Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 24.07.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 55/2025
Вид
Решение № 615
Подписан
24.07.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. гр. Хасково, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100055 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Х. П. чрез процесуален представител-адвокат Д.В.М. против „СТИК-КРЕДИТ“ АД , с която са предявени обективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречие на клаузата с добрите нрави и поради това, че е неправноправна и не е уговорена индивидуално.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, възникнало на основание договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***г., на основание на който, ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2000 лв., а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 2758,57 лв., съгласно условията на договора, при ГПР по кредита в размер на 30.06%, ГЛП - в размер също на 27%. Твърди в чл. 27, ал. 1 от договора да е договорено в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърди поради това на ищеца да е начислена неустойка в общ размер на 2757.82 лв., разпределена на 24 вноски, всяка от който добавена към 1 дължимата главница и лихва по Договора за кредит и включена в погасителен план към процесния договор като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 229.85 лв. Навежда съображения за нищожност на клаузата на чл.27 ал.1 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Твърди с клаузата да се постига значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и да е довела до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Видно от размера на неустойката с клаузата безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Навежда доводи клаузата на чл.27 от договора за потребителски кредит, според които се дължи неустойка в размер на 2757.82 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, да се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити, както и, че неустойка извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Твърди клаузата да не е индивидуално договорена. Иска прогласяване нищожност на процесната клауза поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна и не е индивидуално договорена. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основателност. Признава, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***г., на основание на който, ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2000 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Твърди съгласно чл. 20 от договора при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя предвидени в договора, може да му бъде начислена неустойка.

Твърди кредиторът да не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Твърди, че кредиторът не е начислявал договорената неустойка.

Твърди сключването на договора да е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, посочена от ищеца, на ищеца да са предоставени по електронен път проект на процесния договор, с приложение №2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр и Общи условия. Въпросните документи да съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него да са посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, 2 размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. Развива съображения неустойката да е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението да не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид да се определя в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Признава да е договорена неустойка в размер на 0.9%, но оспорва с неустойката да се предвижда неоснователно разместване на блага. Развива съображения неустойката да отговаря на присъщите й функции и да липсват основания за признаването й за нищожна.

По делото е конституиран, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на ответника трето лице-помагач – „АПС БЕТА България“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото e приетo за безспорно установенo между страните, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №***г., на основание на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 2000 лв., която сума кредитополучателят е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план.

Установява се от приложения договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, че заемната сума от 2000 лв. е представена при лихвен процент от 27%, ГПР в размер на 30.06%, за срок за погасяване: 24 месеца, обезщетение при просрочие: 10%, обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Съгласно погасителния план общата дължима сума по кредита, включваща главница и лихва е 2758,57 лв., а с включена неустойка е 5516,39 лв. (главница+лихва+неустойка). Следователно, дължимата неустойка при непредоставено обезпечение е в размер на 2757,82 лв.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговорено в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3(три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да 3 бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В чл. 17, ал. 2 от договора за потребителски кредит е уговорено, че третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да се одобрят от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Прието е за безспорно установените между страните и се установява от клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, че страните са уговорили в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно чл. 27, ал.2 от договора в случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая, чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Процесната неустойка обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай, надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушаване 4 на закона и нарушение на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в рамките само на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или банкова гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която след като се прибави към предоставената заемна сума по кредита увеличава необосновано и значително дълга на заемателя дори при точно изпълнение. Освен това, изискването за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция се явява безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от банка. Такава клауза за неустойка не може да бъде оправдана.

Клаузата за неустойка е нищожна, защото отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не плащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което, обаче, длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, т.е. обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора.