Определение № 14137 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14137 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110151791 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 372163/13.11.2025г. на СРС, подадена от Ж. И. И. срещу „Максо България“ АД.

На основание 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника „Максо България“ АД срещу ищцата Ж. И. И. насрещни искове.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 19 май 2026г.

Час: 10:50

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата Ж. И. И. чрез адв. В. М. – АК-Перник, е предявила срещу ответника „Максо България“ АД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит ХТRA № 100105998/17.12.2024г.

Ищцата твърди, че на 17.12.2024г. сключила с „Максо България“ АД Договор за потребителски кредит ХТRA № 100105998/17.12.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 2193,18 лева. Същата следвало да се върне на 12 месечни вноски до 31.12.2025г. при ГПР от 61,65% и годишна лихва от 49%. Тъй като заемодателят бил застрахователен посредник и предлагал застраховки, към дължимата по договора сума била прибавена и сумата от 193,18 лева, която била застрахователна премия за сключен договор за застраховка „Живот“. Така общата сума, дължима по договора, била 2817,84 лева. Заемателката изплатила 2348,20 лева. Твърди се, че застрахователната премия не била включена при изчислението на ГПР, а трябвало, което на собствено основание обосновавало нищожност на договора. Не бил посочен начин на изчисление на ГПР. Заемодателят бил трето правоимащо лице по договора за застраховка, като можел да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси премиите. Неясно оставало как, въпреки че същите се изплащали на заемодателя, не се включвали в ГПР. При това размерът на премията бил определен на 27.12.2024г., а договорът за застраховка бил сключен на 28.12.2024г. Нарушен бил и чл. 19, ал. 4 ЗПКр досежно размера на ГПР, а възнаградителната лихва противоречала с размера си на добрите нрави. Изтъква се, че част от документите към договора не били написани на шрифт с размер не по-малък от 12. Не бил посочен размерът на дължимия лихвен процент на ден.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Максо България“ АД чрез ст.юрк. Атанас 1

Борисов е подал Отговор на исковата молба, вх. № 36787/05.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че е сключен посоченият в исковата молба договор за кредит. Признава, че единственият разход, включен при изчислението на ГПР, е възнаградителната лихва. Сочи, че заемателката не е погасявала редовно дължимите по него суми. Усвоена била главницата от 2193,18 лева, а сумата от 193,18 лева, дължима за застрахователна премия, обективно била договор за стоков кредит и изплатена на третото лице – застраховател. Сключването на застрахователен договор не било задължително за отпускането на кредит. Изтъква се, че по договора за застраховка била застрахована не само невъзможността за плащане на сумите по кредита, но и рискове, при които обезщетението се заплащало директно на застрахованото лице – заемател.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Максо България“ АД чрез ст.юрк. Атанас Борисов е подал Искова молба по насрещен иск, вх. № 36792/05.02.2026г. на СРС, с който е предявил срещу първоначалната ищца искове с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за осъждане на Ж. И. И. да заплати на „Максо България“ АД сумата от 226,17 евро, представляваща незаплатени и падежирали вноски по Договор за потребителски кредит ХТRA № 100105998/17.12.2024г. за периода 30.11.2025г.-30.12.2025г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск /05.02.2026г./ до окончателното ú изплащане, както и сумата от 13,95 евро, представляваща неплатени и падежирали вноски за договорна лихва за периода 30.11.2025г.-30.12.2025г. По посочения договор за кредит ищцата получила сумата от 2193,18 лева, а със сумата от 193,18 лева било финансирано закупуване на застраховка. Заемателката платила общо 2360,26 лева, от които 1750,84 лева били разпределени за погасяване на главницата по кредита, 597,53 лева – за договорна лихва, 6,08 лева за погасяване на лихви за забава. Останали дължими и неплатени посочените по-горе и претендирани по делото с насрещните искове суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск Ж. И.

И. чрез адв. В. М. – АК-Перник, е подала Отговор на искова молба, вх. № 75622/10.03.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че, доколкото договорът за кредит е нищожен, тя не дължи нищо на ищеца, още повече, че платената в негова полза сума надхвърляла чистата стойност на кредита.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответника. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени процесните договори за кредит, че ищцата е дала съгласие за сключването им, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр, ЗПФУР и останалите нормативни актове, че клаузите им, включително на приложимите общи условия, ако има такива, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на ищцата е да установи обстоятелствата, обосноваващи според нея недействителност на договора. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказателствената тежест по насрещните искове с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е за ищеца по тях. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответницата И. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателката по уговорения от страните начин и задължаване на същата да я върне и настъпването на падежа на вземанията за главница и възнаградителна лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на заемателя-ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит ХТRA № 100105998/17.12.2024г., при условията и параметрите съобразно представената по делото разпечатка, че ищцата е получила сумата от заем сумата от 2193,18 лева, която следвало да се върне на 12 месечни вноски до 31.12.2025г. при ГПР от 61,65% и годишна лихва от 49%, че заемателката платила на заемодателя общо 2360,26 лева, от които 1750,84 лева били разпределени за погасяване на главницата по кредита, 597,53 лева – за договорна лихва, 6,08 лева за погасяване на лихви за забава, както и това, че при изчислението на ГПР е включен единствено разходът за възнаградителна лихва.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото т о в а , че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ХТRA № 2

100105998/17.12.2024г., при условията и параметрите съобразно представената по делото разпечатка, че ищцата е получила сумата от заем сумата от 2193,18 лева, която следвало да се върне на 12 месечни вноски до 31.12.2025г. при ГПР от 61,65% и годишна лихва от 49%, че заемателката платила на заемодателя общо 2360,26 лева, от които 1750,84 лева били разпределени за погасяване на главницата по кредита, 597,53 лева – за договорна лихва, 6,08 лева за погасяване на лихви за забава, както и това, че при изчислението на ГПР е включен единствено разходът за възнаградителна лихва.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат установени посредством него, не са спорни по делото.

ДОПУСКА по инициатива на ответника и ищец по насрещните искове изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице НИКОЛАЙ СТЕФЧОВ КОСТОВ, специалност: Информатика - компютърно програмиране. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице възнаграждение в размер от 230,00 евро, платими от ответника в седмодневен срок от съобщението. Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените му задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след уведомяване за внесен депозит.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД в седмодневен срок от съобщението и на основание чл. 192 ГПК да представи посочената в т. 2 от отговора на исковата молба справка /л. 47-гръб/. При неизпълнение съдът ще наложи глоба! При липса на данни/документи съдът да бъде уведомен в рамките на указания срок.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).