Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 29.12.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2022
Вид
Решение № 305
Подписан
29.12.2022
В сила
02.11.2023
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Пенка Петкова Петрова, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Враца, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500438 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№3740/09.08.2022 г. по описа на КРС, депозирана от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", ЕИК ***, представлявано от Д. М. П., в качеството на Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. ***, против решение № 170 от 15.07.2022г., постановено по гр. дело № 20211440101110 по описа за 2021г. на Районен съд - Козлодуй, в частта в която са уважени предявените от Е. М. Р. искове, както и присъдените разноски и държавна такса.

Жалбоподателите намират решението за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата, с оглед на което молят съдът да го отмени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия .

В съдебно депозираната жалба. заседание процесуалния представител на въззивника поддържа

Процесуалният представител на въззиваемия Е. М. Р., в съдебно заседание оспорва изцяло въззивната жалба. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноски във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид 1 следното:

Районен съд Козлодуй е сезиран от Е. М. Р. от гр. Козлодуй, чрез пълномощник С.

М. П. - адвокат от АК гр. Враца, против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” град София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. чл. 358, ал.1, т.З КТ, чл. 39., чл. 40, ал.2 от КТД и 114 ГПК. във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за изплащане сума в размер на 22 644,14 лв., от които 20 063, 72 лв.

/двадесет хиляди и шестдесет и три лв. и седемдесет и две ст./, представляващи дължимото му се обезщетение по чл. 39 от КТД в размер на четири брутни заплати и сума в размер на 2 580, 42 лв., представляваща законната лихва, от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, 15.06.2020г. до датата на завеждане на иска - 20.09.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, 20.09.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. В отговора се сочи, че поисканото на основание чл. 39 от КТД второ допълнително обезщетение в размер на четири брутни заплати не се дължи на ищеца, тъй като Е. Р. е получил максималното обезщетение, което му се полага по КТД на предприятието. Твърди се, че е видно от разпоредбата на чл. 39 от действащия КТД към момента на прекратяване на ТПО на ищеца, допълнителното обезщетение по чл. 39 от КТД се изплаща само на тези работници и служители от държавното предприятие, които прекратяват трудово - правното си отношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО - трета категория труд, а в процесният случай, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО -първа категория труд. Затова счита, че поисканото от Е. Р. допълнително обезщетение на основание чл. 39 от КТД не му се дължи, тъй като той няма основание да го получи. Твърди се, че на ищеца са изплатени дължимите обезщетения по КТ и КТД, видно от представения с настоящия отговор фиш за възнаграждението му за месец юни 2020 година.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно икономическа експертиза, от които се установява следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно, а и видно от копие на трудова книжка на ищеца, ищецът Р. бил назначен по трудов договор № ***/16.10.1989г., като от 01.03.2013 година на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ същият е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжност ***, група „Радиационен и дозиметричен контрол”, сектор „Общ радиационен и дозиметричен контрол“, Орган за контрол от вида „С“ „Освобождаване от регулиране“ към СП „Извеждане от експлоатация 1-4 блок” на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

В представеното Р. е вписано, че от 01.03.2013 година на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ същият е преминал на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” на длъжност *** .

Ищецът Р. с молба с рег. № М-0213-47 от 14.05.2020г е заявил пред работодателя си, че желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество поради придобито право на пенсиониране при условията на първа категория труд, като моли предизвестието му да тече, считано от 15.05.2020г.

Със Заповед № ТП - 96/ 27.05.2020 година на Изпълнителния директор на ДП „РАО”, трудовото му правоотношение с ответното предприятие е прекратено, считано от 15.06.2020г. поради това, че е придобила право на пенсия. В цитираната Заповед 2 работодателят е разпоредил да му бъдат изплатени обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 месечни брутни заплати, по чл.224, ал.1 от КТ и обезщетение по чл. 40, ал.2, т.1“г“ от действащия към момента в ответното дружество Колективен трудов договор/КТД/ в размер на 12 месечни брутни заплати.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца май 2020 г. /пълен отработен месец преди освобождаването/е в размер на 4515,93 лв. На тази база изчислението обезщетение по чл. 39 от колективния договор - четири брутни заплати обезщетението би било в размер на 18 063,72 лева.

Видно от представения по делото КТД, който е действал от 13.03.2017г. до влизане в действие на КТД от 12.03.2019г. текстът на чл.39 предвиждал, че "При прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието, работникът или служителят има право на допълнително обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за четири месеца, ако е работил в ответното дружество ДП „РАО“, сферата на енергетиката или на които основната им дейност е била в среда с йонизиращи лъчения през последните 10 години".

Разпоредбата на чл.39 в КТД от 12.03.2019г., предвижда, че "При прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, работникът или служителят има право на допълнително обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за четири месеца, ако е работил в ответното дружество ДП „РАО“, сферата на енергетиката или на които основната им дейност е била в среда с йонизиращи лъчения през последните 10 години." С решение № 170 от 15.07.2022г., постановено по гр. дело № 20211440101110 по описа за 2021г. на Районен съд - Козлодуй , съдът е осъдил Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК ***, със законен представител Д. М. П. - изпълнителен директор, адрес на управление гр. ***, да заплати на Е. М. Р. с постоянен адрес гр. *** с ЕГН: **********, обезщетение на основание чл.39 от КТД на ДП „РАО” от 13.03.2017г., в размер 18 063,72 лв., законната лихва върху сумата от 18 063,72 лева, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, 15.06.2020г. до заявяване на претенцията в съда, 20.09.2021г., в размер на 2 318,18 лева и законната лихва върху сумата от общо 20 381,90 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, 20.09.2021г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1481,96 лева, от които 1476,96 лева заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност и 5,00 лева за внесена държавна такса за издадено удостоверение.

Против решението на РC Козлодуй е депозирана въззивна жалба от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", ЕИК ***, представлявано от Д. М. П., в качеството на Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Неправилно съдът е приел, че Е. М. Р. е имал право на три отделни самостоятелни обезщетения при прекратяване на ТПО, а именно: по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и още две допълнителни такива, базирани на Колективен трудов договор от 12.03.2019г. на държавното предприятие.

Разпоредбата на чл. 39 от действащия Колективен трудов договор на ДП РАО към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, ясно гласи, че обезщетение по този текст се изплаща само на тези работници и служители от държавното предприятие, които прекратяват трудовото правоотношение - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл, 68 от KCQ, т.е. работници и служители 3 трета категория труд.

В процесният случай, трудовото правоотношение с Е. Р. е прекратено поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване - първа категория труд. Първоинстанционният съд неправилно и без основание му е присъдил допълнително обезщетение на основание чл. 39 от КТД, като в решението си е приел, че всеки работник и служител от държавното предприятие, който през последните 10 години е работил в сферата на йонизиращи лъчения има право на обезщетение в размер на четири БТВ по този член от КТД. Това допълнително обезщетение не е дължимо за всички работници и служители от ДП РАО.

Твърди се в жалбата, че Районен съд - Козлодуй, неправилно е приел, че ищеца отговаря на изискванията предвидени в разпоредбата на чл. 39 от КТД, поради това, че през последните 30 години е работил само в предприятия от сферата на енергетиката - „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и ДП „РАО". Този извод е неверен. Действително Е. Р. е работил през последните 30 години в сферата на енергетиката, но трудовото му правоотношение е прекратено на основание, извън обхвата на изискванията на чл. 39 КТД, поради което допълнително обезщетение по този текст не му се дължи.

В мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил предходния Колективен трудов договор на държавното предприятие, който е действал от 13.03.2017г. до влизане в действие на КТД от 12.03.2019г. и де факто присъденото обезщетение по настоящото дело на Е. Р. е на основание чл. 39 от този КТД, който обаче е с изтекъл срок на действие. С подписването на новия КТД от 12.03.2019г. е било дерогирано действието на предходния КТД от 13.03.2017г., който съобразно Заключителните разпоредби - параграф 2 е със срок на действие 2 две години, считано от подписването му.

Спорен е извода на съда, че в КТД не могат да се предвиждат по- ниски размери на обезщетение от установените в предходния действащ КТД до дата 12.03.2019г., т.е. КТД от 13.03.2017г., тъй като след сключването на КТД от 12.03.2019г. работниците и служителите работещи в ДП РАО и тези, които са освободени при сега действащия КТД са поставени в значително по-неблагоприятно положение от тези, които са работили и са били освободени при действието на предходния КТД от 2017 година. С договореностите постигнати между страните в КТД от 2019г. не е допуснато нарушение на чл. 50 от КТ, тъй като работодателя не е бил обвързан с друг КТД на равнище бранш или отрасъл - уговорените в КТД клаузи не са по- неблагоприятни за работниците и служителите от тези, съдържащи се в друг договор/споразумение, тъй като такъв не е налице. Разпоредбата на чл. 39 в КТД от 2019г. не противоречи на закона, не противоречи на браншовия КТД, както и не противоречи на нормативните актове на МС, МЕ и МТСП. В съответствие с установената практика и съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 2 от Кодекса на труда „На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор".