Решение № 220 от 14.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. *, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АдЕ. Троева

Членове:

АдЕ. Тушева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно гражданско дело № 20261600500370 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателката Е.М., чрез адв. М. М., АК-*, в качеството на длъжник по изп. дело № 82/2025г. по описа на СИС при Районен съд - * обжалва постановление от 23.06.2026г. на ДСИ, с което са й възложени разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение. Твърди се в жалбата, че приетото за плащане от ДСИ като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение от 204,52 евро е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до размер, съответстващ на обема на предоставената правна помощ и липсата на извършени реално процесуални действия извън подаване на молба за образуване на дело с посочен способ за изпълнение. Твърди се, че задължението към датата на образуване на делото е 300 лева и с оглед този размер договореното и платено възнаграждение е прекомерен, като е неясно какви процесуални действия би извършил пълномощника на взискателя към момента на приемане от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение като разноски по изпълнението, дължими от длъжника. Иска се отмяна на обжалваното постановление и намаляване дължимото от длъжника като 1 разноски на взискателя адвокатско възнаграждение.

Взискателят по изпълнението С. К., чрез пълномощника си адвокат Г.

Г., АК-* оспорва жалбата с твърдения за съобразяване платеното адвокатско възнаграждение с дължимия размер за делото, като се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която съдът няма право да намалява възнаграждението под минималния размер, определен по реда на чл.

36 от Закона за адвокатурата.

В обясненията си ДСИ излага хронология на извършените по изп.дело действия и становище за неоснователност на жалбата, като мотивите за това са изложени в обжалваното постановление.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, становището на взискателя, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице - длъжник по изпълнението срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл.

435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител от 23.06.2026г., с който е възложено в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение, представляващо разноски по изпълнението, поради което е допустима за разглеждане.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред ДСИ при РС * по молба на С.К. от 07.07.2025г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд * по гр. дело № 311/2021г. против длъжник Е.М. за заплащане на сумата 300 лева деловодни разноски. С молбата за образуване на делото взискателят, чрез пълномощник адвокат Г. Г. е поискал и заплащане на разноските по изпълнението с приложен договор за правна помощ и съдействие, установяващ платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

На 08.08.2025г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ с включени разноски по изпълнението, между които и 400 лева адвокатско възнаграждение. На 25.08.2025г. от длъжника е подадено възражение, с което се оспорва основанието и размера на дължимата сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение. ДСИ с разпореждане от 2

04.09.2025г. е приел, че по възражението ще се произнесе след събиране вземането по изпълнителния лист. С разпореждане от същата дата е разпоредил налагане на запор върху вземания на длъжника за заплащане сумата 300 лева по изпълнителния лист, както и 458 лева направени от длъжника разноски. За наложения запор длъжника е уведомен на 16.03.2026г.

Разпореждане от 04.09.2025г на ДСИ е обжалвано и отменено от съда, в частта, с която като дължими от длъжника са включени разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като е задължен ДСИ да се произнесе по същество. С обжалваното в настоящото производство постановление от 23.06.2026г. съдебният изпълнител е приел възражението за неоснователно с мотиви, че адвокатското възнаграждение е съобразено с предмета на изпълнителното дело и чл. 10, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна приема следното:

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл.

78, ал. 5 от ГПК е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпросът относно разноските, а неговото постановление относно разноските, включително при отказ да уважи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.

435 и сл. ГПК.

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да 3 прецени налице ли са предвидените в чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай, предвид Решението на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и създадената съдебна практика след приемането му не е ограничен от установен в Наредба 1/2004г. размер.

Към дата 23.06.2026г., когато ДСИ е приел за плащане от длъжника разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение дължимата от длъжника сума по приложения изпълнителен лист е в размер на 300 лева главница, като тази сума е посочена и във връчената на длъжника ПДИ.

С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм. заглавие ДВ бр. 14 от 2025г./ за образуване на изпълнително дело е предвиден размер на адвокатското възнаграждение от 200 лв., а съгласно т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай действията на адвокат Г. са се ограничили до подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор. Подадена е и молба от 04.09.2025г., с която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника от Община * в качеството й на общински съветник в Общински съвет *. Други процесуални действия в защита на взискателя пълномощникът му към настоящия момент не е извършвал.

При съобразяване извършените от пълномощника на взискателя действия, размера на вземането за събиране на което са предприети изпълнителни действия, както и предвид обстоятелството, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ДСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 204,52 евро следва да бъдат намалени до размер 100 евро, съобразени с дължимата по изпълнителния лист сума към 4 датата на връчване ПДИ, включително и с разпоредбата на чл. 10,ал.1 от Наредба 1/2004г. .

Следва да се има предвид и това че преценката за дължимите в изпълнението разноски би следвало да се направи едва в края на изпълнителния процес по аналогия с етапа, на който се преценява дължимостта на разноските в исковия процес /чл. 81 от ГПК/.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 23.06.2026г., в което са й възложени разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над 100 евро е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА по жалба на длъжника Е.М., чрез адв. М. М., АК-* Постановление от 23.06.2026г. на ДСИ при СИС при Районен съд * по ИД 82/2025г., касаещо разноските по изпълнението, КАТО

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 82/2025г. по описа на СИС при РС *, дължимо от Е.М. за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело от 204,52 евро на 100 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5