Решение № 3997 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3997 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100501926 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А и Н България Бета“ ООД, срещу решение № 20688/14.11.2025г., постановено по гр. д. № 75228/2024г. на СРС, 81 с-в.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от „А и Н България Бета“ ООД, ЕИК 175425728, срещу „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 469 КЗ за сумата 24 809,22 лева, представляваща претендирано от ищеца застрахователно обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в задължение за заплащане на лихва върху главницата за дължимия данък по ЗКПО в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г., настъпила в резултат от професионалната дейност на Е. А. И. вследствие на неправилно деклариран счетоводен финансов резултат, с която е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“ № 13150243010000014/25.03.2024г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС неправилно не е взел предвид признанието на третото лице помагач Е. И., че именно тя е водила счетоводството на ищеца. Излага съображения, че СРС е обсъдил само част от представените доказателства, а друга 1 част е игнорирал. Твърди, че вредоносният резултат е настъпил по време на действието на застрахователната полица. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 432 КЗ. В исковата молба са изложени твърдения, че била извършена проверка на „А и Н България Бета“ ООД на 06.07.2023г. от служители на ТД на НАП София, която е обхващала периода 01.01.2018г. до 31.12.2022г. с предмет дължим данък по ЗКПО. Ищецът, въззивник в настоящето производство, е посочил, че проверката е приключила на 03.06.2024г. с покана за доброволно изпълнение по чл. 103 ДОПК, тъй като е установено е, че през проверявания период „А и Н България Бета" ООД не е погасявало задължения за лихви към „A&N Property, L&P projekt, LIC и L&P Alfa“, съответно е разпоредено счетоводният финансов резултат на дружеството да бъде увеличен с начислените и неплатени разходи за лихви. Изложени са твърдения, че в изпълнение на задълженията си като счетоводител на дружеството Е. А. И., с която е сключен договор за счетоводно обслужване в началото на 2017г., и съгласно разпорежданията на служителите на НАП, същата е подала на 13.06.2024г. коригиращи декларации по чл.

92, ал. 1 ЗКПО и за дружеството е възникнало задължение да плати данък по ЗКПО, както и лихва върху всяка една от главниците в размер на общо 24 809,22 лева.

Посочил е, че ако счетоводителката Е. И. е била декларирала правилно счетоводния финансов резултат, включвайки начислените и неплатени разходи за лихви по договорите за заем към „A&N Property, L&P projekt, LIC и L&P Alfa“ за проверяваните от НАП години, ищецът би дължал само данък за тези години, а в случая след подаване на коригиращите декларации освен данък дължи и лихва върху главницата от датата, на която е следвало да се плати главницата до окончателното й плащане.

Насочил е претенцията си срещу застрахователя, тъй като за периода от 2019г. – 2025г.

Е. И. имала сключени застраховки „Професионална отговорност“, покриващи отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на задълженията му по изпълняваната професионална дейност.

2

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска. Изложил е твърдения, че счетоводното обслужване на ищцовото дружество е осъществявано от „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, в което Е. И. е съдружник, а не от нея като физическо лице, и именно това дружество е допуснало грешка в счетоводното отчитане. Посочил е, че сключеният застрахователен договор с физическото лице, не покрива допуснатите счетоводни грешки от страна на дружеството. Заявил е, че претендираното виновно неизпълнение на задълженията е настъпило на 31.03.2019 г., 27.02.2020 г., 28.06.2021 г., 27.06.2022 г. и 13.06.2023 г., т.е. извън периода на застрахователно покритие.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че от годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за периода 2018-2022г. се установява, че същите са изготвени и подадени от „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, в качеството му на счетоводно предприятие, обслужващо ищцовото дружество, а не от застрахованото лице. С оглед на изложеното е отхвърлил предявения иск.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият срещу причинителя на вредите и неговия застраховател. Увреденото лице може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените вреди непосредствено срещу застрахователя по застраховката „Професионална отговорност” след спазване на изискванията за отправяне към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“ между счетоводителя и застрахователя; противоправно и виновно поведение на счетоводителя при изпълнение на професионалните му задължения, настъпили имуществени вреди – в случая, размерът на начислените от НАП лихви в резултат на подадената коригираща декларация; пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между грешката на 3 застрахованото лице и настъпилата вреда.

С оглед наведените в жалбата оплаквания основният спорен въпрос е кой е осъществявал счетоводното обслужване и дали начислените от НАП лихви са пряка и непосредствена последица от професионална грешка на счетоводителя – третото лице помагач по настоящето дело или дружеството „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД.

Съдът намира, че самият данък, който е бил дължим поначало, не представлява вреда, но лихвите за забава, породени от пропуска, са имуществена вреда. Тази вреда е възникнала следствие на неправилно попълнените декларация по чл. 92 ЗКПО, а не следствие подадената коригираща декларация. Именно поради неправилното попълване на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, в която не са декларирани дължимите лихви, са настъпили имуществени вреди - начислените от НАП лихви.

Видно от приетите пред СРС доказателства, след извършена проверка от НАП са констатирани несъответствия в подадените от страна на ищцовото дружество декларации по чл. 92 ЗКПО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г., като е установено, че са налице неплатени лихви по предоставени заеми от „A&N Property, L&P projekt, LIC и L&P Alfa“. Отразено е, че на основание чл. 46, ал. 1 , т. 1 ЗКПО счетоводният финансов резултат на ищеца „А и Н България Бета“ ООД следва да бъде увеличен с начислените е неплатени разходи за лихви, както следва: за 2018г. – 151 352,80 лв; за 2019г. – 57 820, 62 лв; за 2020г. – 164 219,74 лв; за 2021г. – 170 633,96 лв и за 2022г. – 177 035,34 лв.

Следствие на тези констатации и покана, изпратена до дружеството въззивник, са подадени коригиращи декларации по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, както следва: с вх. № 2210И489442/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. за внасяне в размер на 2 622,97 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с вх. № 2210И148516/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. за внасяне в размер на 26 221,45 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с вх. № 2210И1489525/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. за внасяне в размер на 16 347,12 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с вх. № 2210И1489536/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. за внасяне в размер на 16 979,89 лв., ведно с начислени лихви по СУП и с вх. № 2210И1489558/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2022. – 31.12.2022г. за внасяне в размер на 17 143,26 лв., ведно с начислени лихви по СУП.

Тези коригиращи декларации са подадени на 13.06.2024г. Същите са подадени от името на Е. А. И. – трето лице помагач по настоящето дело. От друга страна, по делото не се спори, а и от представената декларации по чл. 92 ЗКПО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г. /л. 107 – л. 146 от делото на СРС/ е видно, че същите са подадени от съставител „Дедалус груп инженеринг“ – т. 9 от декларациите. Както беше посочено по – горе, вредите са възникнали именно следствие на неправилно 4 попълнените декларация по чл. 92 ЗКПО, а не от подадените коригиращи декларации.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования. Застрахователят отговаря само, ако застрахованият е отговорен за причинените вреди.

В настоящия случай, съдът намира, че не се установяват противоправни професионални действия на застрахования счетоводител. Противоправното поведение е на „Дедалус груп инженернг“, за който не се твърди, нито се представят доказателства да има сключена застраховка „Професионална отговорност“ с ответника по настоящето дело.

Претендираната вреда се изразява в начислени от НАП лихви за забава. Тези лихви са правна последица от неплащането на дължимия корпоративен данък в законоустановения срок (чл. 93, ал. 1 от ЗКПО). Причината за това неплащане е първоначалното неправилно деклариране на данъчния финансов резултат и на дължимия данък. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че първоначалното неправилно деклариране не е извършено от застрахованият счетоводител, а от друго лице.

Действието, извършено от застрахования – подаването на коригираща декларация – е предприето в изпълнение на законово задължение по чл. 103 от ДОПК и е насочено към отстраняване на вече допусната грешка. Това действие само по себе си не е причина за начисляването на лихвите. Напротив, то е действие по законосъобразно уреждане на данъчните задължения на ищеца. Вредоносният резултат (задължението за лихви) е пряка последица от първоначалното противоправно поведение на третото за застрахователния договор лице, подало грешната декларация.

Както и самият ищец посочва, при правилно деклариране на счетоводния финансов резултат, включвайки начислените и неплатени лихви по договорите за заем към „A&N Property, L&P projekt, LIC и L&P Alfa“ за проверяваните от НАП години, ищецът би дължал само данък за тези години, но не и лихви.