Решение № 10437 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10437 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110165819 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от А. Е. Т., чрез адв. А. Д., срещу ,.

Ищецът твърди, че на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и , е сключен договор за паричен заем кредирект № 871023, със следните параметри: отпуснат заем – 1300 лв.; ГПР- 48.13%; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; обща сума за плащане- 1 402.49 лв. Сочи, че в чл. 6.6 от договора била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от ОУ, която неустойка била в размер на 520.51 лв. твърди, че в договора не е посочено дали неустойката влиза в ГПР. Сочи, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, което е следвало да се включи в ГПР. Позовава се на практика на СЕС. Твърди, че е налице нарушение на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по чл. 143, т. 5 ЗЗП. Сочи, че представлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 от ЗЗП и нелоялна и заблуждаваща търговска практика по чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. Твърди, че договора за потребителски кредит е нищожен, евентуално, че клаузата за неустойка е нищожна.

Моли съдът да прогласи нищожността на договор за паричен заем кредирект № 871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД. При условия на евентуалност предявява иск за прогласяване на недействителността на чл. 6.6 от договор за паричен заем кредирект № 871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, за неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от ОУ, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Претендира разноски и адв.

1

Възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Сочи, практика на СЕС за недопустимост на възлагане на разноски върху потребител в зависимост от размера на недължимо платените суми.

В срока за отговор на искова молба ответникът не е представил такъв.

Ответника не се е явил в насроченото открито съдебно заседание.

Ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - за прогласяване на недействителността на чл. 6.6 от договор за паричен заем и евентуален - чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване на недействителността клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузата от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби, евентуално тяхно заобикаляне и евентуално накърняване на добрите нрави, което води до нищожност на договора, евентуално на клаузата за неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната страна /лично/. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, получил е лично съдебното съобщение. Получил е препис от определението, в което е обективиран проекта за доклад по делото, с което е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата 2 претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските, представен от процесуалния представител на ищцовото дружество и те са в размер на 85,00 лв. – държавна такса в исковото производство. Сумата от 588,98 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение следва да се заплати на адвоката.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем кредирект № 871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, по предявения от А. Е. Т., ЕГН ********** срещу ,, ЕИК , установителен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ,, ЕИК , ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 85,00 лв. – разноски в производството пред СРС.

ОСЪЖДА „,, ЕИК , да заплати на адвокат А. Д.- САК, личен № ,0, сумата от 588,98 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3