Решение № 139 от 15.05.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Монтана, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М.А при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно дело № 20231630200151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2 2-0996-002537/ 13.12.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на И. М. И. от гр.Монтана, е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, алтернативно да бъдат намалени размерите на наложените наказания. По същество поддържа жалбата и моли съда да бъде уважена, поради неточно описание на нарушението и допуснато нарушение на чл.42 от ЗАНН и на следващо място липса на умисъл при извършването му.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е в законния срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт серия G A № 653349/17.11.2022г. за това, че на 17.11.2022г. в 12.05 часа, в град Монтана, по ул.Славянска, управлява лек автомобил Фиат Улайс с рег.№ М ХХХХ ВА, като при извършване на маневра движение на заден ход за излизане от ред паркирали автомобили, не се съобразява с паркирания от дясната му страна лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ М ХХХХ СА и го блъска в предна дясна част, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът не изпълнява задълженията си на участник в ПТП - не остава на мястото и не уведомява компетентните органи на МВР за произшествието и напуска в неизвестна посока.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва описаното в АУАН и издаденото НП административно нарушение, като поддържа, че не е осъществил състава на същото виновно, не е усетил да има съприкосновение между двата автомобила, за да остане на мястото и да изчака органите на полицията.

Алтернативно поддържа, че наложените му санкции са в завишени размери и моли да бъдат намалени.

Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както от писмените доказателства, така и от гласните такива – показанията на свидетелите П. Р. А. и П. З. П.. Последните са свидетели по установяване на нарушенията. Свидетелите подробно и последователно обясняват начина на извършване на проверката, като поддържат, че се отзовали по подаден сигнал за ПТП и жалба от собственика на пострадалия автомобил с подаден рег.номер на напусналото произшествието МПС. Завяват, че установили на място пострадалия автомобил, след което установили и водача на другия автомобил. Свидетелите твърдят, че и по двата автомобила имало следи от това съприкосновение, имало зажулвания, които съвпадали. Водачът на 2 процесния бил установен по късно, когато дал обяснения, че не е усетил нищо, не е разбрал за съприкосновението и затова не е останал на мястото.

Твърденията на разпитаните свидетели намират опора в останалите доказателства по делото – съставения акт за административно нарушение.

Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и безпристрастността на разпитаните свидетели, тъй като техните твърдения кореспондират с писмените доказателства по делото.Дори и полицейски служители, техните показания са доста подробни и точни, взаимно се допълват, няма противоречия между тях и затова съдът изцяло им дава вяра.

Възражението на санкционирания, че не е останал на мястото на ПТП, тъй като не е усетил удар, не е разбрал за съприкосновението с другия автомобил, не намира опора в доказателствата по делото, а е само декларативно твърдение, поради което съдът го приема за защитна позиция.

Относно възражението, че не е описано точно нарушението и няма логика в това при движение на заден ход да блъсне паркирания до него автомобил в предна дясна част. Възражението е неоснователно, т.к. в АУАН пълно, точно и ясно е описано нарушението, неговата правна квалификация и нарушителя е разбрал кои разпоредби са нарушени от него. Описанието на настъпилото ПТП и механизма на удара и причинените щети е логичен – при ред паркирали автомобили и движение на заден ход на автомобила на жалбоподателя е напълно възможно да блъсне в предна дясна част паркирания от дясната му страна автомобил, при положение, че последния е паркиран не с предната си част, както е този на жалбоподателя, а със задната си част на паркинга и следите от съприкосновение и по двата автомобила ще бъдат в десните им части.

Наказания водач е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл.40, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като водач на МПС същия има задължение да се съобразява и да е внимателен към останалите участници в движението, да наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движение на заден ход, както и при възникване на ПТП да остане на мястото, да установи какви са последиците от произшествието и да изчака органите на МВР, което не е сторил и по този начин е ангажирал административнонаказателната си отговорност.

Актът за административно нарушение е съставен при спазване 3 изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и категоричен начин е установено извършването на нарушението и основния факт, по който се спори, неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния и същия е могъл да организира своята защита за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се,съгласно чл.42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение му е вменено и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно.

Наложеното административно наказание по убеждение на съда не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя. Определените санкции по чл.175, ал.1 ЗДвП са към средните размери, предвидени в текста и съдът намира, че в този си размер същите са явяват необосновано завишени и несъответстващи на степента на обществена опасност на нарушителя, който видно от приложената справка на сектор ПП /л.8 от делото/ до този момент няма други нарушения на правилата за движение по пътищата от този вид, за които да е санкциониран по административен ред, има издадено едно влязло в сила НП за нарушение по ЗДвП, с което му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева. Същият е водач с придобити категории по ЗДвП, като първото му СУМПС е издадено през 1997 година. Наложените санкции не са съобразени и със степента на обществена опасност на конкретното деяние – предвид минималните щети, които са причинени по пострадалия автомобил.

Свидетелите твърдят, че е имало ожулвания и по двата автомобила, няма данни за по-сериозни материални щети. Не на последно място не са събрани данни за имотното състояние на нарушителя, за да се извърши обективна преценка за размера на паричната санкция.

С оглед на горното в тази част издаденото НП следва да бъде изменено, като се намалят размерите на наложените наказания, към минимума, съответно на глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява 4

МПС за срок от един месец.

В останалата част, в която е наложена глоба в размер на 20 лева, издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-002537/

13.12.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на И. М.

И. от гр.Монтана, е наложено административно наказание - глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от

ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложените наказания по чл.175, ал.1 от ЗДвП - на глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996002537/ 13.12.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5