Решение № 48 от 10.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателката Р. Д. Д. е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР – В.Търново, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда алтернативно ел. фиш да бъде отменен като незаконосъобразен или глобата да бъде намалена. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително жалбата писмо се отправя възражение за прекомерност на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателката с молба техният размер да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е частично основателна.

Жалбата се явява процесуално допустима. Това е така, защото видно от докладна записка от 15.01.2025 г., изготвена от полицейски инспектор към 2 РУ-Варна жалбоподателката е била уведомена по телефона на 06.01.2025 г. за издадения срещу нея ел. фиш като е заявила, че ще се яви на 09.01.2025 г. или на друга следваща дата за получаването му. Преди датата 06.01.2025 г. и след тази дата на входната врата на известния адрес на жалбоподателката са били оставяни уведомления за явяване в полицейското управление на дати – 30.12.2024 г., 09.01.2025 г., 10.01.2025 г. и 14.01.2025 г., на които дати жалбоподателката не се е явила за получаване на ел. фиш. Жалбоподателката на 29.01.2025 г. подала заявление до директора на ОДМВР-В.Търново, в което посочила, че при опит да получи и плати ел. фиш е узнала, че последният й е връчен на 06.01.2025 г. и поискала да бъде писмено уведомена кога, къде и на какво основание този ел. фиш й е връчен. По ел. поща жалбоподателката получила писмо рег. № 125500-2183/04.02.2025 г. от началник сектор „ПП“ в ОДМВР-В.Търново, с което първата била уведомена, че след като по телефона на 06.01.2025 г. е била уведомена да се яви на 09.01.2025 г. в сградата на 2 РУВарна и същата не е сторила това е счетено, че е налице отказ за получаване на ел. фиш. Жалбоподателката обжалвала процесния ел. фиш с жалба вх. № 366000-3834/18.02.2025 г.

Гореизложеното обосновава правен извод, че жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и липсват писмени доказателства за пропускане на 14-дневния срок за обжалване на ел. фиш, визиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Няма доказателства за редовно връчване по реда на чл. 186а, ал.

1-6 от ЗДвП, включително и в хипотезата на чл. 186а, ал. 2 от ЗДвП, тъй като обективираното от жалбоподателката поведение, счетено за отказ да получи този акт не е документиран съгласно изискванията на последния текст с писмено удостоверяване на датата на отказа чрез изписване имената и подписа на връчителя върху разписка към ел. фиш и с подписа на един свидетел.

Нередовното връчване на ел. фиш обаче не обосновава правен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката да реализира процесуалните си права в пълен обем. Това е така, защото връчването има 2 значение единствено за определянето на началния момент, от който започват да текат предвидените в чл. 189, ал. 5-9 от ЗДвП срокове – за плащане на глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението; за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В разглеждания казус, въпреки че няма доказателства за връчване безспорно жалбоподателката е научила за издадения срещу нея ел. фиш, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на неговото обжалване пред съда. Дори когато е нарушена процедурата по връчване на ел. фиш това не обуславя правен извод за допуснато съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане на административно наказание и не засяга законосъобразността на атакувания акт. По делото няма данни за редовно връчване на ел. фиш съгласно изискванията на чл. 186а, ал. 1-6 от ЗДвП, но научавайки на 06.01.2025 г. за неговото издаване жалбоподателката е имала възможност да упражни всички способи за защита, които законът, в частност чл. 189, ал. 5-9 от ЗДвП предоставя. Жалбоподателката е правоспособен водач и като такъв е длъжна да знае нормите на ЗДвП, поради което не е необходимо или изискуемо от закона същата изрично да бъде информирана за правата й и да бъде поканвана от наказващия орган да ги упражни. Дори без доказателства за връчване на ел. фиш, узнавайки за неговото издаване за санкционираното лице са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в намален размер, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателката е избрала да подаде жалба и това е израз на личния й избор и на преценката как ще организира и упражни правото си на защита. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 9, изр. второ от ЗДвП, самото предприемане на действия по съдебно обжалване на ЕФ, изключва възможността при неблагоприятен за нея изход на спора нарушителката да се ползва от цитираната привилегия. На следващо място, въпросът за заплащането на глобата е въпрос на изпълнение на наказанието, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

На следващо място, при служебна проверка на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР – В.Търново, съдът не констатира нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /стара редакция, действаща към датата на деянието/. Обжалваният ел. фиш съдържа всички реквизити, 3 визирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са формата, редът и срокът за издаването му.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.01.2024 г., в 14:46 часа, в гр. В.Търново, на ПП І-4, км.

126+010, в посока гр.Варна, жалбоподателката Р. Д. Д. е управлявала л.а. *** собственост на *** със скорост от 86 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място. Скоростта на движение била фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол АТСС „TFR1-M 602“ и документирана с клип № 29088/28.01.2024 г. Бил отчетен технически толеранс от минус 3% и била установена окончателна съставомерна скорост от 83 км/ч. Ел. фиш Серия К № *** бил издаден от ОДМВР-В.Търново срещу жалбоподателката след като на 22.02.2024 г. собственикът на процесния автомобил – лицето *** попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил като водач на инкриминираната дата жалбоподателката. Преди датата 28.01.2024 г. жалбоподателката била санкционирана и с ел. фиш Серия К № 6365581/21.09.2022 г. на ОДМВР-Шумен, съставен за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което й било наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева. Този ел. фиш бил връчен на 17.01.2023 г. и бил платен на 26.01.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателката Р. Д.

Д. е осъществила състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същата се явява субект на нарушението съгласно нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателката се явяват установени и доказани от цялостната доказателствена съвкупност.

Нарушението е подведено към относимата му материалноправна норма, като от цифровото изписване на последната ясно се разграничава хипотезата на нарушението на жалбоподателката.

Недоказан се явява обаче обективният признак „повторност“.

Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок,…………, от влизането в сила на наказателното 4 постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“ Видно от справка за нарушител жалбоподателката е наказвана за същото по вид нарушение с влязъл в сила ел. фиш Серия К № 6288079/25.08.2022 г. на ОДМВР-Варна, който обаче й е бил връчен на 28.01.2025 г., тоест към инкриминираната дата – 28.01.2024 г. не е бил влязъл в законна сила. Жалбоподателката е наказвана за същото по вид нарушение и с ел. фиш Серия К № 6365581/21.09.2022 г. на ОДМВР-Шумен, съставен за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което й било наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева. Този ел. фиш бил връчен на 17.01.2023 г. и бил платен на 26.01.2023 г. Следователно този ел. фиш е бил платен съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /стара редакция/ в срока за доброволно плащане и на основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП /стара редакция/ е влязъл в сила на 26.01.2023 г. – считано от датата на плащане. Тоест едногодишният срок, визиран в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е изтекъл на 26.01.2024 г. – два дни преди деянието, предмет на настоящото производство. На следващо място разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП /стара редакция/, явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към инкриминираната дата е съдържала санкция за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С ДВ., бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г. новата редакция на чл. 182, ал.

4 от ЗДвП изключва наказуемостта за повторно извършено нарушение в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Следователно, в разглеждания казус, приложимо право с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, въвеждаща принципа за по-благоприятния закон, се явява новата редакция на чл. 182, ал.

4 от ЗДвП и обективираното съставомерно поведение макар и повторно извършено се санкционира съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

На последно място, деянието не представлява нито маловажен, нито явно маловажен случай съгласно разпоредбите съответно на чл. 28 от ЗАНН и § 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗАНН. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят противоположен правен извод. В разглеждания казус се касае за формално нарушение, свързано с безопасността на движение по пътищата, извършено от водач, наказван за същото по вид нарушение като процесното. Поради това осъщественото деяние не се отличава нито с по-ниска степен на обществена опасност в 5 сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, нито с явно незначителна степен на обществена опасност.

Гореизложеното относно обективният признак „повторност“ обосновава както бе посочено по-горе правен извод, че материалноправната квалификация по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се явява приложимо право за полеко наказуемото нарушение без съществено изменение на обстоятелствената му част. Предвид правомощията на съда, визирани в разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, вр.чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН и при съобразяване на задължителните указания, дадени с ТР № 8/2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС на първа и втора колегия на ВАС ел. фиш следва да бъде изменен като санкцията бъде преквалифицирана от чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДВП и наложеното административно наказание глоба от 800 следва да бъде намалено във визирания в последната норма твърд размер – глоба в размер на 204.52 евро.