Решение № 225 от 02.12.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ботевград, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20221810200465 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на И. А. Л., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от И. А. Л. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен. Според въззивника са налице нарушения на материалния закон при издаването на оспорвания фиш – отразените данни в обжалвания фиш са недоказани доколкото липсвало протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. и с което е останало недоказано местонахождението на автомобила спрямо пътния за ограничаване на скоростта извън населено място. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от 26.02.2014г. по т.д.

№1/2013г. на ОСК на ВАС, което неспазване е опорочило процедурата по издаване на оспорвания ЕФ. В заключение се иска РС-Ботевград да отмени 1 обжалвания Електронен фиш.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на ***г., в 09.36 часа, по АМ Хемус, км. 33+800 с посока на движение към гр.В., при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ***, насочено към гр. В., е била установена скорост на движение от 97 км/ч, т.е превишаване с 17 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил Ауди А6, с рег. № ***.

След изтичане времето за контрол /противно на твърденията на въззивния жалбоподател/, е попълнен протокол за използване на АТСС от ***г., рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, но който протокол се е подписал съответното длъжностно лице.

За констатираното нарушение е издаден електронен фиш срещу собственика на автомобила, в който били въведени данни за това, че ***г., в 09.36 часа, по АМ Хемус, км. 33+800 с посока на движение към гр.В., при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26. Нарушението установено с автоматизирано техническо средство № *** насочено към гр. В..

Приспаднат толеранст минус 3% от измерената скорост на Ауди А6, с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено с АТТС № ***, 2 разрешена скорост 80 км/ч, установена скорост 97 км/ч., превишена стойност на скоростта 17 км/ч. Поради това издаденият електронен фиш серия К № ***, издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Л. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила /Писмо от ОДМВР-С. на л. 18 в с.дело/.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Л., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „***”; заповед № ***г. и заповед №***г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***, снимков материал, справка за регистрация на Ауди А6, с рег. № ***, по пътя на служебното начало за установяване на обективната истина по делото въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., ведно със две заповеди за ВОБД за ограничаване към ***г., на АМ Хемус, в района на км 33+800 посока към гр. В. на скоростта, ведно с две схеми за организация и безопасност на движението в същия участък, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си. От тях се установява, че към датата на извършване на санкционираното нарушение /***г./ валидно и надлежно е въведено и сигнализирано с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч при движение по участъка на АМ „Хемус“ от км 33+360 до км 33+830 посока В..

Ето защо твърденията на жалбоподателя, че не е посочено местоположението на пътните знаци с ограничение 80 км спрямо мястото на нарушението, време и обхвата им на действие имайки предвид, че се касае за магистрала с ограничение на скоростта 140 км, са категорично опровергани.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване 3 от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя Л. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването 4 на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ***, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № *** със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ***, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно противно на твърденията в жалбата, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен 5 номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус, км. 33+800 с посока към гр.В., времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип № ***/***, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.