Определение № 1805 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 28.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901663 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството А. Д. В., ЕГН: ********** против въззивно решение № 137 от 12.04.2023 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 760 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 21060 от 19.10.2021 г., постановено от Окръжен съд – Смолян по т.д. № 39 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: 831919536 следните суми: 52447.56 евро главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2772361/10.06.2010 г. и анекс № 1/09.12.2011 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 3496.97 евро договорна лихва за периода от 30.06.2018 г. до 01.01.2019 г.; 2134.46 евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.06.2018 г. до 24.04.2019 г. и 611.88 евро наказателни лихви при просрочие за периода от 30.06.2018 г. до 24.04.2019 г., както и 524.48 евро законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.04.2019 г. до 30.05.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 1 чл. 417 от ГПК № 44/03.06.2019 г. по ч.гр.д. № 94/2019 г. на РС – Чепеларе, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, произтичаща според касатора от необоснованото му лишаване от страна на съда от възможността да докаже, че мястото, на което му е връчена нотариална покана, не е това, което нотариусът е посочил в удостоверяването си, и е място извън района му на действие, както и поради постановяването на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и в частност – на чл. 430, ал. 1 от ТЗ в частта му досежно целта на кредита.

Излагат се оплаквания и за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по същество - отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания по приложението на закона, респективно – прогласяването на процесния договор за кредит за нищожен в частта му, съобразно която кредитът е отпуснат за текущи нужди.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпросите:

1. Нищожно ли е по смисъла на чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 573, ал. 1 от ГПК нотариалното действие - връчване на нотариална покана, ако е извършено лично от нотариуса на място, което е извън неговия район на действие.

2. След граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, може ли да се приеме, че житейското словосъчетание текущи нужди, предвид неговата абстрактност и липса на съдържание на каквато и да било конкретика, може да изпълни поставеното изискване за цел на отпуснатия банков кредит съобразно действителния смисъл, който законодателят е искал на вложи в правната норма на чл.

430, ал. 1 от ТЗ, използвайки именно думата - цел, която предполага изключителна точност и конкретика.

Касаторът излага, че поставените два въпроса са изведени от предмета на правния спор по делото, който е очертан с исковата молба 2 и направените от него възражения, както и че именно решаването на тези два въпроса е обосновало правната воля на въззивния съд.

Иска се касационният състав да приеме, че решаването на посочените два въпроса би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, може да е основание за допускане на касационно обжалване.

Като аргумент за това се излага, че същите се отнасят до значими за обществения живот въпроси.

По отношение на първия въпрос, според касатора следва да се има предвид, че обличането на всяко едно действие в нотариална форма е най-съществената гаранция за законосъобразното извършване на същото това действие. Поради тази причина законът поставя редица формални изисквания при извършване на нотариалните удостоверявания. В този смисъл извършването на лично действие от нотариуса извън неговия район е сериозно отклонение от формалността на нотариалното производство и предпоставя създаването на една непозната фигура странстващ нотариус.

По отношение на втория въпрос, с оглед значението на банковата дейност за стабилността на обществено - икономическия живот в страната, касаторът счита, че подходът при тълкуване на всяка норма, касаеща банкова дейност следва да бъде изключително прецизен и стриктен.

Поради тези именно съображения касаторът намира, че поставените от него два въпроса кореспондират с изискването на чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно - от значение са за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което 3 подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, е процесуално допустима.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявените срещу касатора искове, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че отпуснатият с процесния договор кредит е в размер на 66000 евро /раздел I, т. 2/. В раздел I, т. 3 от договора е посочено, че целта му е рефинансиране и текущи нужди. Позовавайки се на така формулираната цел, ответникът е направил възражение за нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД поради това, че заобикаля закона. В разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ се съдържа легално определение на договора за банков кредит, според което с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В процесния договор има посочена цел, отразено е, че сумата се отпуска за рефинансиране и за текущи нужди. Законът не е поставил изискване за конкретизация на текущите нужди, за които се отпуска кредита. Не е уреден и законов механизъм, по който банката да контролира целевото изразходване на отпуснатите средства по договора за кредит. По изложените съображения според съда е неоснователно възражението, че с посочената в договора цел, която според жалбоподателя е формална, се заобикаля закона, поради което договорът е нищожен.

По отношение условията за настъпването на предсрочната изискуемост на процесния кредит, въззивният съд е изложил, че освен обективните обстоятелства, свързани с неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите главница и лихви по договора за кредит /приети от съда за установени по делото/, е необходимо изявлението на банката да е достигнало до кредитополучателя. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства за въззивния състав е видно, че на 24.04.2019 г. на ответника касатор е връчена лично, срещу подпис от нотариус Христина Даскалова с рег. № 686, с район Районен съд - Чепеларе, нотариална покана. Нотариалната покана е от ищцовата банка и в нея е посочено, че кредитополучателят е допуснал просрочия по процесния договор за кредит и анекс № 1 към него, 4 поради което кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем.

Нотариалната покана съдържа данни за точните размери на задълженията по договора за кредит - главница, лихви и други разходи, както и покана за доброволно плащане на задължението в пълен размер в седемдневен срок.

Според въззивния съд неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на нотариалната покана, респ. и за нищожност на всички предприети от банката действия във връзка с обявената предсрочна изискуемост по договора за кредит. Това възражение се основава на твърденията на ответника, че нотариалната покана не му е връчена в град Чепеларе, където е районът на действие на нотариуса, тъй като в деня на връчването той се е намирал в град Кърджали, призован като свидетел по дело пред РС. Според съда в случая не става дума за нотариално действие, извършено от нотариуса извън неговия район в нарушение на разпоредбата на чл. 573, ал. 1 от ГПК, което да е нищожно на основание чл. 576 от ГПК поради това, че нотариусът не е имал право да го извърши. Съгласно чл. 570, ал. 2 от ГПК другите нотариални действия /извън изброените в ал. 1, касаещи нотариални актове за право на собственост и вещни права върху недвижими имоти/, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Въззивният състав излага, че връчването на нотариални покани от нотариусите е уредено в чл. 592 от ГПК. За връчването на нотариалните покани са приложими разпоредбите на чл. 37-58 от ГПК с оглед възложената специална компетентност на нотариуса, което следва от разпоредбата на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Приложението на Част първа, глава шеста от ГПК - „Съобщения и призовки“ и в дейността на нотариусите по връчване на нотариални покани и други книжа, посочени в чл. 592 от ГПК, се приема непротиворечиво в съдебната практика. Според чл. 49 от ГПК връчването може да бъде осъществено освен на изброените места - жилището, вилата, местоработата, местослуженето и всяко друго място, което се обитава от адресата, и на всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Според съда при тази нормативна уредба от една страна, а от друга - при установеното обстоятелство, че ответникът е намерен и му е връчена нотариалната покана на 24.04.2019 г. лично, срещу подпис , не може да се приеме за основателно възражението му за необявена предсрочна изискуемост поради това, че връчването е 5 осъществено другаде, а не в град Чепеларе, където е районът на действие на нотариуса.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 13 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект.