Определение № 1649 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500842 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Кредит асист“ЕООД,ЕИК-204673398 против определение № 2827/06.03.26г.,постановено по гр.д.№ 1828/26г.по описа на РС-Пловдив,24ти гр.с.,с което е върната исковата молба по гр.д.№ 1828/26г.по описа на ПдРС на основание чл.130 от ГПК и е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Жалбоподателят намира определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения и иска неговата отмяна и връщане на делото на първоистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от жалбоподателя и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Кредит асист“ЕООД против Ф. Р. К.,ЕГН-********** от гр.Пловдив за установяване дължимостта на суми в размер на 710,15 € данък по ЗМДТ за периода 21.11.23г.-07.02.25г.;

1073,20 € мораторна лихва върху вземането от 05.12.23г.до 23.12.25г.; 421,71 € застраховки за периода от 05.12.23г.до 05.12.24г. и 61,36 € обезщетение за уведомяване,произтичащи от договор за лизинг.

За вземанията по договора за лизинг е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№ 1085/25г.по описа на РС-Крумовград.

1

ПдРС е прекратил производството по предявените от „Кредит асист“ЕООД искове с мотив,че исковата молба е недопустима като преждевременно предявена.Заповедният съд бил направил извод за връчване на заповедта на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК,която процедура обаче била опорочена.Сведенията,че лицето не живее на адреса не били категорични,като дадени от лице,което не е индивидуализирано по никакъв начин.Това препятствало да се направи извод,че длъжникът не живее на адреса и следвало да се изпълни в цялост процедурата по чл.47 от ГПК,като адресът се посети три пъти в продължение на повече от месец,в промеждутък от поне седмица между посещенията,вкл.в неприсъствен ден и едва тогава да се пристъпи към залепване на уведомление.

Въззивния съд намира тези изводи на първостепенния съд за правилни.

Разпоредбата на чл.415,ал.1 от ГПК посочва случаите,в които заповедният съд указва на заявителя да предяви иск за вземането си,като съгл.т.2 от сочената алинея такова указание се дава,когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни,че длъжникът не живее на адреса,след справка от управителя на етажната собственост,от кмета на съответното населено място или по друг начин е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая връчителят не е събрал данни длъжникът да не живее на адреса по посочения по-горе начин,а в разписката е посочил,че „на телефона на адреса....следва телефонен номер...,лицето заявява,че е в чужбина и затваря“.По никакъв начин не става ясно кое е лицето,дало информацията,дали е длъжника или друго лице,какво означава „телефон на адреса“,откъде е взет посочения телефонен номер,с който е разговаряно.Поради което правилно исковият съд е приел,че липсва надлежно удостоверяване на информацията,че длъжникът не живее на адреса.

След като липсват такива данни,то е следвало заповедният съд да пристъпи към връчване на съобщението по реда на чл.47 от ГПК,чрез посещение на адреса три пъти в продължение на повече от месец,в промеждутък от поне седмица между посещенията,вкл.неприсъствен ден и едва тогава да се пристъпи към залепване на уведомление.Заповедта за изпълнение не е надлежно съобщена на длъжника и съответно заповедният съд не е следвало да дава указания на заявителя,настоящ жалбоподател,да предявява иск по чл.422 от ГПК за вземанията си.Т.е.заповедният съд не е администрирал правилно процедурата по връчването на заповедта за изпълнение на длъжника съобр.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.

Въпреки това исковият съд-в случая ПдРС,няма правомощия да указва на заповедния съд да връчи надлежно заповедта за изпълнение на длъжника.Жалбоподатеят,като заявител в заповедното производство,следва да подаде молба до заповедния съд,с която да поиска да се извърши надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,като се позове на определението на ПдРС № 2827/06.03.26г.,постановено по гр.д.№ 1828/26г.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира,че по дадената частна жалба се явява неоснователна,а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

2

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2827/06.03.26г.,постановено по гр.д.№ 1828/26г., по описа на РС-Пловдив,24-ти гр.с.,с което е върната исковата молба по гр.д.№ 1828/26г. на основание чл.130 от ГПК и е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3