Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 135 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 101/2026
Вид
Определение № 135
Подписан
05.03.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500101 по описа за 2026 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частни жалби, насочени против определение № 5095/10.11.25г., постановено по гр. д. № 417/25г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 130 от ГПК, както следва:

1.Частна жалба, подадена от „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв.

Ат. В., с която се претендира отмяна на определението като незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че предявеният по гр. д. № 2501/25г. на ВРС иск е положителен установителен за собственост, а предявеният по настоящото дело иск е отрицателен установителен иск за собственост. Цитирани са указанията по приложението на закона относно предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск, дадени с ТР № 8/27.11.13г. по т. д. № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, включително и относно правния интерес. Въз основа на това се обосновава, че предметът на положителния и на отрицателния установителен иск за собственост, е различен. Поради това се поддържа, че с предявяването на положителен установителен иск от длъжника, по който е образувано гр. д. № 2501./25г. на ВРС, не е отпаднал правния интерес за настоящия ищец, съответно е налице абсолютната процесуална предпоставка.

В указания срок е депозиран отговор на тази частна жалба от насрещната страна Р. Д. Я. от гр. Варна чрез адв. Б. Ж. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че с решението по предявения от синдика на ЕТ „Орион – Весела Николова“ положителен установителен иск за собственост срещу Я. за същия имот, ще се разреши спора за собственост. Поради това и предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Освен това не е налице бездействие от ищцата и поради 1 това не е налице правен интерес за предявяване на иск вместо нея на осн. чл.

134 ЗЗД. Поради това е без значение дали е налице разлика между положителен и отрицателен установителен иск за собственост. След като ищцата е избрала по-интензивната защита на претендираните от нея права, предявявайки положителен установителен иск за собственост, вече не е налице бездействие на длъжника, още повече, че кредиторите имат правен интерес да предявят искове за реализация на права на длъжника си, а не за отричане на права на трети лица. Поради това и отрицателен установителен иск, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, е безсмислен, тъй като отричането на нечии права не означава, че те са на този, който ги отрича. Допълнено е, че за длъжникът по изпълнителен лист за предаване на владението върху вещ, дори и изпълнителният лист да е обратен, е недопустимо да оспорва правото на собственост на взискателя на основания и факти, които предхождат издаването на изпълнителния лист. Поради това е недопустимо, поради липсата на правен интерес, да се оспорва правото на собственост на взискателя въз основа на факти, които са осъществени в самия процес, в който е издаден обратния изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай. Поради това се поддържа, че производството по делото е недопустимо на няколко правни основания.

2. Частна жалба, подадена от ЕТ „Орион – Весела Николова“ (в несъстоятелност) чрез постоянния синдик Т. И.. В същата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е отпаднал правният интерес от предявения по настоящото дело иск. Излага се, че последният няма обективна и субективна тъждественост с иска, по който е образувано гр. д. № 2501/25г. на ВРС. Изтъква се, че правният интерес е различен за положителния и отрицателния установителен иск, поради което неправилно се поддържа, че такъв е отпаднал по настоящото дело.

Уважаването на последния косвено защитава интерес на кредитора, като защитава масата на несъстоятелността, от която той може да се удовлетвори.

Сила на пресъдено нещо ще се формира между трите страни по спора.

Разликата в предмета на положителния и отрицателния установителен иск е обоснована и с постановките на ТР № 8/27.11.13г. по т. д. № 8/12г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на определението.

Насрещната страна Р. Д. Я. от гр. Варна не е подал отговор на тази частна жалба.

Частните жалби са редовни, подадени са в срок и от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на получената в ОС-Бургас на 14.05.24г. искова молба, подадена от „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, гр. Варна, насочена против Р. Д. Я. и ЕТ „Орион-Весела 2

Николова“, гр. Бургас с искане да се приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника Я., при участието на ЕТ „Орион-Весела Николова“, гр. Бургас (в несъстоятелност), представлявано от синдика, че Р. Д. Я. не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ от 1 996 кв.м., при описани граници, ведно с построените в него – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв. м., и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв. м., находящи се в гр. Варна, район „Приморски“, Вилна зона, ул. „26“, № 15. Наведено е било твърдението, че ищецът е участвал и е бил обявен за купувач на имотите в производството по осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник ЕТ „Орион-Весела Николова“, гр. Бургас, което е станало с провеждането на две публични продани, като за втората е бил издаден протокол от 20.10.23г. Посочено е било още, че ответникът Р. Я. претендира извънсъдебно, че е собственик на части от описаните имоти по изп. д. № 116/20г. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 на КЧСИ и многократно е искал да бъде въведен във владението им. Допълнено е, че посоченото изпълнително дело е било образувано въз основа на представен от Я. обратен изпълнителен лист, който обаче не възпроизвежда диспозитив на съдебно решение, подлежащо на предварително изпълнение или влязло в сила такова, и поради това не удостоверява наличието на сила на пресъдено нещо относно непаричното притезание – предаване на владението върху имотите. Поради това е посочено, че ищецът е кредитор с прието вземане от ЕТ „Орион-Весела Николова“, който като длъжник, до момента не е водил дела за установяване на правото си на собственост срещу ответника Я. и продължава да бездейства в това отношение.

След прекратяване на образуваното пред БОС гр. д. № 704/24г. и изпращането му по подсъдност на ВОС, е било образувано гр. д. № 417/25г. В изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът е посочил, че ЕТ „Орион-Весела Николова“ е придобил описаните имоти с постановление за възлагане от 01.08.13г. по изп. д. № 154/13г. на ЧСИ Ст. Янкова, влязло в сила на 03.12.13г. Обратният изпълнителен лист, издаден въз основа на разпореждане по гр. д. № 2840/15г. на ВОС, е бил издаден след откриване на производството по несъстоятелност и преди обявяването в несъстоятелност на длъжника. Освен това същият е бил издаден на облигационно основание, а не въз основа на иск за правото на собственост и за последното субективно право липсва сила на пресъдено нещо. Посочено е било, че ищецът има правен интерес да предяви отрицателния установителен иск за собствеността върху имотите, тъй като се явява кредитор на ЕТ „Орион-Весела Николова“. С допълнителна молба е бил уточнен и петитумът на предявения иск – да се приеме за установено в отношенията между ищците „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД и ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика, и ответника Р. Д.

Я., че последният не е собственик на описаните имоти.

С молба от 12.06.25г. ищецът е уточнил, че не претендира да е придобил 3 собственост върху процесните имоти на самостоятелно основание въз основа на проведената публична продан и възлагането им в производството по несъстоятелност. Посочено е, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион-Весела Николова“, който в това си качество предявява иска, тъй като длъжникът му бездейства в това отношение, а ответникът претендира да е собственик на имоти, включени в масата на несъстоятелността. Извънсъдебната претенция на ответника създава затруднения на процедурата по осребряване и погасяване на приетите в производството вземания на ищеца. Поради това ищецът очаква, че след уважаване на предявения отрицателен установителен иск, ще бъде довършена процедурата по осребряване и удовлетворяване на вземането му. Ищецът не е станал собственик, тъй като не е било издадено в негова полза постановление за възлагане. Поради това той предявява отрицателен установителен иск, с който се цели да се отрекат правата на ответника спрямо ЕТ „Орион-Весела Николова“, като не поддържа искането си това установяване да е едновременно и спрямо „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД.

С определение № 3152/03.07.25г. съдът е конституирал като съищец на „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика му.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът Я. е заявил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск. Недопустимостта е била обоснована с наличието на висящността на производството по гр. д. № 2501/25г. на ВРС, 49 състав, в което синдикът на ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), е предявил положителен установителен иск за собственост срещу Р. Я. за същите имоти, поради което не е налице бездействие на длъжника на настоящия ищец и за последния не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 134 от ЗЗД. Правният интерес за ищеца е отпаднал с предявяването на иска от длъжника му по посоченото дело на ВРС. Към отговора на исковата молба е било представено определение № 260540/30.12.24г. по т. д. № 123/19г. на БОС, с което е било оставено без уважение искането на синдика на длъжника ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), за издаване на постановление за възлагане на процесните имоти. Освен това на синдика е било указано в посочен срок да представи доказателства за предявен установителен или ревандикационен иск от длъжника срещу кредитора Р. Я. за установяване на правото на собственост на ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност) върху процесните имоти.

Съищецът ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика, е изразил становище за наличието на правен интерес от предявения по делото иск, тъй като ищецът „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелността; процесните имоти са част от масата на несъстоятелността и за същото е било дадено разрешение на синдика за тяхната продажба; молбата на Р. Я. за отмяна на разрешението за продажбата на имотите и за отмяна на насрочената продан 4 е била оставена без уважение с определение от 20.10.23г., като му е било указано, че представените от него доказателства относно принадлежността на правото на собственост ще бъдат взети предвид при изследване на предпоставките за издаване на постановление за възлагане.

Въз основа на служебно изисканата информация от ВОС, с писмо от 20.08.25г. ВРС е посочил, че производството по гр. д. № 2501/25г. на ВРС, 49 състав е било образувано по искова молба с вх. № 18932/28.02.25г. от ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), срещу Р. Д. Я., с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 614 от ТЗ, касаещи процесните имоти. По делото е било допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 116/20г. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 на КЧСИ до приключването на производството, което определение е било обжалвано от ответника.

С обжалваното понастоящем определение ВОС е приел, че правният интерес на ищеца е отпаднал в хода на процеса с предявяването на иск от длъжника му, по който е образувано гр. д. № 2501/25г. на ВРС, тъй като при предприети активни действия от страна на последния в отделен процес, касаещ защитата на същите негови права, които са предмет и на настоящото дело, отсъства абсолютната процесуална предпоставка.