Решение № 260001 от 13.01.2022, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№

260001 гр.

Н., 13.01.2022 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Н. в публичното заседание на ***и ноември през две хиляди два*** и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1209 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е искова молба с предявени искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, от страна на ищеца С.Р.Р., с ЕГН ********** ***, срещу

Прокуратурата на Република България и ОД на МВР гр. Ш., с цена на исковете: 2000 лв. – неимуществени вреди, вследствие неоснователно водено срещу него наказателно преследване и 2000 лв. - имуществени вреди, от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи, настъпили в резултат на неоснователно водено срещу него наказателно преследване, като сумите се претендират за солидарно плащане от ответниците.

В исковата молба ищецът твърди, че на ***г. бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР в гр. Ш.. След проверка с техническо средство „Дръг чек 3000“ същото отчело наличие на наркотични вещества. Ищецът не бил съгласен с резултата от теста, поради което дал кръв за изследване. На основание извършената проверка с техническото средство и преди да е получен резултатът от изследването на кръвта, свидетелството му за управление на МПС било отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка, за година и 4 месеца и било стартирано наказателно производство срещу него за деяние по чл.343б, ал.3 от НК. Междувременно се наложило ищецът да напусне работа, като не успял да си намери нова, и всичко това се случило по една единствена причина, а именно, че той нямал възможност да се придвижва до работното си място, тъй като бил лишен от правото да управлява МПС със заповед за ПАМ. Ищецът твърди, че отначало баща му го карал на работа, но после това създало неудобства и се наложило да напусне. Наред с това спрямо него било образувано АНД №***г., по което ищецът бил осъден за деяние по чл.343в, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК. Това деяние той извърщил, тъй като му се наложило спешно да използва МПС.

След излизането на изследването на дадената от него кръвна проба, се оказало, че в кръвта му няма наркотични вещества и техни аналози, поради което воденото досъдебно производство било прекратено на ***г., а СУМПС му било върнато едва в средата на месец април 2020 г. Заради невъзможността да работи, като и заради воденото неоснователно срещу него наказателно преследване, ищецът се почувствал унизен, изпитвал неудобства, бил притеснен и несигурен. Накърнени били моралните му и нравствени ценности, както и социалното му общуване. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат на сумата от 2000 лв. Освен това, предвид от факта, че не можел да работи претърпял и имуществени вреди, които оценява на 2000 лв., от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи.

Първите се изразявали в това, че се наложило да плаща на баща си гориво, за да го кара на работа. Пропуснатите ползи се изразявали в това, че пропуснал възможността да започне работа като дистрибутор и да реализира доход. Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и ***ките по делото.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Районна прокуратура Ш.. С отговора си Прокуратурата твърди, че претенциите са неоснователни, тъй като цитираното досъдебно производство не е водено персонално срещу ищеца – той не бил привлечен като обвиняем, а единствено разпитан като свидетел. Освен това част от твърдяните вреди били резултат не на това наказателно производство, а на друго – по АНД ***г. на НПРС. Обръща внимание, че издадената заповед за ПАМ не е резултат от действията на Прокуратурата.

Твърди, че по делото няма доказателства, че ищецът е работил, че трудовото му правоотношение е прекратено именно на основание невъзможност да управлява моторно превозно средство, както и че не е могъл да си намери работа по тази причина само. С допълнителен отговор, подаден в срока Прокуратурата доразвива тези възражения и оспорва исковете и по размер.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор и от ОД на МВР Ш., чрез юрисконсулт Ив. С.. В отговора се твърди, че исковете са неоснователни.

Иищецът твърдял, че е пострадал от неоснователно водено срещу него наказателно производство, както и, че вреди са настъпили за него вследствие издадена заповед за прилагане на ПАМ, която не била обжалвана.

Въпросът относно вредите от заповедта за ПАМ, ако били налице такива, не следвало да се разглежда в настоящото производство, тъй като компетентен да разгледа подобна претенция е административен съд, а не районен съд, поради това, че се касае за вреди от незаконосъобразен административен акт. С оглед характера си заповедта за ПАМ имала превантивен характер, същата не била обвързана с наказателното производство, а не била и обжалвана. Служителите на ОДМВР – Ш. действали изцяло законосъобразно. Не било допуснато никакво нарушение от тяхна страна, нито при боравенето с теста „Дръг чек 3000“, нито някакво нарушение в хода на досъдебното производство. По досъдебното производство имало голямо забавяне на резултата от кръвната проба, но това забавяне не се дължало на бездействието на разследващите органи.

Оспорени са твърденията на ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, заради воденото наказателно производство, както и че по тази причина не е успял да си намери работа. Също така страната твърди, че няма яснота как са изчислени имуществените вреди, с което ги оспорва по размер. Относно неимуществените вреди твърди, че претърпените неудобства не излизат извън рамките на обичайното и доколкото преценката за издаване на ПАМ не е оставена на административния орган, а се изисква от закона, както и с оглед преследваната от закона цел – превенция – претърпените неудобства са допустими.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът С.Р.Р. ***. На ***г. той, заедно със свой приятел отишли в гр. Ш. на дискотека. Придвижвали се с лек автомобил „***“, с рег. №***, управляван от ищеца. Около 00, 50 часа ищецът бил спрян за проверка в района на Кооперативния пазар в града от служители на ОД на МВР Ш. – свидетелите С.Б.С. и Н.А.Н.. В хода на проверката ищецът бил изпробван с техническо средство за употреба за алкохол, което не отчело наличие на такъв. След това бил изпробван с техническо средство „Дръг чек 3000“ за употреба на наркотични вещества и тестът отчел наличие на метаамфетамин, амфетамин, опиати и кокаин. Ищецът отрекъл да е употребил подобни вещества и поискал да му бъде взета кръв и извършена кръвна проба. Бил му издаден талон за медицинско изследване и с патрулния автомобил, с поставени белезници, ищецът бил отведен в МБАЛ Ш., където му била взета кръв за изследване. На медицинския служител той заявил, че е болен и взема лекарства.

В същата вечер на мястото пристигнали и служители на РУ – Ш., които извършили претърсване в автомобила, управляван от ищеца, с цел откриване на наркотични вещества. За извършеното действие бил съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение. При това действие в автомобила не били открити търсените вещи. С предложение рег. №***от ***г. на разследващ полицай при РУ Ш. Районна прокуратура – Ш. била уведомена на основание чл.212, ал.3 от НПК, че е образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ Ш. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с първо следствено действие претърсване и изземване, и е направено предложение да бъде внесено в съда искане за одобрение на извършеното следствено действие. Предложение е било направено и с разпореждане №320 от ***г. на РС – Ш. по ЧНД №***г. по описа на съда е одобрен протоколът за претърсване и изземване.

След като на ищеца била взета кръв за изследване същият бил задържан.

Била издадена заповед за задържане № УРИ ***/***г., с която било разпоредено задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – гр. Ш.. Фактически ищецът бил задържан в 01,30 часа на ***г. и бил освободен в 10,20 часа на същата дата ***г. Била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №***г., с която на ищеца била наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от ***г.

В деня на образуването на досъдебното производство били разпитани в качеството на свидетели полицейските служители С.Б.С. и Н.А.Н.. В качеството на свидетел бил разпитан и ищецът. Иззетата кръв от ищеца била изпратена за изследване в специализираната Лаборатория за химико-токсилогични изследвания към ВМА-МБАЛ – В.. Изследването обаче се забавило, като ищецът двукратно подал молби по досъдебното производство, с искане за приоритетно извършване на изследването, изтъквайки, че свидетелството му за управление е отнето, а то му е необходимо във връзка с работата му, във връзка с възможност за нова работа, а и поради необходимостта да се придвижва, във връзка с лични и семейни въпроси. От страна на разследващия по досъдебното производство било изпратено запитване до ВМА-МБАЛ – В., откъдето постъпил отговор на ***г., че приоритетно извършване на експертизата не е възможно. Впоследствие, с писмо, постъпило в прокуратурата на ***г. от страна на ВМА-МБАЛ – В. е отговорено, че по обективни причини капацитетът на лабораторията е значително надхвърлен и изготвянето на назначените експертизи се извършва със закъснение. Предвид това голяма част от наличните в лабораторията проби /включително и тази на ищеца/ са били изпратени с нарочно постановление по досъдебното производство за изследване в ВМА-МБАЛ – София. На ***г. е съставен протокол за изготвената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, която установила, че в представената изследване кръв на ищеца не са открити наркотични вещества.

Предвид това, с постановление от ***г. на прокурор при РП – Ш., образуваното досъдебно производство №***г. по описа на РУ – Ш. е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, т.е . поради това, че деянието не е извършено, и е разпоредено препис от постановлението да се връчи на ищеца. По досъдебното производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е бил разпитван в това качество и спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение.

Към момента на образуване на досъдебното производство ищецът работил по трудов договор, сключен с „***“ – ЕАД – гр. Н.. Договорът му бил прекратен на ***г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, а именно поради това, че е бил сключен със срок за изпитване. На ***г. ищецът сключил трудов договор с „***“ – ООД и започнал работа като *** ***, с място на работа в гр. Ш.. Тъй като свидетелството за управление на ищеца било отнето, то неговият баща – свидетелят Р.Б.Р. всеки ден го откарвал с личния си автомобил до работа и после го вземал обратно, тъй като нямало удобен обществен транспорт. На ***г. този трудов договор бил прекратен, отново на основание чл.71, ал.1 от КТ. Междувременно бащата на ищеца започнал работа като *** в морски курорт, където имало възможност и ищецът да работи, като извършващ дейност по *** на ***, но предвид временното му лишаване от правоуправление, той не могъл да постъпи на работа.

Установява се по делото също, че ищецът страда от психично заболяване – ***, като заболяването му датирало от преди *** години. Той бил трикратно лекуван в Държавна психиатрична болница – ***, последното от които през *** г., когато бил изписан от болницата с назначена медикаментозна терапия под контрола на лекуващия психиатър. Последният му психиатричен преглед бил на ***г., когато той бил съответен и без активна психотична продукция.

Заболяването му не било такова, което да е несъвместимо с управление на МПС.

Ищецът приемал лекарства, за които нямало данни да позитивират резултати, като получените при тестването от страна на служителите на ОДМВР.