Определение № 3181 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3181 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20248003902341 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Блу пойнт“ ЕАД против определение № 1603/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 631/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 265 474/09.10.2023 г. по гр.д.№ 16026/2018г. на Софийски градски съд. Със същото, в производство по реда на чл. 248 ГПК, с изменение на определение № 264 191/21.07.2023г. по същото дело, с което е прекратено производството по предявени от „Юробанк България„ЕАД, в качеството на процесуален субституент на „ Блу Пойнт„ ЕАД искове, с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 191 ЗЗД, са присъдени в тежест на „Юробанк България„ЕАД, съответно - в полза на ответниците по делото, разноски в размер на 45 900 лева. Жалбоподателят оспорва решаващия мотив на съда, че не разполага с правен интерес да предяви частната жалба срещу определението по чл. 248 вр. с чл. 78 ГПК, тъй като не е адресат на осъдителния диспозитив за дължими разноски . Позовава се на сключена с трето за спора лице - „Булкар“ ЕООД спогодба, предпоставена от договора за цесия между кредитора – цедент „Юробанк България „ ЕАД и това дружество, в качеството на цесионер, според която „Блу Пойнт„ЕАД е „ поело задължението, при определени обстоятелства, да изплати задълженията на Банката , направени по повод кредитния договор, вкл. разноските по посоченото дело“. По този начин, жалбоподателят счита, че определението зА.га имуществената му сфера и с това е обоснован и правния му интерес от настоящото обжалване.

Ответните страни – С. С., В. Я., А. З., Л. З. и В. З., в чиято полза са присъдени разноските – оспорват частната жалба, като намират, че извънсъдебните договорки на страната с трето лице не обосновават правен 1 интерес.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, с оглед преграждащия си характер, съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :

Производството по гр.д.№ 16026/2018 г. на СРС е образувано по предявени от „Юробанк България„ЕАД против ответниците С. С., В. Я., А. З., Л. З. и В. З. искове, на основание чл. 134 ЗЗД, като „Блу пойнт „ЕАД , в качеството на длъжник на Банката, действаща като негов процесуален субституент, е конституирано в производството като необходим другар на същата. Предвид сключен от кредитора „Юробанк България „ЕАД с „Булкар„ ООД договор за цесия, с която е прехвърлил вземанията си към длъжника „Блу пойнт„ ЕАД, първоинстанционният съд е прекратил производството, поради отпаднал правен интерес на ищеца - процесуален субституент. Това му определение е отменено с тук атакуваното въззивно определение, в друга негова част, и като необжалвано е влязло в сила, т.е. производството по предявените от Банката искове понастоящем е висящо. За да остави без разглеждане частната жалба на „Блу пойнт„ ЕАД срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за определяне отговорността за разноски, с оглед постановеното прекратяване, въззивният съд е счел, че доколкото „Блу пойнт „ЕАД не е адресат на осъждането за разноски, не притежава правен интерес да го атакува.

Частната жалба е неоснователна.

Атакувайки определение, по което не е страна, частният жалбоподател предявява чуждо процесуално право, за което не е легитимиран.

Обстоятелството, че неупражняването на това чуждо процесуално право рефлектира и в собствената му правна сфера

/ макар само по себе си да е недоказано твърдение, доколкото сочената спогодба не е налична по делото, а и възпроизведеното й съдържание провокира съмнение относно правните последици на подобно задължаване /, е ирелевантно за преценката в производството по определяне отговорността за разноски, която се ограничава до правния резултат и действително понесените от спечелилата спора страна разноски. Процесуалният субституент и носителят на материалното право, което същият предявява, са необходими другари само в процеса по защитата на това спорно материално право, но не и в отговорността за разноски, определима разделно. Резултатът от обжалването на прекратяването на производството рефлектира в правната сфера на необжалвалия необходим другар - „Юробанк България„ ЕАД, с оглед предвиденото в чл. 216, ал. 2 ГПК, но не би рефлектирал в същата резултата от обжалването на определението по чл. 248 ГПК, защото спрямо дължимите в полза на ответниците разноски между процесуалният субституент и носителя на материалното право не възниква необходимо другарство.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско 2 отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1603/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 631/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на

„Блу Пойнт„ ЕАД против определение №

265474/09.10.2023г. по гр.д.№ 16026/2018г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3