Решение № 697 от 22.12.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Горна Оряховица, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120100534 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищцата Д. Д. К. твърди, че с решение № 72/08.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 970/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съда било отменено решение № 206/26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1479/2019 г. по описа на в частта за разноските, като ответникът Е. Б. К., действащ като едноличен търговец „Полихим – Е. К.“ бил осъден да заплати на нея и съпругът й К. Д. К. сумата от 397,33 лв., а те на едноличния търговец – сумата от 577,30 лв. Твърди, че срещу ответника било образувано изпълнително дело за предаване на владението върху имота – предмет на съдебния спор, а на 17.01.2022 г. ищцата му заплатила 664,80 лв. по двете дела, с което погасила задължението за плащане на разноски, като и надвнесла 87,80 лв. Твърди, че на 18.01.2022 г. провела с ответника телефонен разговор за да го уведоми за плащането, но той започнал да я обижда с думите „ще ти еба майката на теб, на съпруга ти и на адвоката ти“, нагрубява на висок тон и да я плаши с думите „ще видиш какво ще направя“ и „светът ще ти се види тесен“. На 01.02.2022 г. от запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД ищцата научила, че на 24.01.2022 г. ответникът образувал срещу нея и нейния съпруг изпълнително дело за принудително събиране на присъдените му разноски. На 14.02.2022 г. изпълнителното дело било прекратено поради плащането, за което ищцата и съпругът й уведомили съдебния изпълнител.

Ищцата твърди, че след разговора с ответника и узнаването, че е образувано изпълнително дело преживяла стрес, започнала да страда от безсъние и да 1 изпитва болки и тежест в гърдите, рязко се повишило кръвното й налягане.

Заради оплакванията си посетила лекар и била диагностицирана с „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от изречените от него думи в телефонен разговор от 18.01.2022 г. и образуване на изпълнително дело, както и сторените в производството разноски.

Ответникът признава, че между него и ищцата и нейния съпруг е водено гр.д. № 1479/2019 г. по описа на съда и постановените по него първоинстанционно и въззивно решение са със съдържанието, твърдяно в исковата молба. Твърди, че доброволно е предал владението върху имота – предмет на този спор, за което изпратил писмено уведомление и с това той счел, че отношенията между страните са уредени, тъй като при прихващане между вземанията за разноски, ищцата и нейния съпруг му дължали 179,97 лв. През месец декември 2021 г. установил, че ищцата и нейния съпруг образували изпълнително дело № 135/2022 г. и изпълнително дело № 136/2022 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за предаване на владението върху имота и за заплащане на присъдените разноски. Твърди, че за такси на съдебния изпълнител, извършените изпълнителни действия, разноски и адвокатски хонорари по двете дела заплатил общо 2 600 лв. Предвид посочените действия на ищцата, на 04.01.2022 г. ответникът депозирал молба за издаване на изпълнителен лист за заплащане на присъдените му разноски. На 11.01.2022 г. изпълнителният лист бил издаден и на 12.01.2022 г. ответникът упълномощил адвокат за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по същото. Оспорва да е провеждал телефонен разговор с ищцата на 18.01.2022 г., както и да е бил уведомен за доброволно плащане и да е заплашвал или нагрубявал ответницата. Оспорва, че ищцата е претърпяла болки или страдания в резултат от негово поведение. Признава, че ищцата извършила доброволно плащане на 17.01.2022 г. по негова банкова сметка, както и че поради това изпълнителното дело било прекратено. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 206/26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1479/2019 г. по описа на съда, изменено с решение № 72/08.03.2021 г., постановено по в.гр.д.

№ 970/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 08.03.2021 г., бил отхвърлен искът на ищцата и съпруга й срещу ответника, действащ в качеството си на едноличен търговец, за прогласяване на нищожност на договор за аренда от 06.11.2006 г., прието било за установено, че ищцата и съпругът й са собственици на недвижим имот и ответникът бил осъден да им предаде владението му, отхвърлен бил искът на ищцата и 2 съпруга й срещу ответника за заплащане на 1 139,40 лв., едноличният търговец бил осъден да заплати на ищцата и съпруга й разноски в общ размер 397,33 лв., а те на него – разноски в общ размер 577,30 лв. Ответникът изпратил до ищцата и нейния съпруг уведомление, че предава доброволно владението върху недвижимия имот – предмет на гр.д. № 1479/2019 г. по описа на съда и заявил и готовност за подписване на съответен протокол.

Уведомлението било получено на 29.04.2021 г.

Страните не спорят, че ищцата и нейният съпруг образували изпълнително дело № 20218960400136 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за предаване на владението върху имота и изпълнително дело № 20218960400135 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за удовлетворяване на вземането им за присъдените разноски. Поканите за доброволно изпълнение по тези изпълнителни дела били издадени на 05.05.2021 г., съответно на 07.12.2021 г.

Видно от представените извлечения от банкови операции, на 14.12.2021 г. и на 16.12.2021 г. ответникът превел по сметка на съдебния изпълнител общо 1 923 лв. по изпълнително дело № 20218960400136, а на 20.12.2021 г. – 893,01 лв. по изпълнително дело № 20218960400135, което погасило изцяло паричните задължения по изпълнителните дела, в т.ч. и таксите и разноските.

Между страните не се спори, а и от нареждане за кредитен превод от 17.01.2022 г. се установява, че на посочената дата ищцата заплатила на ответника като едноличен търговец сумата от 664,80 лв. с основание „решение 206/ГОРС, решение 72/ВТОС“, с което погасила задължението за заплащане на разноски в производството по воденото между страните дело.

Свид.К. – служител на съпруга на ищцата, установява, че на 18.01.2022 г. ищцата телефонирала на ответника и го уведомила за плащането.

Свидетелката чула през мобилния телефон как в отговор ответникът започнал да крещи на ищцата и да я псува „на майка“. Казал й, че ще й се види тесен света, ще види какво ще направи и че ще ги побърка. Ищцата включила телефона на високоговорител и не могла да каже нищо на ответника.

Започнала да трепери и се разплакала.

Не е спорно, че на 24.01.2022 г. по молба на ответника, действащ като едноличен търговец, чрез упълномощен адвокат, е образувано изпълнително дело № 20227280400015 по описа на Частен съдебен изпълнител № 728-КЧСИ за принудително събиране на вземането му за разноски. С молба вх.№ 5214/02.02.2022 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново ищцата уведомила съдебния изпълнител за плащането от 17.01.2022 г., поради което с постановление от 14.02.2022 г. производството по изпълнителното дело било прекратено и запорите – вдигнати.

Събраните доказателства не установиха точната дата, на която ищцата узнала за образуване на изпълнителното дело и налагане на запор.

3

Представеното копие от покана за доброволно изпълнение не носи отбелязване за връчването му и не се въведоха твърдения, нито се доказа кога и по какъв начин на ищцата й е станало известно съдържанието на запорното съобщение с адресат „Банка ДСК“ ЕАД. Моментът на узнаване не може да се установи и от молбата на ищцата до съдебния изпълнител, доколкото посочването й е изявление на ищцата, което с оглед значението на факта, я ползва. Свидетелските показания също не установяват конкретната дата на узнаване за образуваното изпълнително дело. По тази причина следва да бъде прието, че ищцата е узнала за образуваното изпълнително дело в периода между 25.01.2022 г., когато е изготвена поканата за доброволно изпълнение, и 02.02.2022 г., когато е подадена молбата за прекратяване на изпълнителното дело. Съгласно показанията на свид.К. ищцата се притеснила заради наложените запори по нейната и на съпругът й сметки и двамата станали поизнервени след като научили за това, а ищцата изпитвала затруднение да диша.

Съдът изгради фактическите си изводи относно проведения между страните разговор, поведението на всяка от тях и начинът, по който разговорът и научаването за запорите са се отразили върху ищцата, от показанията на свид.К.. Макар свидетелката да е във взаимоотношения със семейството на ищцата, които създават вероятност за заинтересованост от изхода на делото в полза на тази страна, това не може отнапред да изключи достоверността на нейните показания. Процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане на възможната необективност на свидетелите. В случая предвид мястото, на което се е намирала свид.К. (до бюрото на ищцата) и естеството на комуникацията между страните (телефонен разговор), тя е имала обективна възможност да възприеме както думите на ищцата за уведомяване за банковия превод, така и казаното от ответника – поради това, че той крещял, а през време на разговора ищцата включила телефона на високоговорител.

Свидетелката е могла да пряко възприеме и реакцията на ищцата веднага след телефонния разговор отново поради присъствието си в помещението и в непосредствена близост до нея. По отношение на узнаването за наложените запори, обаче, като пряко свидетелство може да бъде възприето единствено, че ищцата станала по-изнервена и изпитвала затруднения с дишането. В останалата част по отношение на изпълнителното дело – споделеното й от ищцата за проблемите с кръвното налягане и съня, съставлява възпроизвеждане на изявления на самата страна за факти, които я ползват. В тази част показанията нямат по-различно доказателствено значение от твърденията на страната, поради което не се и кредитират. От друга страна 4 свидетелката добросъвестно изложи, че посоченото й е казано от ищцата, изясни от къде знае определени обстоятелства (напр. как и кога са преведени парите – от разговора между страните, че ищцата е посетила лекар – от болничния лист), а за някои обстоятелства заяви незнание (напр. колко време е продължил разговорът между страните, какъв лекар посетила ищцата, дали страните са разговаряли преди и след случилото се). Така след преценката по чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на свидетелката е повлияла на достоверността на показанията й, поради което възраженията на ответника за обратното се явяват неоснователни.

На 02.02.2022 г. ищцата посетила личния си лекар д-р Е. В., която издала болничен лист № Е2022055139/02.02.2022 г. за ползване на отпуск поради временна неработоспособност за три дни – до 04.02.2022 г., за домашно-амбулаторно лечение на „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Съгласно констативно-съобразителната част на приетата съдебно-медицинска експертиза и издадената за нуждите на експертното изследване етапна епикриза от личния лекар, при този преглед били регистрирани високи стойности на кръвното налягане – 150-160/100.