Решение № 22 от 04.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Шумен, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500501 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260355/30.09.2021г. по гр.д.№453/2021г. ШРС е отхвърлил предявения на основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК иск от „Стройрент“ЕООДгр.София срещу К.С. П. и „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София, положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца вземане в размер на 2 283.80лв., представляващо сума по запис на заповед, издаден на 22.08.2019г. от „Хронос ЕР“ЕООД с падеж на 21.09.2019г., авалирана от ответника К. СТ. П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение №797 от 19.08.2020г. по ч.гр.д. №1722/2020г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано. Налице било вътрешно противоречие в мотивите на решението и превратно тълкуване на доказателствата. Съдът напълно игнорирал заключението на назначената ССЕ., съгласно което сборът на всички неплатени фактури по договора за наем възлизал на 61883.81лв.. Процесният запис на заповед бил издаден на основание чл.15, ал.1,т.3 от договора за наем. Обезпеченията били по повод цялото наемно правоотношение, а не само и единствено по отношение на конкретно допълнително споразумение. Съдът изцяло се фокусирал върху доказателствата и фактите, касаещи единствено допълнителното споразумение от 22.08.2019г. и игнорирал напълно представените и приети по делото 1 доказателства относно сключените между страните допълнителни споразумения, голям брой фактури с неплатени задължения в значителен размер и не на последно място електронната кореспонденция между страните, която потвърждавала продължаващото действие на договора и задължения в тази връзка. Неправилна се явявала и констатацията на съда относно недобросъвестност на ищеца, освобождаваща авалиста П. от задължението. В нито един момент ответниците не оспорили редовността на издадения запис на заповед, както и действителността му. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което установителната претенция бъде уважена в пълен размер. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемият К. СТ. П. взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

„Хронос ЕР“ЕООД-гр.София не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно представения по делото запис на заповед от 22.08.2019г. издателят „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София, представлявано от пълномощника К. СТ. П., се задължило безусловно и неотменимо, срещу представяне на същият да заплати на „Стройрент“ЕООД-гр.София сума в размер на 2 283.80 лв., без протест, на падеж - 21.09.2019г. Срещу издател бил положен подпис от пълномощника К. СТ. П., който е подписал ценната книга и като авалист.

По силата на договор за наем №ДШ 912000201 от същата дата – 22.08.2019г., „Стройрент“ЕООД, в качеството му на наемодател, се e съгласило при въможност да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „Хронос ЕР“ ЕООД-гр.София, строително оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване, страните подписват допълнително споразумение, неразделна част от наемния договор.

Уговорено е, че при ползване на оборудването наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното споразумение и/или в издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят следвало да заплати наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно чл.6- срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен в допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора е предвидено, че наемателят или негов представител се задължават да предоставят едно или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения/съществуващи или бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемната цена, стойност на оборудване/ремонт и почистване/, неустойки, разноски и др., а именно паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по утвърден от наемодателя образец.

В съответствие с договора, на 22.08.2019г. между страните било сключено допълнително 2 споразумение № 120001945, съгласно което било предадено за временно и възмездно ползване оборудване, както следва: 1. Четири броя „Layner вертикална рамка 2.0х0.73“, с единична стойност 121.20 лв. (общо 484.80 лв.), при стандартна наемна цена 0.13 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 15.60 лв.; 2. Два броя „Layner Парапетна рамка 0.73 м“, с единична стойност 124.92 лв. (общо 249.84 лв.), при стандартна наемна цена 0.14 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 8.40 лв.; 3. Шест броя „Layner парапети 3.07 м.“, с единична стойност 33.68 лв. (общо 202.06 лв.), при стандартна наемна цена 0.04 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 7.20 лв.; 4.

Два броя „Layner Диагонали 3.6 м.“, с единична стойност 62.26 лв. (общо 124.52), при стандартна наемна цена 0.07 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 4.20 лв.; 5. Два броя „Layner отваряема пратформа със стълба 3.07“, с единична стойност 552.94 лв. (общо 1105.88 лв.), при стандартна наемна цена 0.59 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 35.40 лв.; 6. Четири броя „Layner нивелираща пета 60 см.“, с единична стойност 29.17 лв.(обща стойност 116.68 лв.), при стандартна наемна цена 0.05 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 6.00 лв.; Общата стойност на оборудването възлизала на 2283.80лв., а периодът, за който се предоставяло- 30 дни, съответно наемната цена за този период възлизала на 76.80лв..

За предаване на оборудването, на същата дата 22.08.2019г., бил съставен приемо – предавателен протокол № 12002469, в който е отразено, че наемната цена и стойността на оборудването е без включен ДДС, който се начислявал при издаване на фактурата.

За наема на процеснитото оборудване била съставена фактура № 1200001955 от 30.08.2019г. в размер на 30.72 лв. с ДДС за периода от 22.08.2019г. до 01.09.2019г., с дата на плащане 04.09.2019г, както и фактура №1200002030 от 30.09.2019г., за наемен период от 01.09.2019г. до 24.09.2019г. и общата стойност на фактурата (в която са посочени и други наети вещи) в размер на 1262.04лв.. Представени са два броя преводни нареждания, за извършени плащания и по двете фактури / на 13.09.2019г. по първата фактура, и на 11.10.2019г. по втората фактура.

Съгласно приемо-предавателен протокол №12002598 от 24.09.2019г., наетото оборудване е върнато изцяло, като бил посочен наем в размер на общо 84.48 лв. за периода от 22.08.2019г. до 24.09.2019г. на вещите на стойност с продажна цена 2283.80 лв..

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, сумата по издадения запис на заповед, съвпадала с общата продажна цена на предоставеното оборудване по допълнително споразумение №120001945 от 22.08.2019г. По това допълнително споразумение били издадени няколко фактури, както следва: Фактура № 1200001955 от 30.08.2019г. на стойност 30.72 лв. с ДДС - платена на 13.09.2019г.; Фактура № 1200002030/30.09.2019г. на стойност 1262.04 лв. с ДДС, която фактура била издадена за две допълнителни споразумения – процесното и допълнително споразумение № **********/22.08.2019г. – което не било предмет на настоящото производство и която фактура включвала в себе си стойността на наема от 190.96 лв. с ДДС по фактура № 1200002045/30.09.2019г. Тази обща фактура била платена на 11.10.2019г. В заключението се посочва, че оборудването, предмет на 3 настоящото производство е върнато изцяло, с изключение на дървени трегери, които не са предмет на делото и наемните суми са заплатени изцяло. Извършените плащания от страна на ответника „Хронос ЕР“ЕОАОД, в качеството му на наемател били на обща стойност 19713.14лв., като в тази сума се включват и плащанията по сочените по-горе фактури, издадени във връзка с допълнителното споразумение от 22.08.2019г.. В констативносъобразителната част на заключението е посочено, че стойността на неизплатени фактури от „Хронос ЕР“ЕООД, възлиза на 61883.81лв.. При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило представените от ищцовото дружество допълнителни споразумения и приемопредавателни протоколи, съставени в периода м.08.2019-м.07.2020г., както и предоставени счетоводни справки от двете дружества.

По ч.гр.д. №1722/2020г. на ШРС, на основание чл.417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №797/19.08.2020г. и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответниците, солидарно за сумата о т 2283.80лв.- главница по горепосочения запис на заповед, законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението-18.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 45.68лв.-държавна такса и 372лв.-адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок, по реда на чл. 414 от ГПК, са подадени възражение от длъжниците, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта. В дадения срок последният е депозирал настоящата искова молба.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответниците съществуване дължимостта на сумата 2283.80лв., присъдена със заповед за изпълнение №797/19.08.2020г., съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

В настоящия случай е заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед от 22.08.2019г., с който ответниците/първият като издател, а втория като авалист/ са се е задължили да заплатят на ищеца сумата 2283.80лв. срещу представяне на ценната книга, без протест, на падеж - 21.09.2019г.. Падежът към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от пълномощник на първия ответник като издател и от втория ответник, като авалист. Или от формална страна ценната книга е редовна.

Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на същата. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед, обаче, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като в тези хипотези в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото 4 възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед/т.17, ТР№4/2013г. ОСГТК/. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.