Решение № 8936 от 12.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8936

Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20267040701927 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. Т. В., с адрес [населено място], [жк], [улица], бл.9 срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №1575751 от 26.07.2026г., издадена от инспектор, ОДМВР Бургас, РУ-Малко Търново, с която на основание чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон и неговата цел. Посочва, служителите на полицията не са го изслушали, не са взели предвид неговите обяснения и обясненията на полските граждани, които са били с него. Иска се отмяна на заповедта. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв. К.. Отново сочи, че не е извършена проверка по случая и заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Моли за отмяна на процесната заповед и присъждане на направените разноски. Жалбоподателят иска да бъде отменена заповедта, като излага твърдения относно фактическата обстановка.

Ответникът – инспектор, ОДМВР Бургас, РУ-Малко Търново, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание, не взема становище по жалбата. Представя административната преписка. Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2026г., около 13,00ч., по общински път 98026 по посока [населено място], жалбоподателят, управлявал лек автомобил „Воксол Инсигния“, с рег.№ А 1853 РН и при разминаване с престояващия в посока ПП-9 лек автомобил РВ2788НМ е осъществено съприкосновение между двата автомобила, при което са нанесени материални щети, без пострадали. Настоящият жалбоподател не е останал на мястото на ПТП и го е напуснал в посока [населено място], като е издирен допълнително.

За констатираното нарушение на чл.44 и чл.123 ал.1, т.2, б. б от ЗДвП е съставен АУАН № 1072660/26.07.2026г. против В. Т. В., за това че на посочената дата и място управлява лек автомобил, допуска ПТП с материални щети, поради неспазване на страничното разстояние и не остава на място, издирен е допълнително.

Административният орган, като е приел, че на 26.07.2026г., около 13,00ч., в по общински път 98026 по посока [населено място], жалбоподателят, управлявал лек автомобил „Воксол Инсигния“, с рег.№ А 1853 РН и при разминаване с престояващия в посока ПП-9 лек автомобил РВ2788НМ не е спазил страничното разстояние и реализирал ПТП с материални щети, без пострадали, не останал на мястото на ПТП и го напуснал в посока [населено място], след което е издирен допълнително, издал Заповед налагане на принудителна административна мярка № 1575751 от 26.07.2026г., с която на основание чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

При тези фактически установявания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 26.07.2026г., а жалбата е подадена на 29.07.2026г.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.9 от посочената заповед полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“, ОДМВР [населено място], районно управление, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В удостоверение № 251р-44143/24.08.2026г. е посочено, че А. Д. П. –издател на заповедта е заемал длъжността полицейски инспектор V степен, в група „Охранителна полиция“, Районно управление- Малко Търново, ОДМВР-Бургас към датата на издаване на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, което е основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Административният орган е длъжен да изложи фактическите основания в заповедта или да посочи друг документ от преписката, където те се съдържат, като само изводът –неправоспособен не е достатъчен. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. В заповедта не се съдържа пълно фактическо описание на нарушението, тъй като не са посочени материалните щети по автомобилите, за да се прецени начина и времето на съприкосновението.Неизлагането на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

Налице е основание за оспорване и по чл.146, т.3 от АПК, а именно оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК. Обстоятелствата от значение за изясняване на фактическата обстановка са разследвани едностранно, като въпреки наличието на писмени сведения от лица, пътували с жалбоподателя, не са взети предвид, а напротив напълно са игнорирани. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, поради което не е изяснил всички елементи от значение за постановяване на принудителната административна мярка. Неизясняването на фактическата обстановка е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя и препятства възможността да узнае срещу кои обстоятелства се защитава. В преписката се съдържат писмени обяснения от Б. А.-водач на другия автомобил и А. А.- неговата спътничка, както и сведения от жалбоподателя В.. При така събраните сведения са се оформили две групи с противоречиви сведения. От страна на жалбоподателя В. са представени сведения от Р. Б. и Р. К., които са придружавали жалбоподателя и преки очевидци на произшествието. Въпреки наличието на тези преки свидетели, техните сведения не са събрани и разгледани от административния орган. Не са взети предвид съображенията за напускане на местопроизшествието и не е изяснен механизмът на ПТП. Поради това е изцяло необоснован изводът на органа относно това кой от водачите е виновен за настъпилото произшествие и е нарушил правилата за движение по пътищата. В резултат на тези пропуски административният акт е издаден в съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК.

По изложените съображения, са налице основания за оспорване по чл.146, т.2,3 от АПК заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при нарушение на изискването са форма- изчерпателно посочване на фактическите основания и съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя. Процесуалният представител е представил списък с разноски, с които претендира 400 евро адвокатско възнаграждение и 5,11 евро заплатената държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ от 27.07.2026г. от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро., от които на същата дата са заплатени 100 евро, а в съдебно заседание е представена разписка за заплатени още 200 евро. Предвид последното, доказателства за реално заплатени суми за адвокатско възнаграждение са представени в размер на 300 евро, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 300евро за адвокатско възнаграждение и 5,11евро-държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от В. Т. В. заповед за налагане на принудителна административна мярка №1575751 от 26.07.2026г., издадена от инспектор, ОДМВР Бургас, РУ-Малко Търново, с която на основание чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. Т. В., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 305,11 евро.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�