последното дело с Решение № 266 от 18.07.2024г. по гр.д № 267/2024г. по описа на КрлРС, съдът е признал за НЕЗАКОННА и ОТМЕИЛ Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024г., с която е прекратено на основание чл.

328, ал.1, т. 4 от КТ, трудовото правоотношение между „ВМЗ“ ЕАД - С. и е възстановил И. М. Ц. на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност - „*****“ в отдел „Снабдяване“. Това Решение е потвърдено с Решение № 1274 от 01.11.2024г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д № 2599 по описа за 2024г.

В изпълнение на съдебното решение ищецът е възстановен на работа на длъжността - „*****“ в отдел „Снабдяване“, която не съществува в щатното разписание на дружеството. С оглед на това на ищецът е предложено да заеме следните длъжности: Икономист, плановик (лимитиране на материали) в отдел „Ефективност, цени, планиране и финансов анализ“ или Инспектор здраве и безопасност при работа в отдел „Безопасни условия на труд“. Ищецът отказал да приеме направените предложения, поради следните мотиви:

„Отказа да приеме нова длъжност на основание чл. 67, ал.1 от КТ във връзка с чл. 70 ал.1 от КТ, тъй като желае изпитателния 6 месечен срок да бъде само в негова полза. Не желае изпитателния срок да бъде в полза и на двете страни, направи искане за включване на клауза в предложението за изменение на трудовия му договор, че при бъдещо прекратяване на трудовия му договор по чл. 71 от КТ от страна на работодателя, да бъде възстановен на предишната му длъжност -„*****“ в отдел „Снабдяване“. Изрази несъгласие по отношение на длъжностната характеристика Икономист, плановик (лимитиране на материали) в отдел „Ефективност, цени, планиране и финансов анализ“, срещу изискването на работодателя от три години трудов стаж в сферата на съхранението и лимитирането на горивата, инструментите и материалите“.

Намира за неоснователно твърдението на ищецът, че работодателят не е изпълнил и разпоредбите на действащия в дружеството Колективен трудов договор. Ищецът нееднократно в годините е изпращан на помощ, т.е. работодателят е използвал възможността поради производствена необходимост да измени мястото и характера на работата му, но след като му бъде връчена заповед за преместване, същият започва да отсъства и ползва законоустановени неприсъствени дни. В същото време подава жалби до областна дирекция Инспекция по труда Пловдив, че бива привеждан по чл.

120 от КТ на работни места, които не отговарят на квалификацията и здравословното му съС.ие, във връзка с което има извършвани проверки в дружеството ни.

По никакъв начин работодателят „ВМЗ“ ЕАД - С. не е нарушавал изискването за добросъвестност по чл.8 от КТ при осъществяването на трудовите права и задължения. Използваните от ищеца изрази, че: „се процедира по начин сякаш предприятието е лична собственост на управляващите, а не на държавата и се въвеждат спрямо него дискриминационни и феодални порядки“ са голословни и меко казано некоректни.

В обобщение посочва, че не е налице нито една от твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на уволнението, поради което главният 4 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните такива - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл.

344, ал.1, т. 2 от КТ и за осъждане на дружеството да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ. С оглед на изложеното, счита че предявеният иск срещу „ВМЗ” ЕАД гр. С., следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.