Решение № 3719 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20251100110427 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Л. Г. заявява в исковата молба от 18.09.2025 г., че на 21.02.2008 г. е сключил с ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (ЮРОБАНК) договор за кредит, по който е получил в заем 120 000,00 лева, но Л. Г. е трябвало да връща заема в швейцарски франкове (шв. франкове) и той го е правил.

Уговорката за връщането на заема в шв. франкове е била неравноправна и нищожна. Въпреки това на 29.04.2015 г. Л. Г. предсрочно е погасил заема, като е заплатил на ЮРОБАНК общо 268 753,92 лева.

[2] Л. Г. твърди, че поради неравноправността на уговорката за изплащане на заема в шв. франкове е бил нищожен целият договор за кредит от 21.02.2008 г. Затова по него Л. Г. е дължал единствено това, което е получил, а именно 120 000,00 лева, а ЮРОБАНК е получила от него 1

268 753,92 лева. Л. Г. заявява, че ЮРОБАНК е получила от него без основание 148 753,92 лева, които ЮРОБАНК не му е заплатила. Затова Л. Г. моли съда да осъди ЮРОБАНК да му заплати: 148 753,92 лева плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; разноските по делото (исковата молба, л. 3-7; становището, л. 364-368).

2. По писмения отговор на ответника

[3] ЮРОБАНК е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. клаузите на договора за кредит от 21.02.2008 г. са били разбираеми и ясни, Л. Г. се е бил съгласил с тях, и е имал възможност във всеки един момент да поиска превалутиране на кредита, поради което не са били неравноправни уговорките в него за изплащането на заема в шв. франкове;

2. дори клаузите да са неравноправни, не е нищожен целият договор;

3. Л. Г. не е заплатил по договора от 21.02.2008 г. 268 753,92 лева;

4. дори да е платил, по договора е имало и друг кредитополучател и Л.

Г. няма право на всичко, платено над 120 000,00 лева, а само на това, което той е платил;

5. правото на иск на Л. Г. е погасено по давност, започнала да тече на 21.02.2008 г., но не по-късно от 31.03.2015 г. и е изтекла за три години, но не повече от пет години от посочените дати.

[4] ЮРОБАНК предявява и възражение за прихващане с нейно вземане от Л. Г. за 148 753,92 лева за ползването на предоставените 120 000,00 лева от 21.02.2008 г. до 31.03.2015 г. Затова ЮРОБАНК моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 72-91).

3. Насрещни твърдения на ищеца

[5] Л. Г. е заявил, че:

- само той е погасявал заема от 21.02.2008 г., а не и съпругата му В. Г.а 2 и поради това само той е обеднял от заплащането на ЮРОБАНК на 148 753,92 лева без основание;

- правото му на иск не е погасено по давност, тъй като давностният срок започва да тече от узнаването за неравноправния характер на клаузата, а това е влизането в сила на съдебното решение, с което е било установено, че клаузата е била неравноправна;

- ЮРОБАНК не е била предоставила на Л. Г. информация за риска от изплащането на заема в шв. франкове;

- правото на ЕС не допуска на ЮРОБАНК да се дължи нещо повече от 120 000,00 лева, които тя е предала на Л. Г. по нищожния договор за кредит от 21.02.2008 г. (становището, л. 364-368).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[6] Не се спори, че на 21.02.2008 г. Л. Г. и В. Г.а от една страна и от друга страна ЮРОБАНК са сключили договор за кредит (първия договор), по който ЮРОБАНК се е задължила да предостави на Л. и В. Г.и 120 000,00 лева по курс купува за шв. франк към лева в деня на усвояването на кредита (вж. и договора и допълнителните споразумения, л. 8-24). Не се спори, че по този договор Л. и В. Г.и са били потребители. Не се спори, че те е следвало да погасяват кредита в шв. франкове чрез разплащателна сметка на Л. Г. (вж. и чл. 6, ал. 2 от договора, л. 8-10; стр. 7 от заключението на вещото лице Р. С., л.

401-441).

[7] Липсват доказателства ЮРОБАНК да е уведомил Л. и В. Г.и за риска от промени в курса на шв. франк. Затова съдът приема, че ЮРОБАНК не е уведомил Л. и В. Г.и за тези рискове.

[8] Не се спори, че на 31.03.2015 г. страните са сключили втори договор за кредит, като с парите, получени по втория договор, е бил рефинансиран кредитът по първия договор. По първия договор за кредит са били заплатени 3 общо 267 423,89 лева. От тях 83 899,46 лева преди рефинансирането и 183 524,43 лева с рефинансирането, като всички са били заплатени от Л. Г. с изключение на 172,68 шв. франка (стр. 4-5 и стр. 11 от заключението на вещото лице С.). От 29.05.2015 г. е започнало публикуването в някои електронни медии на статии относно вероятната неравноправност на клаузи в договори за кредит в шв. франкове, както и за протести на кредитополучатели и действия на Комисията за защита на потребителите (статиите, л. 337-350).

[9] Не се спори, че ЮРОБАНК не е заплащала на Л. Г. суми. Л. Г. е заплатил 5 057,63 лева държавна такса (л. 67); 500,00 лева депозит за вещо лице (л. 369); 9 950,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 405). Разноските на Л. Г. са за общо 15 507,63 лева (5 057,63+500,00+9 950,00). ЮРОБАНК е заплатил: 1 000,00 лева за вещо лице (л. 274); 12 700,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 444 и л. 447-448). Разноските на ЮРОБАНК са за общо 13 700,00 лева (1 000,00+12 700,00).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[10] Л. Г. е предявил иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на парите, които е дал на ЮРОБАНК без основание – а именно търсените 148 753,92 лева.

1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

[11] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ЮРОБАНК да е получила от Л. Г. 148 753,92 лева;

2. тя да е получила сумата без основание;

3. ЮРОБАНК да не е върнала на Л. Г. тези пари.

4

[12] Съдът установи, че:

1. ЮРОБАНК е получила от Л. Г. 148 753,92 лева (това, че трето лице е внесло по сметката за погасяване на кредита 172,68 шв. франка, не е достатъчно да убеди съда, че тези 172,68 шв. франка не са били на Л. Г.);

2. ЮРОБАНК не е върнала на Л. Г. 148 753,92 лева. Следователно са налице първата и третата предпоставка за уважаването на иска. Съдът следва да прецени, дали е налице втората предпоставка за уважаването на иска – ЮРОБАНК да е получила от Л. Г. без основание тези 148 753,92 лева.

[13] Нищожна е клауза в договор за кредит, с която се прехвърля върху потребителя-кредитополучател валутния риск от покачването на шв. франк, когато банката не е предоставила на кредитополучателя достатъчно информация за този валутен риск. Ако такава нищожна клауза е налице, кредитополучателят дължи на банката единствено чистата сума на главницата по предоставения кредит, но не и каквито и да е лихви и такси. Ако кредитополучателят е заплатил на банката повече от главницата по заема, погасителната давност за вземането на кредитополучателя от банката за платеното без основание започва да тече от момента, в който кредитополучателят е могъл разумно да знае или узнае за нищожността на клаузата в договора относно валутния риск (решение на ВКС 91-2026-II Т. О. по т. д. 2 141/2024 г. ВКС е постановил решението при факти, идентични на тези по настоящия случай).

[14] В случая съдът установи, че ЮРОБАНК не е предоставила на Л. Г. необходимата информация относно валутния риск, който той е носил при уговорка като процесната за получаване на кредит, който да бъде превалутиран в шв. франкове. Л. Г. е бил потребител. Следователното клаузата в договора относно носенето на валутния риск от шв. франк е нищожна. След като клаузата е нищожна, Л. Г. е дължал на ЮРОБАНК само главницата по договора от 21.02.2008 г., а съдът установи, че Л. Г. е заплатил на ЮРОБАНК 148 753,92 лева над главницата. Ето защо ЮРОБАНК е получила тези 148 753,92 лева без основание.

5

[15] Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда ЮРОБАНК да заплати на Л. Г. 148 753,92 лева.

[16] ЮРОБАНК е възразила, че правото на иск на Л. Г. е погасено по давност. Възражението е неоснователно, защото съдът не установи преди постановяването на настоящото решение Л. Г. да е знаел или да е могъл да узнае, че договорът от 21.02.2008 г. е имал нищожна клауза. Неоснователно е и възражението за прихващане на ЮРОБАНК, защото, ако съдът го уважи и приеме, че Л. Г. дължи на ЮРОБАНК обезщетение за ползване на 120 000,00 лева главница по договора за кредит от 21.02.2008 г., Л. Г. не би получил платеното без основание, а приложимото право постановява, че следва да се върне платеното без основание.

2. По разноските

[17] Л. Г. търси разноски. Той е направил такива за 15 507,63 лева.

[18] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда ЮРОБАНК да заплати на Л. Г. 15 507,63 лева разноски по делото. Ето защо съдът

РЕШИ:

[19] ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати следните суми на Л. Г. Г.: а) 76 056,67 евро (148 753,92 лева) на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД дадени без основание поради наличие на нищожна клауза в договор за кредит от 21.02.2008 г. плюс законната лихва от 18.09.2025 г. до окончателното изплащане; б) 7 928,93 евро (15 507,63 лева) на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД разноски по делото.

6

[20] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.