Решение № 1551 от 21.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Плевен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20264430102751 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от М. И. В. от гр. ****против „****гр. ****. В молбата се твърди, че че на 02. 04. 2024 год. ищцата е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № ****за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лв. за срок от 10 месеца. Твърди се, че задължението е следвало да се погаси на 10 месечни вноски съобразно погасителния план. Твърди се, че при непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора в чл. 11 е било предвидено начисляването на неустойка в размер на 521, 28 лв. Твърди се, че още с подписването на договора и изготвянето на погасителен план към него е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди се, че при формиране на приложимия ГПР към договора за потребителски кредит не е била включена неустойката, дължима на ответното дружество. Твърди се, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв., като заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити 1 със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 79 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. от чл. 23 от ЗПК). Твърди се, че съгласно чл. 5. (2). от процесния договор заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение по чл.

5. (1) от договора- поръчител или банкова гаранция. Твърди се, че според чл.

11. (1) от договора кредитополучателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 521, 28 лв.

Твърди се, че е било уговорено също така, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено- съобразно включения в договора погасителен план.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл.

22 от ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Твърди се, че с разпоредбата на чл. 11 2 ал. 1 т. 10 от ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Твърди се, че в настоящия случай основанията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани е клаузата чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора. Твърди се, че анализът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството па сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди се, че въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Твърди се, че изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Твърди се, че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита, или физически лица- поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Твърди се, че с поставянето на изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. Твърди се, че от друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Твърди се, че същевременно кредиторът не включва т. нар. неустойка към договорната лихва към кредита и к ъ м Г П Р , като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.

3

Твърди се, че с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Твърди се, че е предвидено неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по договора, като по този начин па практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ищцата счита, че предвид гореизложеното вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде включено както в ГЛП, така и в ГПР. Твърди се, че това води до извода, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.

9 и 10 от ЗПК, тъй като посочените в в договора лихвен процент и ГПР не отговарят на реално прилаганите между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност и в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Твърди се, че на следващо място съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди се, че при отчитане на уговорената неустойка за непредставено обезпечение като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен /764, 18 %/, т. е. биха били надвишени пределите, въведени с чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Твърди се, че след като процесният договор за потребителски кредит е недействителен, то съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В заключение ищцата моли съда да прогласи за недействителен процесния договор за договор за потребителски кредит № ****/ 02. 04. 2024 год., както и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо 46, 02 евро по сключения между страните договор за договор за потребителски кредит № *****/ 02. 04. 2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 4 доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на 02. 04. 2024 год. между****гр. ****като кредитор и М. И. В. от гр. ****като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ****. Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен кредит от 500 лв., който е следвало да се върне на 10 месечни погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 50. 00 %, а годишният процент на разходите е в размер на 62. 69 %. Според чл. 5 ал. 1. от договора кредитополучателят се задължава в тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 11 ал. 1 от договора е отразено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 521, 28 лв.

Основателен е доводът на ищцата, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения3- дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 521, 28 лв., т. е. в размер надвишаващ главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с 5 дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на длъжника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.