Решение № 260218 от 01.02.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 01.02.2023 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.:

ТЕОДОРА ИВАНОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ..………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16759 по описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №189479 от 12.08.2019г., постановено по гр.дело №64118/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, е осъден Д.Д.К., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С."

ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г, иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от

15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена Й.Б.К., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена Р.Д.К., ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.В.В.Т.сумата от 274.95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.К.И.Б.сумата от 274.95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С."

ЕАД, с ЕИК ********,чрез юрисконсулт Т.Ж., срещу решението на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Й.Б.К. и Р.Д.К. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на неприсъдените в цялост разноските. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че вземанията за главница за част от исковия период са погасени по давност, без да е отчетен факта, че в случая се претендират вземания за периода 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., които вземания съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2014г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване на исковата молба в съда– 14.09.2017г. не е изтекла. Поддържа се още, че неправилно СРС е приел, че по делото липсват доказателства ответниците да са изпаднали в забава относно претендираните вземания за главница и на това основание са отхвърлени предявените срещу тях осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че са съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК за публикуване на интернет страницата на топлофикационното дружество на издадените общи фактури, но съдът не е указал да се представят същите по делото, което е довело до постановяване на неправилно решение в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответниците - Й.Б.К. и Р.Д.К. за главница и обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни - Й.Б.К. и Р.Д.К., са депозири поотделно два писмени отговора с идентично съдържание, с които вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Всяка от въззиваемите страни претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Представят се списъци по чл.80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Р.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н.И., срещу решението на СРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е изчислил, че ответницата притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот и респективно е уважил предявения срещу нея иск за размер на 1/3 част от претендираното от ищеца вземане за главница. Твърди се, че процесният топлоснабден имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя й Д.А.К.и съпругата му - Й.Б.К., предвид на което след смъртта на Д.А.К.наследствените дялове на неговите наследници по закон са както следва: преживяла съпруга - Й.Б.К. – 2/3 ид.ч.; дъщеря - Р.Д.К. – 1/6 ид.ч. и син - Д.Д.К. – 1/6 ид.ч.. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - Й.Б.К., не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответницата.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена молба от 16.11.2021г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответницата.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Д.К., Й.Б.К. и Р.Д.К. при условията на разделна отговорност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени и съответно отхвърлени предявените срещу Й.Б.К. и Р.Д.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са уважени и съответно отхвърлени предявените срещу Д.Д.К. искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: