Определение № 276 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600047 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Л. Т., като защитник на осъдения Т. М. М., срещу определение от 18.12.2024 г. по чнд № 601/24 г. ОС, Кюстендил. С посочения по-горе съдебен акт е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Т. М. М. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от 1 година, 4 месеца и 8 дни на наказанието от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода по присъда по нохд № 88/2018 г. ОС, Благоевград.

В жалбата са формулирани и обосновани оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е изградено в нарушение на системата от процесуални правила по НПК, ЗИНСЗС и ППЗИНСЗС, анализът на доказателствата по делото е едностранчив, отличава се с неяснота и обърканост, не е задълбочен и основан върху цялата доказателствена съвкупност, с формиране на обобщено становище, свързано с цялостното поведение на лицето на територията на съответното пенитенциарно заведение. Крайните изводи, отразени в обжалваното определение, се явяват категорично неподкрепени с обективните факти и доказателства по делото.

Подчертава, че осъденият М. за първи път изтърпява наказание лишаване от свобода, с чисто съдебно минало, при липса на висящи наказателни производства. От доказателствата се установява неговото поправяне, честно отношение към труда, околните и администрацията на затворническото общежитие. На база показаното безупречно и последователно примерно поведение в място за лишаване от свобода режимът е сменен от общ в лек при условия на открит тип пенитенциарно заведение, в близка среда, подобна на средата извън място за лишаване от свобода. През срока на търпене на 1 наказанието е само награждаван, без нито едно наказание, с положен труд, активно участващ в мероприятията на МЛС. В противоречие със закона – чл.

439а, ал. 3 НПК, е коментиран размерът на остатъка от наложеното наказание, акцентирано е на извършеното в миналото престъпление, при условие че са налични всички предпоставки за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване. Подчертава, че по този начин съдът, като решаващ орган и във вреда на обективната истина, свързана с реалното поведение и поправянето на осъденото лице в условията на място за лишаване от свобода, е изоставил качеството си на обективност и безпристрастност, нарушил е принципа, визиран в чл. 12 НПК, в подкрепа на позицията на една от страните и в ущърб на противоположната. Моли за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което бъде уважена молбата на предсрочно условно освобождаване на Т. М. |М. и установяване, на основание чл. 70, ал. 6 НК, изпитателен срок за неизтърпяната част от наказанието, както и изпълнение на пробационни мерки по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 2-4 НК.

ОП, Кюстендил и Началникът на затвора, гр. ***, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваното определение, намира въззивната частна жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена. Атакуваното определение, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, отменено и вместо него се постанови ново такова, с което бъде допуснато условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

Съображенията за това са следните:

Не е спорно между страните, установено е и от доказателствата по делото, че осъденият Т. М. М. търпи наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 6 месеца, при първоначален общ режим, наложено с присъда по нохд № 88/2018 г. на Окръжен съд, гр. Благоевград, за извършено престъпление по чл. 351, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 350, ал. 3, предл. първо и трето, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Постъпил за първи път в пенитенциаарно заведение - в Затвора, ***, на 11.01.2023 г. Към 18.12.2024 г. изтърпял фактически 1 година, 11 месеца и 7 дни, от предварителен арест 5 месеца и 18 дни, от работа 8 месеца и 27 дни, всичко 3 години, 1 месец и 22 дни. Остатъкът от наказанието лишаване от свобода е в размер на 1 година, 4 месеца и 8 дни. Така установените фактически данни са мотивирали обоснования извод за наличие на първата, т. нар. формална предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т.

1 НК за приложение института на условно предсрочно освобождаване, а именно: фактически изтърпяно не по-малко от една втора от наложеното наказание.

2

САС намира за незаконосъобразна констатацията на ОС, Кюстендил, че по отношение на конкретното осъдено лице не е налична и втората, кумулативно изискуема предпоставка, разписана в материалния закон, а именно – поправянето на осъдения.

Споделя се наведеният в жалбата довод за допуснати процесуални нарушения в оценъчната дейност на първостепенния съд и едностранчиво обсъждане на комплекса от доказателствени източници, налични в затворническото досие и приобщени в съдебно заседание, установяващи положителни промени в поведението на осъдения.

Неправилно ОС, Кюстендил е формирал фактическите си констатации въз основа на становището по чл. 437, ал. 2 НПК на Началника на Затвора, гр.

***, в частта, в която се акцентира на тежес тта на престъплението, на настъпилите от него обществени опасни последици, както и на неизтърпения остатък от наказанието лишаване от свобода, обстоятелства, които съдът, при решаване на въпроса за основателността на наказателното обвинение и индивидуализация на наказателната отговорност, вече е отчел при постановяване на съдебния си акт.

Наред с това е споделяем и защитният довод за пренебрегване на общите принципи относно условното освобождаване, съгласно Препоръка Rec /2003/ 22 на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа относно условното освобождаване /освобождаване под гаранция|/.

Съгласно раздел ІІ.4.а. „законът трябва да направи условното освобождаване достъпно за всички осъдени лишени на свобода лица, включително тези с доживотна присъда“, какъвто очевидно не е настоящият казус, поради което е и недопустимо поставяне на ограничения по-високи от законодателно разписаните ясни и категорични критерии, предвиждащи възможност за условно освобождаване.

Неизтърпеният остатък на наказанието лишаване от свобода не е предвиден като условие, извън минималния период, който лишеният от свобода трябва да изтърпи, за да придобие право на условно освобождаване.

Цитираният документ на Съвета на Европа, Комитет на министрите, задължава националните власти да прилагат критериите за предоставяне на условно освобождаване по начин, „който позволява условно освобождаване за всички лишени от свобода, които се считат като отговарящи на минималното ниво на гаранции, за да придобият статут на граждани, спазващи закона“ / ІV.20./, които общи принципи, както и националната практика по условно освобождаване, Окръжният съд не е приложил в цялост.

Основателен е защитният довод за незаконосъобразност на проверяваното определение, поради неизвършена внимателна и задълбочена оценка на всички доказателоствени източници, поради което и претенцията за наличие на убедителен доказателствен комплекс, от който е изводимо настъпилото поправяне на осъдения, като предпоставка за условно предсрочното му освобождаване, се споделя изцяло.

3

От доказателствата по делото се установява, че осъденият Т. М. М. е придобил формално правото на условно предсрочно освобождаване на 23.10 2024 г.

През периода на изтърпяване на наказанието си е полагал труд, на основание чл. 80 ЗИНСЗС:

– от 22.02.2023 г. доброволен неплатен труд като пазач на КПП ЗООТ Самораново, с изпитателен срок 3 месеца; от 17.05.2023 г. като чистач и поддръжка на работни помещения и общите части на сградата в арест Благоевград към ОСИН, Благоевград, с изпитателен срок 3 месеца, като нощува на работния обект.

За подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия, постигнати успехи в работата, спорта и културно-масовата дейност и други положителни прояви и във връзка с получени похвали от Началник ОСИН, Благоевград е награждаван с домашен отпуск за времето от 24.12.2023 г. до 26.12.2023 г.; от 04.05.2024 г. до 07.05.2024 г.; от 15.06.2024 г. до 17.06.2024 г.; от 19.07.2024 г. до 21.07.2024 г.; от 23.08.2024 г. до 25.08.2024 г.; от 13.09.2024 г. до 15.09.2024 г.; от 11.10.2024 г. до 13.10.2024 г.; от 8.11.2024 г. до 10.11.2024 г.; така като и с ползване, на основание чл. 98, ал. 1, т. 9 ЗИНЗС, на годишна почивка извън ЗООТ „Самораново“ за времето от 24.07.2024 г. до 08.08.2024 г.

Награждаван, на основание чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗИНЗС със свиждане с близките извън ЗООТ „Самораново“ за срок до дванадесет часа.

На основание чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС награждаван с удължено свиждане за срок от четири часа.

Полагал доброволен труд по време на годишната си почивка от 01.08.2024 г. до 08.08.2024 г.

В общежитието се завръщал в срок от домашните отпуски /в условия максимално близки до тези, от които би се възползвал в обществото/, без констатирани нарушения и постъпили сигнали за нарушаване на обществения ред и правила.

Поддържал контакти с близките си чрез провеждане на свиждане, телефонни разговори и по време на ползване на поощренията съгласно чл. 98 ЗИНЗС извън територията на общежитието.

Със заповед № 872/29.05.2024 г. на Началника на Затвора, ***, режимът на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода М. бил заменен от 4 първоначален „общ“ на „лек“.

По времето на престоя му в пенитерциарното заведение лишеният от свобода М. не бил наказван.

От изготвената първоначална, на основание чл. 154, ал. 1 ЗИНЗС и текуща, на основание чл. 155, ал. 1 ЗИНЗС, оценки за личността и поведението на осъденото лице се установява намаление на оценката на риска от рецидив от 38 т. на 37 т., в ниските стойности. Била отчетена положителна промяна в зоната умения за мислене – не били налице импулсивни действия и постъпки, в действията си бил целенасочен и последователен, били повишени уменията да разпознава проблемите и да ги разрешава по законосъобразен начин, не игнорирал неблагоприятния ефект от действията си, бил в състояние да си поставя адекватни цели и ясни стъпки за постигането им.

Като дефицитна зона била посочена липсата на положителна промяна в отношението му към правонарушението, поради което и корекционната работа с осъдения следвало да продължи за утвърждаване на постигнатите резултати и за подобряване на уменията му за правилно вграждане в обществото. Ресурсите на лишения от свобода М. били свързани със зрялата му възраст, подкрепа от близкото обкръжение, наличието на образование, изградени трудови навици и умения, показаното последователно и целенасочено поведение

Въззивният съд, като съобрази настъпилите положителни промени, както и наличието на установена проблемна зона „отношение към правонарушението“, експертната оценка на инспектор-психолог и дадените препоръки и прогнози, че показва адекватност към разпореждания и спазване на правила и норми в пенитенциарните условия, социално желателен, по време на престоя си не е въвличан в конфронтации и конфликти, поведението му е в резон с изискуемото, не споделя сериозни психични проблеми, депресия или чувство за безнадеждност, подкрепян от близките и семейството си, намира, че е настъпила изискуемата от закона устойчива положителна личностова промяна, от която е изводимо настъпилото поправяне на осъдения, като предпоставка за условно предсрочното му освобождаване. Ето защо, молбата на осъдения следва да бъде уважена и по отношение на него се постанови условно предсрочно освобождаване от остатъка от 1 година, 4 месеца и 8 дни /към 18.12.2024 г./ на наказанието от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода по присъда по нохд № 88/2018 г. ОС, Благоевград На основание чл. 70, ал. 6, изр. първо НК съдът постанови изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието от 1 година, 4 месеца и 8 дни /към 18.12.2024 г./.