Определение № 867 от 02.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500815 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД чрез пълномощник юрк. Г. С. против определение № 377 от 10.01.2024 г., постановено по гр. д. № 10179/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVI гр. състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 4506 от 10.11.2023 г. по гр. дело № 10179/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив в частта за разноските чрез намаляване на присъдените по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на пълномощника на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за всеки от тях.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Своевременно бил направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което не било зачетено. Определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение (общо 3060,96 лева) не съответствал на фактическата и правна сложност на делото, а бил прекомерно висок.

Първоинстанционният съд при определянето на размера на възнаграждението съобразил единствено материалния интерес по делото, но не и останалите установени от практиката критерии – реално извършени действия по защита на страната по делото, обем на доказателствата, многообразие на твърдените правнорелевантни факти, усилията за правилното и точно прилагане на процесуалния закон. Не било съобразено от районния съд и възприетото в практиката на СЕС разрешение, че при определяне на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът не следва да се съобразява с уредените в Наредбата за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения на ВАдвС минимуми, а може да определи възнаграждение и под минимума. Поради това, че разноските по делата не представлявали нито санкция, нито способ за неоснователно обогатяване, в случая следвало да се определи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответниците по делото именно под минимума.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество като измени решението в частта за разноските и определи размера на присъденото адвокатско възнаграждение под минимума по НМРАВ.

Частната жалба е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи – събрани са само писмени доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Доводите на частния жалбоподател в тази насока се намират за основателни.

Отделно от горното, макар осъществилият безплатно съдействие адвокат да е действал като пълномощник на двамата ответници по делото, с всеки от които е сключен отделен договор, не могат да се споделят изводите на първата инстанция, че това обосновава определяне и присъждане на възнаграждения, определени единствено с оглед материалния интерес по делото и за двамата ответници. Вярно е, че последните имат възможност, от която и са се възползвали, да упълномощят самостоятелно процесуален представител. Вярно е обаче и че в случая линиите на защита на интересите им не се различават съществено: исковете срещу двамата са на едно и също договорно основание; интересите им от отхвърляне на исковете напълно съвпадат; подаден е общ отговор на исковата молба с общи твърдения и възражения за двама им; липсват специфични факти или обстоятелства за който и да е от ответниците, които да обосноват разлика в насочеността или мащаба на процесуалните усилия, необходими за защитата им.

Като взе предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че посоченият в представения от процесуалния представител на ответниците списък на разноските (л. 60 от първоинстанционното дело) размер на адвокатското възнаграждение – 2155 лева, е съответен както на фактическата 2 и правна стойност на делото, така и на процесния материален интерес. С оглед на горните съображения, този размер не следва да бъде удвояван, каквото е било искането на страната пред районния съд. Следва да се присъдят на процесуалния представител по 1077,50 лева възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на всеки ответник.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново такова, с което решението на районния съд се измени и се присъдят на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. Б. общо 2155 лева, представляващи възнаграждение за оказано безплатно адвокатско съдействие – по 1077,50 лева за всеки от ответниците.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 377 от 10.01.2024 г., постановено по гр. д. № 10179/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVI гр. състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 4506 от 10.11.2023 г. по гр. дело № 10179/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XVI гр. състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адвокат Д. Г. Б., вписан в АК – гр. Пловдив с личен № ************, с адрес на кантората: гр. ........................................, парична сума в общ размер на 2155 лв. /две хиляди сто петдесет и пет лева/ (по 1077,50 лева за всеки от ответниците), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3