Решение № 17 от 17.02.2020, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Свиленград, 17.02.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар Ц.Д., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 822 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1106/2019 от 25.11.2019 година на И.Д.

Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, с което на П.Д.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лв. (пункт ІІ), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия слимс”

– 20 кутии, „Мурати” – 20 кутии, „Карелия блу” –

30 кутии и „Лидер” – 10 кутии (пункт І) и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 800 лв. от задържаните 950 лв., заприходени по набирателната сметка на Териториална дирекция Южна морска в „Банка ДСК” ЕАД

(пункт ІІІ).

Жалбоподателят П.Д.П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, тъй като фактическата обстановка, изнесена в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП не отговаряла на действителната такава – твърди, че бил декларирал носените от него цигари пред митнически служител.

В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят П.П., не се явява. За него се явява адвокат А.Й., която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанието, посочено в Жалбата. Сочи се, че не следвало да се кредитират показанията на свидетеля Ж.К. (актосъставител), тъй като при констатиране на нарушение последният трябвало да повика свои колеги с оглед последващо изясняване на фактическата обстановка.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д.

Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На

23.06.2019 година, около 18.00 часа на

Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с държавен регистрационен номер Х 44 74 КВ, управляван от българския гражданин – жалбоподателя П.Д.П.. В автомобила не пътува друго лице.

Преди започване на митническата проверка жалбоподателят е поканен устно от митническия служител – свидетелят Ж.Г.К., да декларира носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи. Жалбоподателят декларира препарат за растителна защита.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила и на багажа на жалбоподателя, при която в задните седалки на автомобила (по-специално в задните облегалки на автомобила) са открити укрити недекларирани процесните цигари, всички без български акцизен бандерол. Установява се че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока (в този смисъл са и изявленията му, направени както в графата в АУАН, касаещи възражения, така и в Жалбата и от процесуалния му представител в съдебно заседание).

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1509 от 23.06.2019 година, но тъй като жалбоподателят отказва да го подпише това обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели, на които са посочени имената и адресите, а именно: свидетеля В.Д.Г. и колегата й М.Д.В..

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, но той отказва да даде такова.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично АУАН № 1100/23.06.2019 година, в който жалбоподателят посочва, че декларирал пред митническия служител К. 8 стека цигари от различни марки.

Описаните по–горе цигари са иззети с Разписка № 0154662 от същата дата.

С

Приемателно–предавателен протокол от дата 23.06.2019 година, цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна марска.

За обезпечаване на евентуалното вземане по така съставения АУАН е задържана сумата от 950 лв.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 400 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска издава процесното НП № 1106/2019 на 25.11.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 27.11.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на качеството и името на получателя му, а именно че е получено от майката на адресата – Мария Костадинова.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лв. (минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираната стока), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 800 лв. от общо задържаните 950 лв.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 7291 от 10.07.2019 година. Т.е.

Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

По делото е представена и приета Декларация за семейно и материално и гражданско състояние, видно от която жалбоподателят е земеделски производител, семейството му се състой от него и съпругата му – Светла Стоянова Петрова, имат месечни доходи в общ размер на 1 020 лв., притежава недвижим имот в град Свиленград, област Хасково и МПС.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 07.01.2020 година и 03.02.2010 година свидетели Ж.Г.К., М.Н.Д., С.Т.В. и В.Д.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж.К., М.Д., С.В. и В.Г., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят П. е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Предвид изложеното Съдът не дава вяра на изложеното от жалбоподателя, че е декларирал надлежно превозваните от него цигари – предмет на настоящото производство.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в българското законодателство няма въведено изискване при констатиране на нарушение, респ. престъпление, да присъства повече от един свидетел, респ. този свидетел да повика и други такива при подобна констатация.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на

Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно

(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.

59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ

ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.