Решение № 21 от 26.02.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Елхово, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20232310100408 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.310 и сл.от глава 25 от ГПК въз основа на предявен иск с правно основание чл.150, вр. с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс /СК/.

Ищците – М. А. М. и К. А. М., действащи като непълнолетни със съгласието на своята майка и законен представител Ж. А. Г., в исковата си молба против А. С. М., твърдят, че ответника е техен баща и че с Решение № 39 от 20.05.2009г. постА.ено по гр.д. № 335/2008г. по описа на Окръжен съд Ямбол той е осъден да им заплаща, чрез законният им представител и майка Ж. Г., месечна издръжка в размер на по 50.00 лева. Ищците излагат в исковата си молба, че от определянето през 2009 година на дължимия размер на издръжката за тяхното отглеждане, е изминал много дълъг период от време, през който е настъпила промяна в обстоятелствата, вкл. и че те двете заедно с майка си от 2020г. живеят в град Бедфорд, Обединено Кpaлство Великобритания, където учат, като К. е записана в 11 клас на „Daubeney Acaderny“, а М. - в 12-ти клас на „Bedford College“ за учебната 2023/2024 година.

Двете ищци ежедневно се нуждаят от дрехи, обувки, храна, учебни пособия и др., които не могат да бъдат осигурени с присъдената досега издръжка. Единствено майка им е полагала грижи по отглеждането и възпитанието им, като тя работи в спедиторска фирма и получава месечни доходи в размер на около 1400.00 британски паунда и с тях плаща всички месечни разходи за квартира, храна, лекарства, облекло и др. Твърди се, че тези доходи за стандартите на Великобритания са недостатъчни. Ищците сочат, че ответникът е в трудоспособна възраст и следва да осигури средства за издръжката им.

Предвид на тези си съображения, всяка от двете ищци счита, че са налице основанията на чл.150, вр. с чл. 143, ал.2 от СК и желае съдът да постА.и решение, с което 1 да увеличи размера на досегашната издръжка, присъдена по гр.д. № 335/2008г. на ЯОС, като осъди ответника А. С. М. да заплаща месечна издръжка на всяка от М. А. М. с ЕГН – ********** и К. А. М. с ЕГН – ********** в размер на по 350.00 лева, считано от подаването на исковата молба в съда – 19.09.2023г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от датата на падежа до окончателното плащане и всички законни последици от това. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А. С. М., в предоставеният му едномесечен срок за подаване на писмен отговор е депозирал такъв чрез назначеният му особен представител, в който сочи, че предявеният иск е допустим и основателен, но завишен по размер, като следва да се уважи за всека от двете ищци до размера на минималната издръжка за страната, дължима към момента /233.00 лева на дете/, а за разликата до претендирания размер – да ги отхвърли като неоснователни. Твърди, че ищците не са представили доказателства за получаваните от майка им доходи, нито за соченото от тях, че всяка от тях живее и учи в Обединено Кралство Великобритания. Изразил е стА.ище по представените доказателства и е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците не се явяват лично, но техния процесуален представител – адв. И. Ч. заявява, че поддържа изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ответникът А. М. не се явява лично, но назначеният му особен представител – адв. Ст. Т. се явява и заявява, че поддържа представеният отговор на исковата молба, като при определяне на дължимия размер издръжка за всяка от ищците, съдът следва да вземе предвид събраните по делото доказателства, че ответникът е баща и на други две непълнолетни деца, за които трябва да се грижи и издържа, както и че няма данни на територията на страната ни за сключени трудови договори с ответника.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и закона, на основание чл.235, ал.2 от ГПК приема за устА.ено от фактическа страна следното:

Ищците М. А. М. с ЕГН – ********** и К. А. М. с ЕГН – ********** са родени съответно на 07.11.2006 година в гр. Елхово и на 06.06.2008г. в гр. Елхово, като техни родители са Ж. А. Г. и ответника А. С. М.. Към момента на предявяване на исковата молба и към настоящият момент всяка от двете ищци не е навършила пълнолетие.

Безспорно устА.ено е, че с Решение № 39 от 20.05.2009г. по гр.д. № 335/2008г. по описа на Окръжен съд Ямбол, е постА.ено родителските права по отношение на всяко от двете деца – М. и К. да се упражняват от майка им Ж. Г., а на бащата А. С. М. е определен режим за контакти с децата. Със същото решение ответникът А. М. е осъден да заплаща на Ж. Г. в качеството й на законен представител на всяко от децата М. А. М. и К. А. М. месечна издръжка в размер на по 50.00 лева, считано от 07.07.2008г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжката.

В исковата молба по настоящото дело се твърди изменение на социалноикономическите условия на живот през изминалите повече от 14 години от постА.яване на 2 определения с цитираният съдебен акт размер на издръжката на всяко от децата, както и нараснали нужди от издръжка на М. и К. М.и с оглед на тези промени и на тяхната възраст.

От представените от ищците писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на св.К. И., се устА.ява, че непълнолетните М. и К. М.и се отглеждат от своята майка и от повече от три години трите живеят в град Бедфорд, Обединено Кpaлство Великобритания.

Там Ж. Г. работи по трудов договор и получава седмично 497 паунда брутно възнаграждение. В попълнена и представена по делото декларация Ж. Г. е посочила, че получаваното от нея месечно трудово възнаграждение е в размер на 2900.00 лева. От двете писма на учебни заведения във Великобритания - от Академия Даубени, Обединено кралство и Международно училище и спортен колеж Бедфорд, е видно че първото учебно заведение е било посещавано от К. М. за периода от 07.02.22г. до 06.09.23г., а второто - от М. М. за периода от 23.02.22г. до 30.06.23г. Към настоящият момент, както и към момента на подаване на исковата молба в съда на 19.09.2023г., няма данни ищците да посещават учебно заведение /както се твърди в исковата молба/.

Бащата на ищците – А. С. М., видно от събраните по делото писмени доказателства - справка с изх. № 11-03-19_001 от 25.01.2024г. на Община Елхово и справка с изх. № 452 от 30.01.2024г. на НАП – ТД Бургас, офис Ямбол, има и други свои непълнолетни деца – С.

А. М. с ЕГН – ********** и А. А. М. с ЕГН - **********, като няма данни за действащи трудови договори с ответника на територията на страната ни.

От показанията на св. И. е видно, че семейството на отв. М. също към настоящия момент живее във Великобритания.

По делото не е приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Елхово тъй като след извършено проучване от социалните работници, същите са устА.или че нито ищците и тяхната майка, нито ответника живеят в Р България, а всички те живеят извън страната от години.

От така описаната фактическа обстА.ка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените искове като такива по чл.150, вр. с чл.143, ал.2 от СК – за увеличаване размера на присъдената по гр.д. № 335/2008г. на ЯОС месечна издръжка, която ответникът А. С. М. е осъден да заплаща на всяко от децата си М. А. М. с ЕГН – ********** и К. А. М. с ЕГН – **********, от по 50.00 лева на по 350.00 лева за всяка от тях, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2023г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от деня на падежа до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на разноски на основание на чл.78, ал.1 от ГПК.

Всеки от исковете за увеличение на издръжка е процесуално допустим, тъй като е предявен от лице, имащо правен интерес от защита – децата М. и К. М.и, при законово предвиденото съгласие от техния законен представител /тяхна майка/, срещу надлежен 3 ответник – баща на всяка от ищците, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Разгледани по същество, тези искове се явяват основателни, но завишени по размер по следните съображения:

Разпоредбите на чл.143, ал.2 и чл. 150 от СК визират, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.

От постА.яването на последният размер на издръжката е изминал много дълъг период от време /повече от 14 години/ с инфлационни процеси, увеличили са се материалните нужди във връзка с отглеждането, обрА.анието и възпитанието на децата, които вече са в младежка, а не детска възраст. С оглед текста на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, обрА.анието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към момента на подаването на исковата молба в съда – 19.09.2023г., минималната работна заплата за страната е определена в размер на 780.00 лева /съгласно ПМС № 497 от 29.12.2022г./, а към настоящият момент минималната работна заплата за страната е определена в размер на 933.00 лева /от 01.01.2024 година/ с ПостА.ление № 193 от 13.10.2023г. на Министерски съвет, от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката към настоящият момент, който следва да бъде приет от съда съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, не може да е под 233.25 лева. В процесният случай ищците претендират издръжка от своя баща за бъдеще време /до навършване на пълнолетие/ в размер на по 350.00 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.09.2023г.

За устА.яване нуждите на децата не са ангажирани конкретни доказателства, тъй като от представените писмени и устни такива се устА.ява само, че същите живеят от повече от три години във Великобритания и за кратко време преди подаването на исковата молба в съда са посещавали училище, но към настоящият момент – не. Не се устА.и ищците да имат необходимост от специални грижи, изискващи допълнителни средства, поради което съдът преценява нуждите на всяко от децата М. и К. М.и като такива при обичайните за тяхната възраст и като съобрази необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневни разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и духовно развитие. Тези разходи следва да се поемат от родителите на децата съобразно доходите и възможностите им. Майката на децата – Ж. Г., както се устА.и по делото получава среден месечен доход не по-малко от 2900.00 лева, а от изложеното в исковата молба /че получава доход от 1400 паунда/ и повече. Няма данни майката на ищците да има задължение да се грижи и издържа други свои низходящи.

4

За получаваните от бащата доходи по делото няма представени доказателства, но същият освен двете ищци, има и други две ненавършили пълнолетие деца, за които да полага грижи и дава издръжка – С. А. М. с ЕГН – ********** и А. А. М. с ЕГН **********. Макар към настоящият момент да са представени доказателства, че ответника няма сключени трудови договори на територията на страната ни, следва да се вземе предвид, че същият е в трудоспособна възраст и е способен да реализира доходи, които да му позволяват да изпълнява задължението си да издържа своите непълнолетни деца, а и от гласните доказателства е видно, че същият също живее и работи в чужбина.