Определение № 2524 от 14.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002100764 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Р., представлявана от адв. В., срещу онази част от Решение № 5911/30.09.2025 г. по в. гр. д. № 9954/2024 г. на Софийски градски съд, в която, като е потвърдено Решение № 7755/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, са отхвърлени предявените от касатора срещу Кирило-Методиевски научен център – БАН и Б. П. М. искове с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискиминация (ЗЗДискр).

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба са подали отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на фактическите твърдения в исковата молба и формулираното искане, че е сезиран с искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр, предявени от И. К. Р. срещу Кирило1 Методиевски научен център към БАН и Б. П. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо И. К. Р., заемаща длъжността „главен асистент“ в КирилоМетодиевски научен център към БАН ответниците осъществили пряка дискриминация по признак „лично положение“: 1). „дискриминация“ по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр, изразяваща се в следното - през периода м.08.2020 г. - 08.06.2021 г. в неоснователен отказ за обсъждане и отпечатване на монография „Възрожденският ахроничен разказ за покръстителната мисия на св. св. Кирил и Методий“ в издателството на КМНЦ; забрана да запише в монографията си, че работи в КМНЦ; отказ да бъде допусната до конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“; обжалване на болничен лист № № Е20210458318, Е202101104811, Е202110104839 (от 1 до 29 юни 2021 г.), болничен лист № Е20210458409/06.07.2021 г. (от 6 до 8 юли 2021 г.); болничен лист № Е20210458419/09.07.2021 г. (от 9 до 14 юли 2021 г.); болничен лист № Е2021157891/15.07.2021 г. (от 15 до 29 юли 2021 г.); болничен лист № Е20211614078 и № Е20211614094 (от 30 юли до 11 септeмври 2021 г.), болничен лист № Е2021217788 и № Е202212345404 (от 12 септември до 24 октомври 2021 г.), болничен лист № Е20212345728 (от 24 октомври до 23 ноември 2021 г.), болничен лист № Е20211756946 (от 24 ноември до 1 декември 2021 г.), болничен лист № Е20213369074 (от 2 декември до 21 декември 2021 г.), болничен лист № Е20200841469 (от 21 декември до 31 декември 2021 г.), болничен лист № Е20200842129 (от 31 декември 2021 до 29 януари 2022 г.), болничен лист № Е20200842130 (от 30 януари 2022 до 25 февруари 2022 г.), болничен лист № Е20200842131 (от 26 февруари 2022 до 27 март 2022 г.); 2). „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, както следва: на 05.01.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че пред директора и присъстващите служители проф. Б. казала на И. Р., че нейното назначаване е „едно изгърмяно място“: „О. П. изгърмя темата за Възраждането, а на тази писта сте и Вие.

Публикувайте си труда където искате. И повече не желая да слушам от този и от онзи колко награди сте получили. Просто се чудя на наглостта Ви… Аз конфликт с И. нямам, колеги, защото тя не е човек, когото уважавам достатъчно, за да вляза в конфликт с нея“; Б. М. не предприела никакви действия и мерки за прекратяването му и се обърнала към И. Р. с думите: „Вие, И., имате много количествени показатели, даже сте задминали като количество изискванията за доцент за сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са искрено възмутени от това, че сте давали доклади. Не съм била на изнасянето, но съм чувала лоши думи. Доколкото ми е известно Вие се провалихте в един конкурс, който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е поредният... Вие не сте се оженили за мястото си, това място е на Центъра, ако искате да напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се оженили за място си и при развода с КМНЦ няма да вземете детето си. ...Вие сте в заблуждение, че сте ценна“, и „И. Р. да се радва сама на наградата, която получила за монографията си“; на 20.04.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че след изказване на И. Р., че след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не работят на щат в БАН, за да има щат за млади колеги, пред всички проф. Ч. казал на И. Р.:

„Мен много ме е страх от юристи и затова няма да давам такива оценки за интелектуалните й възможности... Предполагам, че нейната цел е да закрием КМНЦ по някакъв начин, но от това тя няма да стане по-изтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох с 2 интерес, ще стане по-добра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много неприятно за някой от нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са комични и не са подходящи за от хора с висше образование и титли.“; на 26.05.2021 г. с това, че в сградата на КМНЦ, когато И. Р. завела две молби и една докладна в залата за заседания служителят М. В. я блъснала; на 07.07.2021 г. с това, че служителят М. В. при среща на улица в [населено място] заплашила И. Р., че ще бъда „разсипана“ от ръководството на КМНЦ и ще изхвърчи от БАН, но тя ще остане; на 08.06.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че проф. Б. и проф. Ч. във връзка с молба на И. Р. да се публикува на интернет-платформата на КМНЦ линк за телевизонно предаване, с което се популяризира нейна монография, са казали, че щом е такъв откривател Кирило-Методиевски научен център да се преименува на „КирилоМетодиевски откривателски център“.

Въззивният съд е посочил, че в доказателствена тежест на ищцата било да установи, че описаните действия/бездействия били извършени от ответниците, както и че същите довели до по-неблагоприятното й третиране по признак „лично положение“ в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства; неимуществените вреди, които претърпяла; техния размер и наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършеното дискриминационно деяние и претърпените вреди. Същевременно е посочил, че по силата на чл. 9 ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябвало да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен. Разпоредбата размествала доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация, като страната, която твъряла, че е дискриминирана, не трябвало да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване. Достатъчно било само да бъдат установени факти, от които било изводимо обосновано предположение за наличието на дискриминация. В този случай ответникът следвало да установява при условията на пълно и главно доказване, че дискриминация не била налице. Въззивният съд допълнил, че поставянето на едно лице в по-неблагоприятно положение от друго само по себе си не било основание да се предположи наличието дискриминация. Конкретизирал, че, за да се възложи доказателствената тежест на ответника, трябвало да бъде установено не само понеблагоприятното третиране, но и други обстоятелства, сочещи, че това третиране се дължало на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Софийски градски съд възпроизвел дословно показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на свидетеля В. Р., съпруг на ищцата, които кредитирал изцяло, тъй като бил очевидец, установил, че той придружил ищцата при посещението й в сградата на КМНЦ. Тя влязла в една работна стая. След около 10-15 минути М. В. поискала да изхвърли ищцата от стаята, като причината за това свидетелят не разбрал. Той възприел как В. се опитала да избута съпругата му, затваряйки вратата на кабинета.

Въззивният съд приел за недоказано твърдението на ищцата, че било отказано обсъждане и отпечатване на монографията й в издателството на КМНЦ, както и че бил постановен отказ да бъде допусната до конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“. Посочил, че 3 от показанията на свидетелите Ч. (професор в Пловдивския университет по средновековна история и професор на половин щат в КМНЦ) и Б.-Б. (професор в КМНЦ, както и директор в периода от 2013 г. до 2019 г.) се установявало, че ищцата се свързала с тях през лятото на 2020 г. и поискала обсъждане на нейния монографичен труд, но заради почивния сезон й предложили да изчака до месец септември. Данни за това, че ищцата изпратила дисертацията си по време на отпуск се съдържали и в протокола от проведено на 05.01.2021 г. заседание на КМНЦ. Нустановено било след това ищцата да е правила предложение за обсъждане на труда й, каквато била практиката в института. Ето защо въззивният съд приел за недоказано твърдението на ищцата, че ответниците отказали обсъждане на труда й.

Безспорно по делото било, че ищцата отпечатала със собствени средства монографията си в друго издателство. Изричен отказ ищцата да я публикува в издателството на КМНЦ не бил налице, тъй като неустановено било тя да е подновила искането си след края на летния сезон. В този смисъл въззивният съд приел, че ищцата не била третирана неравно на работното си място.

Софийски градси съд допълнил, че съгласно чл. 24, ал. 3 ЗРАСРБ конкурс за заемането на академичната длъжност „доцент“ се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 научният съвет взема решения за обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности и прави предложения за освобождаване на лица, заемащи академични длъжности. Въз основа на изложеното СГС приел, че откриването на процедура за заемането на длъжността „доцент“ не било поставено в зависимост единствено от желанието на съответния кандидат, тъй като решението се взимало в условията на оперативна самостоятелност (по целесъобразност) от съответния орган в учреждението. По делото липсвали доказателства, че конкурс за доцент не бил открит поради дискриминационно отношение спрямо ищцата. Допълнил, че предходните конкурси не можели да се третират като „сравними сходни обстоятелства“, доколкото те били инициирани и проведени при различни обстоятелства и с оглед конкретната преподавателска или изследователска натовареност към момента на инициирането им.

Реализирането от директора на КМНЦ на предоставената му от чл. 112 от Закона за здравето възможност да оспори представените от ищцата болнични листове не разкривало дискриминационно отношение спрямо нея. От фактическа страна въззивният съд установил, че по време на ползването на отпуск поради временна неработоспособност ищцата имала медийни изяви, както и активен социален живот, вън от дома си.

Неустановено било работодателят да е обжалвал болничните листове на други служители, но в случая данни за сходни обстоятелства липсвали, а именно, че по време на отпуск поради временна неработоспособност останалите служители са имали медийни изяви или активен социален живот, който да породи съмнения у работодателя в истинността на представените болнични листове. Ето защо извод, че ищцата била третирана понеблагоприятно в сравнение с останалите служители на КМНЦ бил изключен.