Решение № 1126 от 01.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000503381 по описа за 2025 година

С решение № 4661 от 15.07.2025г., постановено по гр.д.№ 643/2024г. по описа на СГС Софийски окръжен съд, е осъден на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на „Секвас“ ООД, със седалище и адрес на управление: Република Сръбска, Босна и Херцеговина, гр. Соколац, сумата от 34 220,00 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, чрез прилагането нормата на чл.242, ал.8 от НК по НОХД № 20201800200347 на ОС - София, които вреди са претърпяна загуба от отнети в полза на държавата влекач „Ивеко“ с per.№ ******** и полуремарке марка „Шмитц“ с per № ********, собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до изплащането.

Искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 70 000лв. като неоснователен и недоказан. На ищеца са присъдени разноски в размер на 971,43 лв. съобразно уважената част от иска.

На 21.10.2025г. по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение №20468, с което решението е допълнено като ищецът „Секвас“ ООД с регистрация в Република Сръбска, Босна и Херцеговина е осъден да заплати на СОС сумата от 100лв. разноски в производството.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответната страна в производството- Окръжен съд- София, с която се обжалва постановеното решение в осъдителната му част. Правят се оплаквания за допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт в атакуваната му част. На първо място се посочва, че фактът, че ищецът е собственик на конфискуваната товарна композиция не е бил отделен като безспорен по делото, а това е прието едва с атакуваното решение. Поддържа се , че този факт никога не е бил признаван от ответника нито в отговора на исковата молба,нито на по-късен етап. Поради това СГС неправилно приел, че фактът на притежаване на правото на собственост върху товарната композиция не подлежи на доказване и не е приложил последиците от това, че той не е доказан. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-техническа експертиза. Излагат се доводи, че заключението е изготвено при липса на данни за техническото състояние на вещта и при неправилно използвани методи за оценка.

Насрещната страна в производството страна „Секвас“ ООД, регистрирано в Република Сръбска, Босна и Херцеговина е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Посочва се, че въпросът за собствеността на товарната композиция се поставя за първи път едва пред въззивната инстанция и на основание чл.131 от ГПК това възражение било преклудирано. Изтъква се, че от представеното и приложено към настоящото производство НОХД №347/2020г. по описа на СОС се установява ,че пред отнеме вещта наказателният съд е установил, че тя е собственост на „Секвас“ ООД и от наличните документи е видно, че тя заедно с голям и малък талон на автомобила е била предадена на Агенция Митници.

По отношение на оплакванията относно методиката, която е използвана при определяне на стойността на отнетата композиция, се подържа, че същите са несвоевременно направени.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемото дружество поддържа становището за неоснователност на жалбата.

Представителят на Апелативна прокуратура- София счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2в от ЗОДОВ , вр.чл.4 от ЗОДОВ.

С исковата молба се излагат твърдения,че на 04.09.2020г. Окръжен съд-София е одобрил споразумение по НОХД №347/2020г. по описа на същия съд, с което обвиняемият В. Б. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 242,ал.1,б.“б“ и б.“д“, вр.чл.18,ал.1, вр.чл.20,ал. 2 от НК, като с наложеното наказание съдът е постановил на основание чл.242,ал.8 от НК отнемане в полза на държавата на превозно средство – влекач Ивеко с рег.№ ******** и полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ ********, със съответните регистрационни документи, което превозно средство е било собственост на ищцовото дружество.

Ищецът поддържа, че макар отнемането на превозно средство, собственост на трето 2 лице, което не е участник в процеса да е предвидено в националния закон, това отнемане е в противоречие с международни нормативни актове, по които Република България е страна и които са част от нейното право. Тези актове, според ищеца, са Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана на 31.06.1992г., Хартата на основните права на ЕС, Рамково решение 2005/212 ПВР, Директива 2014/42/ЕС, транспонирана през 2016г.

Тези актове определяли правилата, по които да бъде извършена конфискация на вещи, принадлежащи на трето лице и задължавали държавата да предвиди в националното си законодателство процедура, която да даде възможност на добросъвестния собственик, неучаствал в престъплението, да защити правата си и най-вече правото на собственост.

Такава процедура в българското законодателство не била изготвена както към момента на постановяване на акта на Окръжен съд- София, така и към момента на завеждане на иска.

С постановеното отнемане на описаните по-горе влекач и товарно ремарке на „Секвас“ ООД, регистрирано в Република Сръбска, Босна и Херцеговина била нанесена вреда в размер на стойността на същите, като ищецът оценява тази вреда на 70 000лв.

Макар бездействието за регламентиране на процедура за участие на третото лице в наказателния процес да било осъществено от НС, ищецът е насочил иска против съда, постановил конфискацията, тъй като предвидения в ЗОДОВ ред изисквал пряка и непосредствена връзка между нарушението и увреждането.

Ищецът се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека и основните свободи- Страсбург по сходни казуси и на Съда на Европейския съюз - Люксембург.

Излагат се доводи , че са нарушени чл.17 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС.

Освен това съдът не изпълнил задължението си по чл. 267,ал.3 от ДФЕС да отправи преюдициално запитване, за да предотврати отклонение от съдебната практика в общността.

Окръжният съд приложил националната правна уредба въпреки, че същата е била в нарушение на посочените норми.

Тази правна уредба била обявена за противоконстиционна с решение №12 от 30.09.2021г. по к.д.№10/2021г. на КС на Република България.

Ищецът твърди, че в резултат на това поведение на съда е настъпила увреда за неговото имущество, която в пряка причинно-следствена връзка с поведението на съда – прилагането на нормата на чл.242,ал.8 от НК в редакцията й , действаща към момента на одобряване на споразумението..

Поради това се моли да бъде признато за установено, че Софийският окръжен съд е нарушил правото на ЕС с прилагане на нормата на чл. 242, ал.8 от НК, по силата на която с определение от 08.09.2020г., постановено по НОХД № 347/2020г-. по описа на СОС , НО, 2ри състав е отнета в полза на държавата товарна композиция - влекач Ивеко с рег.№ ******** и полуремарке марка „Шинц“ с рег.№ ********, тази конфискация да бъде призната за противоречаща на нормите на общностното право и Софийски окръжен съд да бъде осъден да заплати исковата сума , която представлява обезщетение за претърпяната от 3 дружеството вреда „ загуба“, ведно със законната лихва,считано от 04.09.2020г. до окончателното й издължаване.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска.

Изложени са твърдения, че увреждането, претърпяно от ищеца не е осъществено от СОС.

При условията на евентуалност се оспорва , че посочените от ищеца решения на ЕСПЧ не са такива на СЕС и поради това несъобразяването с тях не влече след себе си несъобразяване с правото на ЕС по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ.

Развити са и доводи по съществото на самото престъпление и възможността на ищца да знае за неговото извършване. Поддържа се, че е налице липса на контрол и бездействие на неговите органи, както и нуждата от принципно разрешение в смисъла на постановения от СОС акт.

Поддържа се, че за да се приеме,че има противоправни действия на съда, същите следва да са в противоречие както с вътрешното право, така и с правото на ЕС, което чрез свои нормативни актове обективира волята на законодателя за въвеждане на решителни мерки от държавите –членки , които в тясно сътрудничество да ограничат ефекта от престъпната дейност и да я предотвратят и текстът на НК- чл.242,ал.8 бил унисон с предписанията за конфискация на имуществото. Конкретната конфискация била законна към момента на извършването й,

Позова се на практика на ЕСПЧ, съгласно която конфискацията на имущество на трето лице трябва да е предвидена в закона, да преследва законна цел и да бъде водена от принципа на пропорционалност и баланс между обществения интерес и индивидуалния такъв. В конкретния случай съдът дал защита на обществения интерес. СОС констатирал, че имуществените вреди, които биха настъпили за дружеството са поправими, но такива не са последиците от възможни бъдещи общественоопасни деяния при липса на контрол и подбор от ищцовото дружество на негови изпълнители, какъвто в случая бил деецът.

Позовава се на нормата на чл.52 от ХОПЕС, която предвижда възможност за ограничаване на правата и свободите, признати от конвенцията и поддържа, че са били налице всички предпоставки за неговото приложение.

Не са оспорени твърденията, че отнетата композиция е била собственост на ищцовото дружество.

С обжалваното решение градския съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2в , вр.чл.4 от ЗОДОВ за уважаване на иска, тъй като е допуснато нарушение на Рамково решение 2005/21/ПВР на Съвета от 2402.2005г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и по-конкретно чл.2,§1 и чл. 4 от Рамковото решение, съображение 33, чл. 6, §1 и §2 , както и чл. 8, §1 от Директивата. Прието е също, че има нарушение на чл.17 от ХОПЕС и чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧ.

4

Като е взел предвид заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е определен размера на вредите на 34220лв., за която сума искът е уважен,а разликата до пълния му предявен размер от 70 000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Решението е влязло в сила в отхвърлителната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба, чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на същото като те стават част от настоящия съдебен акт.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата, настоящият състав съобрази следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ е необходимо да бъде установено, че е нарушена норма от правото на ЕС; нарушението да е достатъчно съществено; да се докаже, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба вреди; както и наличието на пряка причинна връзка между нарушението и тези вреди.