Решение № 3826 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3826 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330104007 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по 422, от ГПК вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД предявен от Л. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***4, чрез адв. М. против В. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 7000 евро(13690,81 лв.) по договор за заем от *** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 06.10.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. *** г.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключен на *** г. чрез предаване на заемната сума договор за заем на 8500 евро. На 16.07.2022 г. К. отправила устно по телефона покана към М. за връщане на сумата като предоставила едноседмичен срок. На 16.08.2022 г. била върната част от сумата, като отново бил отправена покана за остатъка. Останала дължима 7000 евро. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК- ч. г. д. *** г.

Заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника адв. Б., в който се оспорва иска 1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. г. д. *** г. на пРС е видно, ча за приетндираното вземане и на същото основание ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение от *** г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

От представения писмен документ –разписка(на лист 73 от делото) е видно, че ответника признал задължението си към ищеца в размер от 8500 евро, като е посочил, че предава на 16.08.2022 г. сума от 1500 евро за погасяването му.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство между страните за същото вземане и на същото основание, заповедта, по което не връчена надлежно на длъжника съдът намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане..

Уважаването на предявения иск предполага установяване на възникнали заемни отношения между страните и доколкото договора за заем е реален по своя характер-предаване на паричните суми от ищеца на ответника.

С оглед събраните писмени доказателства-частен писмен документразписка, съдържащ волеизявление на длъжника за дължимост на сума в притендирания размер и връщане на част от нея, при липса на ангажирани доказателства установяващи породени задължения между страните на друго основание, съдът намира за доказано възникването на процесните отношения и падежа на задължението за плащане на заема към 16.08.2022 г. Тъй като от ответника –длъжник не се ангажират доказателства за погасяване след тази дата и на останалата част от заема в размер на 7000 евро, съдът намира, че вземането на кредитора към него съществува и предявения иск за установяване на дължимостта му се явява основателен. Неизпълнението в срок на задължението за плащане поражда право на обезщетение за забава, което сочи основателност и на притенцията за дължимост на законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Предвид изложеното предявеният е основателен и следва да се уважи изцяло.

2

Поради изхода на делото и освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски на същия не следва да се присъждат такива. дължимите на това основание в размер от 1095,26 лв. за държавна такса и възнаграждение на особен представител от 1632,18 лв. следва да се присъдят в полза на бюджета на съдебната власт по настоящето производство.

Тъй като ищеца е представляван от адвокат чието възнаграждение е определено при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, то на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 1632,18 лв. по настоящето производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на Л. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****сумата от 7000 (седем хиляди) евро с равностойност 13690,81 лв. по договор за заем от*** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 06.10.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.*** г.

ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 2727,44 лв.(две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и 44 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати на адвокат С. Н. М. с личен № *** с адрес гр. *** сумата от 1632,18 лв.(хиляда шестстотин тридесет и два лева и 18 ст.) за адвокатско възнаграждение за настоящето производство определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3