Определение № 19 от 26.01.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Търговище, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20263500600022 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК във вр. с чл. 249, ал. 3 НПК вр. чл. 341 и сл. НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор в Районна прокуратура – Търговище срещу протоколно определение № 138/24.11.2025 г., постановено по НОХД № 170/2025 г. по описа на РС – Омуртаг, с което съдът в разпоредително заседание на основание чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство срещу А. Д. М., водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и е върнал делото на РП – Търговище, ТО – Омуртаг за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се изразява становище, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че законът не поставя изискване неплатените месечни вноски да са последователни. В конкретния случай счита, че ако подсъдимият цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата месечна издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му) за определен период от време, през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той следва да отговаря за осъществяване на престъплението през инкриминирания период, позовавайки се на цитирана съдебна практика. Моли се определението на РС – Омуртаг да бъде отменено.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342 НПК от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим.

1

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Производството по НОХД № 170/2025 г. по описа на РС – Омуртаг е образувано по внесен в съда обвинителен акт, с който А. Д. М., роден на 26.12.1990 г. в гр. Търговище, е предаден на съд за това, че за времето от 09.04.2021 г. до м. март 2025 г. включително, в с. Камбурово, общ. Омуртаг, след като е осъден с влязло в сила на 09.04.2021 г. съдебно решение № 149/09.04.2021 г. по гр.д. № 345/2021 г. на РС – Търговище да издържа свой низходящ – А. А. Д.а (род. 16.07.2019 г.), съзнателно не изпълнил задълженията си за повече от две месечни вноски, а именно – една месечна издръжка за м. април 2019 г. в размер на 119 лв., двадесет и шест месечни издръжки по 162,50 лв. за месеците май – септември 2021 г., януари и август 2022 г., юни, юли, ноември и декември 2023 г., месечните вноски за цялата 2024 г. и за месеците януари – март 2025 г., както и не платил изцяло четиринадесет месечни вноски за месеците октомври 2021 г., февруари, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2022 г., януари, март, май, август, септември и октомври 2023 г., като общият размер на дължимата издръжка възлизал на обща стойност 5 202,10 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

С Протоколно определение № 138/24.11.2025 г. по НОХД № 170/2025 г. на РС – Омуртаг, на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. З НПК съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на РП – Търговище, ТО – Омуртаг за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия.

Изложени са съображения, че престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е продължено, като в хипотезата на неплащане на издръжка, при възможност на лицето да заплаща такава, в отделни непродължителни периоди от време /в рамките на една година/, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, същото е и продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК. В конкретния случай при анализ на диспозитива на обвинителния акт и на постановлението за привличане на обвиняем съдът е установил, че на последния е повдигнато обвинение за съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка на негов низходящ, осъществено чрез отделни деяния в един период от близо 4 години, но въпреки това на М. е повдигнато едно обвинение за едно престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Отделно е констатирано, че повдигнатото обвинение обхваща задължение за заплащане на месечна издръжка на детето за период от време, предхождащ датата на неговото раждане – за м. април 2019 г., при положение че А. А. Д.а е родена на 16.07.2019 г. Предвид изложеното районният съд е приел, че в случая са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 1 вр. ал.4, т.1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а именно подсъдимият, имащ качеството на обвиняем в рамките на ДП, да научи за какво престъпление е привлечен в това си качество.

2

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

В конкретния случай повдигнатото на подсъдимия А. М. обвинение е неясно, тъй като е налице противоречие между фактите, изложени от представителя на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт и повдигнатото с диспозитива на същия обвинителен акт обвинение на привлеченото към наказателна отговорност лице – по отношение периода на неплащане на издръжка, както и относно правната квалификация на деянието.

На първо място, настоящият въззивен състав се съгласява с констатацията на районния съд, че повдигнатото на подсъдимия М. обвинение се явява неясно в частта на посочения начален период, за който се твърди, че не е изпълнено задължението за плащане на месечна издръжка. От една страна, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, повдигнатото обвинение е за времето от 09.04.2021 г., когато Решение № 149/09.04.2021 г. по гр. д. № 345/2021 г. по описа на РС – Търговище, с което подсъдимият е задължен да изплаща месечна издръжка на детето, е влязло в сила.

Същевременно е посочено, че обвиняемият не е изплатил една месечна издръжка за м. април 2019 г. в размер на 119 лв., който момент предхожда както постановяването на съдебния акт /решението за издръжка/, така и раждането на детето /на 16.07.2019 г./. Посочените несъответствия са пренесени и в диспозитива на обвинителния акт, като така формулирано обвинението е неясно. Изложеното несъмнено води до невъзможност на обвиняемия да разбере какво точно престъпление се твърди да е извършил и в тази връзка да организира защитата си.

Относно характера на извършеното престъпление съгласно правната теория и съдебната практика за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал.

1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

3

Възможно е обаче да бъде осъществено продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК в случаите, когато е установен времеви интервал, в който обвиняемият след първоначално спиране на плащанията на дължимата издръжка за два или повече месеци е изпълнил задължението си и след това отново е преустановил плащането за нов период от над два месеца (р. VII, т. 1 от Тълкувателно решение № 3/1971 г. на ОСНК на ВС, включително и цитираното от прокурора Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н.д. № 1345/2014 г., I н.о.).

В процесния случай с оглед посочения времеви период на извършване на престъпното деяние, независимо че се визира правна квалификация на едно престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, при излагането на фактическото обвинение фигурират различни инкриминирани периоди на дължима и неплатена месечна издръжка, което създава впечатление за разкъсване на обвинението и на изпълнителното деяние. В тази връзка не може да се установи каква е правната оценка на изложените факти от страна на прокурора – дали същият приема, че е извършено само едно деяние на продължено престъпление, каквото несъмнено представлява престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, или съответно се касае за отделни престъпни бездействия в едно единствено престъпление, осъществено при условията и на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В случай, че преценката му е за едно престъпление /усложнено по резултата си или извършено в условията на чл.

26 НК/, то същото следва да бъде квалифицирано като такова и съобразно причинения общ престъпен резултат.

От съществено значение за отговорността на дееца освен периода на неплащане на дължимата се издръжка е още и размерът на неизпълнението, относимо и към материалните възможности на длъжника през инкриминирания период. Настоящата съдебна инстанция констатира, че повдигнатото на подсъдимия М. обвинение се явява неясно и в това отношение, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че същият не платил изцяло четиринадесет месечни вноски за изброените месеци, като общият размер на частично дължимата издръжка възлизал на 858,10 лв., без обаче да е посочен размерът на непогасените задължения съотнесени към всеки отделен месец. В този смисъл, за да бъде ясно обвинението, следва за целия период на твърдяно частично плащане да се посочи какъв е остатъкът от задълженията, тоест какъв е размерът на дължимата издръжка за тези месеци /поотделно, а не само общо/.

С оглед правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице периодът на извършване на дадена престъпна дейност е едно от най-важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. Този извод се обуславя от възможността на обвиняемия да докаже времево ангажиращи оневиняващи фактори, включително и за размера на посочените като частично дължими месечни издръжки. В настоящия случай е важно за подсъдимия да знае точно за какъв период не е внесена дължимата издръжка, респективно какъв е останалият размер на частично погасените му 4 задължения, доколкото същият има възможност да представи доказателства, че за този период издръжката е била изплатена.

Така посочените неясноти на обвинението водят до нарушаване правото на защита на обвиняемия по фактите на обвинението, тъй като не може да се очертае предметът на доказване по делото. Констатираните в настоящия случай нарушения се явяват съществени и отстраними в хода на досъдебното производство, поради което изводът на районния съд, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на РП – Търговище, ТО – Омуртаг за неговото отстраняване е правилен и законосъобразен. В този смисъл проверяваният съдебен акт следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 138/24.11.2025 г., постановено по НОХД № 170/2025 г. по описа на РС – Омуртаг, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5