Решение № 195 от 15.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Русе, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500216 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Г., ЕГН **********, чрез адвокат З. П., против решението по гр.д.№1675/2023г. по описа на РРС, в частта, с която са уважени предявените от „ЕОС М.“ЕООД установителни искове за главница в размер на 4489.18лв. и 1300лв. лихва за забава, вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 21.01.2011г. и анекс №1/06.03.2012г., сключени с „Ю. И Е.Д.Б.“АД. Сочи се в жалбата, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по изложени в нея аргументи.

Иска да бъде отменено, претендира разноски.

Насрещната страна „ЕОС М.“ЕООД е подала отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Н. К., с който изразява становище за нейната неоснователност и иска да бъде оставена без уважение.

„ЕОС М.“ЕООД чрез пълномощник адвокат Н. К. е обжалвало 1 решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главница над сумата 4489.10лв. до предявения размер 6624.07лв. и за лихва за забава над сумата 1300лв. до 1790.32лв. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и трайната съдебна практика. Иска да бъде отменено и исковете уважени изцяло.

С подаден отговор от Г. Й. Г., чрез пълномощник адвокат З. П., въззивната жалба се оспорва и се иска да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията в двете жалби и след като провери допустимостта и правилността на решението в обжалваните части, с оглед оплакванията, намира за установено следното:

Двете въззивни жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок, при наличие на правен интерес, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за установяване съществуване на вземане на „ЕОС М.“ЕООД гр.София по отношение на Г. Й.

Г.-кредитополучател, придобито чрез цесия, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL566523/21.01.2011г., сключен с „Ю. и Е.Д.Б.“АД, за което му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение от ответника. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№1675/2023г. и в заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№549/2023г., заявителят „ЕОС М.“ЕООД се е позовал на наличие на предходно дело между страните /гр.д.№139/20г./ и заповедно производство /ч.гр.д.№7019/2019г. на РРС/ за вземания произтичащи от същия договор и анекс. Техен предмет е било частично вземане за главница /1114.45лв. от общо 7738.52лв./, договорна лихва и мораторна лихва. Позовал се е на предсрочна изискуемост на кредита, обявена на кредитополучателя на 18.09.2019г. Твърдял е, че по предходното дело е уважен иска за предявената частично главница и е отхвърлен за предявените акцесорни вземания за договорна лихва и мораторна лихва за периода 26.11.2016г.-25.11.2019г. Предмет на гр.д.№1675/2023г., респ. на ч.гр.д.№549/2023г. е разликата до пълния размер на предсрочно изискуемата главница по ДПК и анекса-6624.07лв., както и лихва за забава върху нея за 2 периода 27.01.2020г.-до датата на подаване на заявлението-25.01.2023г. С отговора на исковата молба Йордан Г. чрез процесуален представител адвокат П. е оспорил основателността на иска, оспорил е да му е обявена предсрочната изискуемост на кредита, оспорил е уведомяването си за цесията, оспорил е размера на вземането, направил е възражение за погасяването му по давност.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на ответника е обявена предсрочната изискуемост на кредита на 18.09.2019г., като на същата дата е уведомен за сключената цесия между банката и заявителя-ищец, с общо уведомление. Приел е, че възражението за погасяване на вземането за главница по давност е частично основателно за падежиралите преди 25.01.2018г. вноски за главница, като е приел, че се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Приел е, че според погасителния план са погасени по давност вземанията за вноски от №65 до №84 вкл. с падеж 21.01.2018г., а падежиралите след тази дата вноски от №85 до края на срока на договоравноска №120 с падеж 21.01.2021г. в общ размер 4489.18лв. не са погасени по давност и за тях искът е основателен. По отношението на претендираната лихва за забава за процесния период 27.01.2020г.-24.01.2023г. върху претендираната главница, съдът е счел иска за основателен и след направени служебни изчисления го е уважил за сумата 1300лв. В останалите части исковете са отхвърлени, като неоснователни.

Настоящия състав намира, че въззивната жалба на Г. Й. Г. е неоснователна, а тази на „ЕОС М.“ЕООД-основателна.

Предмет на делото пред първоинстанционния съд е установителен иск по реда на чл.422 ГПК за вземане за главница и лихва за забава по договор за потребителски кредит и анекс към него. Между същите страни и на основание същия договор за потребителски кредит е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№139/2020г. по описа на РРС, по предявен частичен иск, с което е признато за установено, че Г. Г. дължи на „ЕОС М.“ЕООД сумата 1114.45лв.-неплатена главница по процесния ДПК, а исковете за договорна лихва и мораторна лихва са отхвърлени. Прието е, че за цесията и предсрочната изискуемост длъжника по ДПК е уведомен с писмо, връчено му на 18.09.2019г. В заявлението по чл.410 ГПК и в исковата си 3 молба „ЕОС М.“ЕООД се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, посочил е, че цялата дължима главница е в размер на 7738.52лв., от която е предявил част от 1114.45лв. В заповедното производство по ч.гр.д.

№549/2023г. като заявител отново се е позовал на предсрочната изискуемост на кредита, обявена на длъжника на 18.09.2019г., както и на воденото между страните дело за вземания, произтичащи от същия договор, като е претендирал разликата от главницата-6627.07лв. до пълния размер 7738.52лв. и лихва за забава 1790.32лв. за периода 27.01.2020г.-до подаване на заявлението в съда. Издадена е от съда заповед №313/26.01.2023г. за заявените вземания, срещу която длъжникът Г. Г. е подал възражение по чл.414 ГПК, а заявителят е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за установяване вземанията по заповедта. С отговора на исковата молба Г. Г., чрез пълномощника си адвокат П. е оспорил исковете, с възражения, че цесията не му е съобщена, както и че предсрочната изискуемост не му е обявена. Направил е възражение за погасяване вземанията по давност.

Според т.2 на ТР№3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.

Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова-различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се 4 спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В контекста на приетото в цитираното ТР на ВКС разрешение, предвид влязлото в сила решение по гр.д.№139/2020г., с което е уважен частичен иск за главница, с оглед разпоредбата на чл.298 ГПК страните са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите спора, предмет на делото факти. Ето защо и е недопустимо пререшаване на въпроса относно материалноправната легитимация на ищеца, настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съответно поддържаните възражения на ответника в този смисъл пред първата инстанция. Впрочем, с отговора на въззивната жалба Г. Г. чрез пълномощника си заема становище, съвпадащо с твърденията на ищеца в исковата молба.

С оглед приетото и неоспорено заключение на икономическа 5 експертиза, размера на неплатената главница е 6624.07лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 27.01.2020г.-25.01.2023г. е 2021.51лв.

Неправилно е прието от съда, че вземането за главница е погасено по давност за вноските, падежирали преди 25.01.2018г. С обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 18.09.2019г., цялото вземане за главница /7738.52лв./ е станало изискуемо и по отношение е приложима давността по чл.110 ЗЗД, която е 5-годишна и която към датата на подаването на заявлението /25.01.2023г./ не е изтекла. Не е изтекла 3-годишната давност по чл.111, б.“б“ЗЗД и по отношение на претендираната лихва за забава за периода 27.01.2020г.-25.01.2023г., която според заключението на вещото лице е в размер на 2021.51лв. Ето защо основателна се явява въззивната жалба на „ЕОС М.“ЕООД срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете, поради което то следва да бъде отменено и постановено друго, с които исковете за главница и лихва за забава за посочения период, бъдат уважени изцяло, така, както са предявени. Жалбата на Г. Г. е неоснователна, поради което в останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските: С оглед неоснователността на въззивната жалба на Г.

Й. Г. и основателността на въззивната жалба на „ЕОС М.“ЕООД, в тежест на първият са направените от дружеството разноски за тази инстанция в размер на 115.78лв.-разноски за заплатена държавна такса.