Решение № 86 от 24.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Р., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А.а при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500852 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р., е обжалвал решение № 382 от 21.03.2024г.на Р.нския районен съд постановено по гр.д.N4219/2023г., в частта, с която съдът е приел, че той има изключителна вина за настъпване на злополуката и е определил 90% съпричиняване от страна на ищеца по делото.Излага подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че изводите на съда за проявена небрежност при изпълнение на възложената му работа не кореспондират със събраните по делото доказателства и са необосновани. Навежда доводи за това, че съдът не е съобразил трайно установената съдебна практика, според която не всяко нарушаване на правилата за безопасност обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, да приеме, че не са налице предпоставките по чл.201,ал.2 КТ за определяне размер на съпричиняване на вредоносния резултат и да постанови друго, с което да уважи претенциите изцяло, при законните 1 последици.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК ответникът по делото „РОАН 90”-ООД, ЕИК 117046474, със седалище и адрес на управление гр.Р., е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който изразява становище че същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

„РОАН 90“-ООД, ЕИК117046474 е подало и насрещна въззивна жалба против същото решение № 382 от 21.03.2024г. в частта, с която съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е около 100000лв, като конкретизира, че размера на обезщетението следва да бъде намален на 13000лв.Развива оплаквания за неправилно приложение на правилото на чл.52 от ЗЗД относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да определи размера на дължимото обезщетение съобразно изложеното в насрещната жалба, при съобразяване на степента на съпричиняване, приета от първоинстанционния съд . Претендира разноски по делото.

В отговор на насрещната жалба И. З. И. взема становище, че същата е неоснователна.

Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и справедливо и моли въззивният съд да го потвърди.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалб ите, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. З. И. против „РОАН 90“-ООД-Р., с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и

2 неимуществени вреди, причинени от трудова злополука настъпила на 29.06.2023г., с правно основание чл.200 КТ. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 100000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата 7589,92лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с извършени хирургични интервенции и разходи за консумативи и транспорт.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата 8939,09лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 29.06.20023г. до окончателното й изплащане и сумата 758,99лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане.В мотивите съдът е приел, че „справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е около 100000лв“, както и че претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е изцяло основателна в размера на 7589,92лв.Приел е за безспорно установено, че ищецът не е спазил техническите правила за извършване на товаро-разтоварна дейност, в резултат на което е получил процесното счупване и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е основателно „в размер“ на 90%.

От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор №111 от 26.08.2019г., по силата на който ищецът И. е заемал длъжност „о.р.с.с.”. В длъжностната характеристика на „о.р.с.с.” е описан характера на работата - работникът извършва строително-ремонтни дейности ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми със значително физическо усилие.Посочени са основните задължения на работника, между които е и задължението да участва във всички товаро-разтоварни, монтажни и демонтажни работи на територията на обекта, а също така и извън него при изпълнение на поръчки.

В „Декларация за запознатост“ от 26.08.2019г. И. е декларирал, че запознат с длъжностната си характеристика, Правилника за вътрешен трудов ред, Правилата за безопасност на труда в предприятието, както и със заповедта на работодателя, която посочва фактите и сведенията, представляващи фирмена и търговска тайна на предприятието и задължението, да не ги разпространява.

3

В друга декларация от същата дата – 26.08.2019г., работникът е заявил, че е запознат с правилата за безопасност на труда. Не е било спорно, че декларациите са подписани от И. З. И..

Със заявление от 26.06.2023г. И. И. отправил предизвестие до работодателя по чл.326 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

С отговора на исковата молба ответникът е представил и заповеди от 03.01.2023г. на управителя на дружеството за провеждане на инструктаж на работниците за осигуряване на безопасни условия на труд.В заповед №5 от 03.01.2023г. във връзка с НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е определил кои служители да проведат съответно встъпителен,периодичен или ежедневен инструктаж.Със заповед №7/03.01.2023г. е разпоредено на работниците във фирмата да се проведе обучение по Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ и по Наредба №15 за условията и реда за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка, обучение и на тема – СМР – особености и изпълнение.За проведено обучение е съставен Протокол от 12.01.2023г.Представен е Списък на работниците, преминали опреснително обучение, в който И. И. е №14.Участието в обучението не е удостоверено с подписи на работниците, но цитираните доказателства за проведени инструктажи и обучение – заповеди и протокол от м.01.2023г., не са оспорени от ищеца.

От представения заверен препис /копие/ от Книга за ежедневен инструктаж е видно, че на 29.06.2023г. И. И. е инструктиран във връзка с възложената му работа-товарене и разтоварване в участък ЛВЗ, което е удостоверил с подпис. По делото не е било спорно, че на 29.06.2019г. сутринта И. З. И. е извършвал дейност по откачане и закачане на сапан за заводски куки на обемни елементи /панели/.При извършване на работата, докато разкачал една от куките, И. загубил равновесие и паднал от коша на товарния автомобил, в който се намирал.При падането изпитал силна болка.

В декларацията за трудова злополука вх.№5101-17-69/04.07.2023г. на ТП на НОИ, при която е пострадал И. З. И., подадена от „РОАН 90“-ООД в качеството на осигурител, е посочено че злополуката е станала на строителен обект в гр.Р., по ул.“Акад.М.Арнаудов“. Посочено е, че пострадалият е бил в 4 коша на камиона и е трябвало да откачи сапана от двете фабрични куки на неподвижно поставения обемен елемент….В нарушение на технологията на изпълнение пострадалият се качил върху панела, подхлъзнал се и скочил на земята.

В писмено обяснение от 29.06.23г. И. И. заявил, че товарили обемни елементи на камиона и той разкачал товара от крана. Качил се върху панела, за да му е по-лесно да откачи.Подхлъзнал се и скочил на крака-вж.л.80 от гр.д.

№4219/24г. на РРС. В писмено обяснение П.В.-т.р., посочил, че на 29.06.2023г. към 9,15ч посетил обект, на който товарят панели за ЛВЗ. Видял И. да скача от камиона, чул да го охка и разбрал, че не е нарочно . Веднага се обадил на Бърза помощ.

С Разпореждане № 75/14.07.2023 г. на ТП на НОИ - Р., злополуката от 29.06.2023 г. била обявена за трудова по чл. чл 55 ал.1 от КСО. В разпореждането е отбелязано, че при откачане на сапана от фабричните куки от коша на камиона И. И. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил фрактура на глезен на ляв крак. Внезапното увреждане здравето на пострадалия станало през време и във връзка с извършваната работа.

С исковата молба е представена епикриза, издадена от отделение по Ортопедия, неврология и гръбначна хирургия към УМБАЛ МедикаООД.Представени са и епикриза от УМБАЛ „Медика“ - Р., отделение за продължително лечение по хирургия, съдова хирургия и ортопедия; Болнични и амбулаторни листове. От данните по медицинските документи се установява, че на ищеца са извършени две оперативни интеренции на двата крака поради фрактура многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост в далечния край, наложило метална остеосинтеза, счупвания на дясна голямопищялна и малкопищялна кости, в далечната трета, многофрагментно счупване на дясна петна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна кубоидна кост. На 21.07.2023г. същият е изписан за домашно лечение.

При изписването левият му крак е бил гипсиран до коляното. На 04.09.2023г. отново е бил приет в УМБАЛ Медика Р., поради възникнал проблем с импланта в левия му долен крайник. Извършена му е била оперативна интервенция за изваждане на импланта от левия му долен крайник. Ищецът е престоял в болничен режим общо 24 дни, а в домашен 30 дни.

От приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза е установено, че вследствие на падането ищецът получил фрактура многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост в далечния край, 5 наложило метална остеосинтеза, счупвания на дясна голямопищялна и малкопищялна кости, в далечната трета, многофрагментно счупване на дясна петна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна кубоидна кост.

Според вещото лице травматичните увреждания на двата долни крайника на И. били резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да бъдели получени при падане от високо на стъпала. При такива увреждания, каквито били установени при И. И. обикновено основният възстановителен процес продължавал не по-малко от 7-8 месеца, като при тези данни не може да се гарантира пълно функционално възстановяване. В експертизата и в съдебно заседание вещото лице изразява становище, че е много вероятно след приключване на основния възстановителен период да остане - за дълъг период от време или за цял живот, функционален дефицит в двете глезенни стави, както и болков синдром. От представената медицинска документация и извършения преглед е видно, че към момента не е настъпило пълно функционално възстановяване. Експертът разяснява, че обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайниците и прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат при извършване на хирургични манипулации и в процеса на раздвижване на крайниците. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер обичайно се усещат за по-дълъг период от време, с месеци и години, дори и за цял живот, особено при физически натоварвания и при промяна в атмосферните условия. Ищецът имал импланти в двата крака, единия е в ходилото, а другия в подбедрицата. Махнат е импланта от лявата подбедрица.