Решение № 239 от 31.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Казанлък, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510102673 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от П.Р.П. - Изпълнителен директор и инж. М.С.Ц. Председател на Управителен съвет, чрез пълномощника А.Т. – юрисконсулт против М. И. Р., ЕГН **********, с адрес: **********, аб. № **********, инсталация **********, ID **********. Твърди се, че на 08.08.2025 г. ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 1838 срещу М. И. Р., за сумата 812,94 лв., от които: 600,57лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., 158,77 лв. законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г., както и 43,20 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. и 10,40 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г., като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № ********** г. по описа на РСЕтрополе, II състав било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от дружеството на 10.09.2025 г., съдията-докладчик по цитираното дело указвал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

1

C оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу М. И. Р., като потребител на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот - магазин 25, находящ се в ********** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., с аб. № **********, инсталация **********.

Твърди, че между М. И. Р. и „Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружеството и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09,2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, М. И. Р. била потребител на ТЕ и за нея важало действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Топлофикация София” АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на М. И. Р., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сума по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи, че в случай, че М. И. Р. е имала възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал.

2

2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищцовото дружеството не било постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Ищцовото дружеството изпратило писмо покана, с което длъжникът бил поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответникът, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, „Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това. Въпреки отправената покана последвало плащане не било извършено, поради което ищцовото дружеството на 08.08.2025 г. депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. И. Р., за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Топлоконтрол“ ООД). Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г, били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Далсия“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Моли съдът да постановите решение, с което да признае за установено, че М. И. Р. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 812,94 лв., от които 600,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., 158,77 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г., както и 43,20 лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. и 10,40 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г., ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. №1838, до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500, (с 3 предишно наименование „Топлоконтрол“ ООД) със седалище и адрес на управление: **********.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в собствения му имот, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно с обезщетения за забава върху тези суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ ********** г. на РС - Етрополе. С оглед изложените в исковата молба твърдения за липса на сключен между страните договор по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претендираните суми за стойността доставената на ответника топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № ********** г. , се установява, че в процесния период /м. 07. 2022 г. до м. 04. 2024 г./ ответникът е бил собственик на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ магазин № 25, находящ се в жилищна сграда – **********. Не са налице данни по делото за извършени от ответника разпоредителни сделки с този имот преди или по време на исковия период. От страна на ответника не са изложени възражения, касаещи придобиването от него на право на собственост върху имота.

Процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин. Не е спорно по делото, че между страните не е сключен договор за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Когато собственик на топлоснабден имот ползва същия за небитови нужди без да сключи договор с топлофикационното дружество, той се обогатява със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от писмените доказателства по делото. За имота на ответника е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. С оглед на горното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен за сумата 600,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия /ТЕ/ 4 за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., в собствения на ответника имот като небитов клиент, с незаплащането на която същият се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Дължима е и сумата от 158,77 лв. - лихва за забава от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г.. Основателна е и претенцията за вземането за дялово разпределение в предявения размер от 43,20 лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г.. Дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане от търговец, избран от ЕС. След като тази услуга е извършвана в процесния период в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, собственикът на имота се е обогатил, спестявайки си разходите за заплащане на тази услуга. Дължима е и сумата от 10,40 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.12.2022 г. до 01.08.2025 г.. Върху горепосочените суми ответникът дължи лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2025г. до окончателното им изплащане.