Акт от 03.04.2018, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 78 03.04.2018г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 589 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, подадена от Е.Е.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, с която на основание чл.284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.

София, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв., за претърпени от Е.А. неимуществени вреди в Ареста гр. Казанлък при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, за периода 04.07.2014г. – 13.02.2015г. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, според ищеца се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията; на пряк и директен достъп до естествена дневна светлина и на възможност за естествено проветряване в килията, както и поради лишаването му от възможността за престой на открито, в нарушение на изискванията на чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. Ищецът твърди, че през периода 04.07.2014г. – 13.02.2015г., във връзка с изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил настанен в Ареста гр. Казанлък, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия.

Поддържа че помещението, в което е пребивавал, не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица. В арестантското помещение нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което Е.А. бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите задържани лица.

Поддържа и че в ареста не са били осигурени и условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в спалните и в общите помещения. Твърди, че в килията нямало външен прозорец, поради което липсвал пряк и директен достъп на естествената дневна светлина и на чист въздух; липсвала вентилация и достатъчно отопление, като ищецът е бил лишен и от полагащия му се едночасов престой на открито. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.3 от ЗИНЗС, довели до причинени му неимуществени вреди. Вредите, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали в претърпени страдания, негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, потиснатост, накърняване на човешкото достойнство, увреждане на здравословното му състояние и др.

Ответникът

- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявената искова претенция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Е.А. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Обосновава, че условията в Ареста гр. Казанлък, при които Е.А. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че дори и да се приеме, че е налице някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца от санитарно-хигиенните и битовите условия в Ареста гр. Казанлък, то при липсата на доказателства за конкретно увреждане на здравословното му състояние вследствие на тези условия, твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явявало недоказано. По тези съображения и такива за спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и неговия размер, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер. По съображения, че от една страна не всички релевирани като основание на исковата претенция нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС са доказани, а от друга че размерът на претендираното обезщетение е несъответен на заявеното засягане на неимуществените права на ищеца, предлага размера на обезщетението да бъде определен при прилагане на принципа за справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Е.Е.А. е пребивавал в Ареста гр. Казанлък в периода 04.07.2014г. – 13.02.2015г. във връзка с изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Съгласно Справка изх. № 0434/ 06.02.2018г. /л.54 по делото/, при престоя на Е.А. в Ареста гр. Казанлък, задържаното лице е било настанено в килия № 5 с обща площ от 7.7кв.м, като от 04.07.2014г. до 21.07.2014г. лицето е било само в килията, а в периода 22.07.2014г. - 13.02.2015г. заедно с още едно задържано лице. В килиите нямало прозорец на външната стена, като вратите на килиите били два вида – външна – дървена, с отвор /прозорец/ над нея, обезопасен с решетка към арестния коридор и вътрешна – метална тип „решетка“ с размери 0.80/2.00м, пресечена с широки отвори през всеки 15см. Ежедневно в часовия интервал 8.30ч.

– 17ч. външните /дървени/ врати на килиите били оставяни отворени и по този начин достъпът до естествена светлина и свеж въздух се осигурявали от отваряеми прозорци с размери 0.70/ 1.20м., разположени по цялата дължина на арестния коридор, отстоящи на 1м. от вратите на килиите. Проветряването се осъществявало и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор във всяка килия и на коридора, а отоплението било централно /парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР/ и локално /климатици и калорифери/. Осветлението се осигурявало и чрез осветителни тела в килиите и коридора и електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение - санитарен възел и течаща вода; ползването на банята; поддържането на хигиената в помещенията и в местата за общо ползване и др. в Ареста гр.

Казанлък се осъществявали съобразно установения график и Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите.

Всички помещения в Арест Казанлък ежедневно /вечер/ се миели с вода и дезинфекционни препарати, като хигиенните материали се осигурявали от администрацията, а организацията по почистването се осъществявала от дежурните длъжностни лица и определено за почистването задържано лице. На задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко един път седмично, а през летния период два пъти по график, изготвен от Командира на отделение.

Престоят на открито се осъществявал в помещение, обособено за свиждане, срещи със защитник и провеждане на процесуални действия или поединично в коридора на ареста, съгласно инструкцията за постовата дейност.

По делото са представени и приети като доказателства Медицинска справка на Е.Е.А. с приложени медицински документи; Извлечение от амбулаторна книга за регистриране на амбулаторните прегледи на задържаните лица; Извлечение от Дневник за извършени проверки в Арест гр. Казанлък от медицинския специалист при сектор „Арести”; Заверено копие на утвърден от Началник сектор „Арести” ОС „ИН“ гр.

Стара Загора график за разпределението на времето на задържаните лица в Ареста гр.

Казанлък; Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите; Договор за извършване на дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейност; Извлечение от Книга за проверки на Ареста гр. Казанлък от наблюдаващ прокурор и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.Т.И., М.Х.Х. и Х.

П. М.. Свидетелят П.И. заявява, че с ищеца Е.А. през 2015г. са били задържани в Ареста гр. Казанлък, в една килия – килия № 5. Килията била малка, с две легла и счупен шкаф. В арестантското помещение нямало вентилация и тоалетна с мивка и течаща вода. Свидетелят твърди, че когато искали да ползват санитарното помещение, надзирателите не ги пускали или пък отваряли вратата след няколко часа и задържаните лица били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофа с капак, поставена в килията, в която килия се и хранили. В килията било мръсно, почистването се извършвало само с вода, без препарати; нямало естествена светлина, както и отваряем прозорец, от който да влиза чист въздух; нямало нито вентилация, нито отоплението, като отоплението се осъществявало от радиаторите, които били в коридора. Разрешено им било един път седмично да ползват банята и да перат личните си дрехи. В помещенията имало дървеници и по време на престоя им в ареста не били извършвани никакви дейности за дезинфекция. Свидетелят заявява че не са имали престой на открито, дори не са ги извеждали в арестния коридор. Твърди, че по време на престоя си в ареста Е.А. получил инфаркт и са извикали „Бърза помощ“. Сочи, че е имало и други случаи, когато А. се е чувствал зле и се е налагало да викат медицински специалисти. Спомня си че ищецът е имал комоцио и е правил опит да се самоубие като е гълтал железа. Според свидетеля всичко това било заради лошите условия в ареста, които са се отразили зле на Е.А.. Свидетелят М.Х. заявява, че с ищеца Е.А. през 2014г. - 2015г. са били задържани в Ареста гр.

Казанлък и за около месец и нещо са били в една килия – килия № 5. Килията била 2м. на 2м., с две легла, шкафче и една кофа за тоалетна. Санитарното помещение в ареста можели да ползват съобразно графика – сутрин, обед и вечер, а през останалото време за физиологични нужди ползвали за тоалетна пластмасова кофа с капак, поставена в килията, в която се и хранили. Когато А. е искал от старшините да го пуснат да ползва тоалетна, на десет пъти веднъж отваряли вратата. Е.А. изпитвал неудобство при ползването на кофата; чувствал се неловко и унизен и бил недоволен от това, че им разрешавали да ползват банята и да се къпят само веднъж седмично и то за пет – седем минути. Свидетелят твърди че в килията нямало естествена слънчева светлина и 24 часа помещението се осветявало с една крушка; нямало вентилация и свеж въздух; било студено - отоплението се извършвало с климатик, поставен в началото на коридора, а вечер като затворели външната врата изобщо нямало отопление. В килията било мръсно, като администрацията не осигурявала никакви препарати за почистване, само една метла; имало и много дървеници и Е. целият бил нахапан. Задържаните лица не били извеждани за престой на открито. Свидетелят заявява, че докато били заедно в една килия на няколко пъти на А. му прилошавало и викали „Бърза помощ“, като св. Х. не може да си спомни какво е било точно заболяването на ищеца – Е. му е казвал само, че не се чувства добре. Свидетелят Х. П. М. в периода 2014г. – 2016г. е заемал длъжността Командир на отделение в Арест Казанлък. Свидетелят описва килията, в която е бил настанен Е.А. при задържането му в ареста /килия № 5/ като помещение с две легла, метален шкаф, масичка и химическа тоалетна; с две врати – външна – плътна дървена и вътрешна – с метални решетки. Твърди, че за почистването на килиите са се предоставяли кофа, метла, лопата и др., като почистването на помещенията е било задължение на самите задържани лица. Общото за всички задържани лица в ареста санитарно помещение се ползвало по график – сутрин, обед и вечер, а също така и при нужда, но според интензитета на работа и в зависимост от осъществяваните в ареста дейности /прием на задържани лица, конвой и др./. Дезинфекционните, дезинсекционни и дератизационни мероприятия се извършвали по график, от външна фирма. Свидетелят заявява, че в Ареста гр. Казанлък няма изградено помещение за престой на открито и такъв не се е осъществявал, вкл. и в арестния коридор. Твърди, че за ищеца А. многократно е викана „Бърза помощ“, но не си спомня точно за какво. По отношение на вентилацията, отоплението, достъпът на естествена дневна светлина и свеж въздух, свидетелят възпроизвежда посоченото в представената Справка изх. № 0434/ 06.02.2018г.