Определение № 8029 от 17.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8029 гр. София, 17.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110107003 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Х. Ц. срещу М. Н. Ч. и М. Е. И., с която се претендират обезщетения за неимуществени вреди, настъпили от извършени от ответниците престъпления, за които те са осъдени с влязла в сила присъда.

По отношение на броя на предявените деликтни искове съдът намира следното:

В случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния /в този смисъл – Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО/.

В случая ищецът иска да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди от извършени от ответниците в условията на съучастие по едно и също време на едно и също място три престъпления по отношение на него. Предвид това и доколкото изпълнителните деяния на трите престъпления в случая частично се припокриват /изразяват се в или са осъществени чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата, тялото и крайниците му/, се налага извод, че деянията, за които се претендират обезщетенията, са обективно свързани помежду си. Ето защо съдът приема, че независимо от начина, по който е формулиран 1 петитумът в исковата молба, в действителност се касае за един иск с обща цена от 44 000 лв.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В случая не е налице нито едно от предвидените изключения, поради което и на основание чл. 104, т. 4 ГПК предявеният деликтен иск не е родово подсъден на Софийски районен съд като първа инстанция, а на Софийски градски съд.

Дори и да се приеме, че за всяко деяние, представляващо отделно престъпление, се дължи отделно обезщетение, т.е. че са предявени повече от един деликтни искове, в случая е видно, че за неимуществените вреди от побоя /престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК/ се претендира обезщетение както за съставомерните вреди в размер на 7 000 лв., така и обезщетение за несъставомерни вреди в размер на 25 000 лв. Дали претенцията касае съставомерни или несъставомерни последици на деянието не е от значение за определяне броя на исковете, а единствено рефлектира върху доказването в гражданския процест /в този смисъл – Определение № 984/06.03.2024 г. по гр. д. № 867/2023 г. на ВКС, II ГО/. Ето защо съдът приема, че е сезиран с един иск за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от деянието, изразило се в побой, като общият размер на претендираното обезщетение по този иск възлиза на 32 000 лв. Следователно на основание чл. 104, т. 4 ГПК поне този иск не е подсъден на Софийски районен съд като първа инстанция, а на Софийски градски съд. След като единият от искове не е родово подсъден на Софийски районен съд, по силата на чл. 104, т. 6 ГПК и другите съединени искове /ако се приеме, че се касае за отделни деликтни искове/ следва да бъдат разгледани от окръжен съд като първа инстанция. По тези съображения делото следва да бъде прекратено в цялост и изпратено на родово компетентния съд – Софийски градски съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 7003/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в законна сила на определението делото незабавно да се изпрати на СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2