Решение № 79 от 05.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Костинброд, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20211850100995 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – Т. Т. К. /непълнолетен/, действащ лично и със съгласието на законният си представител – Л. Т. И., и двамата от гр.

Костинброд, с която се иска осъждане на ответника – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” , ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от Бисер Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – изпълнителни директори, да му заплати сумата от 5 000 лева – частичен иск от общ в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпила смърт на П. Й.а Г. – негова прабаба, починала на 24.07.2017 г.

Претендира осъждане на ответника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 772.22 лева – частичен иск от общ в размер на 4 633.33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 04.11.2021 г.,

Твърди се в ИМ, че на 24.07.2017 г., около 18.10 часа, на път между гр. Костинброд и прохода Петрохан, в близост до разклона за с. Дръмша, е настъпило ПТП, при което вследствие на причинени травми е настъпила смъртта на П. Й.а Г. – възходящ от трета степен на ищеца /негова прабаба/.

Счита, че е правоимащо лице да получи обезщетение за вреди вследствие настъпилата смърт на своя роднина, като се позовава на ТР 1/2016г. на ОС на НК, ГК и ТК на ВКС.

Твърди, че при произшествието автомобилът, в който е пътувала е имал валидно 1 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника - полица № BG/30/117000384152/26.01.2017 г.

Твърди, че образуваното по повод настъпилото произшествие наказателно производство е било прекратено с постановление от 28.05.2018 г. на СОП по пр. пр. № 2966/2017 г.

Твърди, че изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, като е заявил претенцията си пред ответника писмено на 05.02.2020 г., като с отговор изх. № 1563 от дата 28.04.2020 г, е отказано изплащането на претенцията.

Твърди, че между ищеца и неговата прабаба е изградена силна връзка, след като са живели в едно домакинство, а покойната Г. е поела грижите за отглеждането на ищеца, след като неговите други възходящи са били ангажирани целодневно с изхранване на семейството. Посочва, че помощта на покойната Г. е от съществено значение и след смъртта на бащата на ищеца, като в този период е изградената дълбока и непоклатима връзка между ищеца и неговата прабаба, която е помагала в отглеждането му.

Твърди, че вследствие на настъпилата смърт ищеца е загубил моралната й подкрепа и разбиране, както и изградената връзка, поради което ищеца изживява страдания, мъка и болка от деня на нейната смърт. Твърди, че ищеца е преживял и преживява още силни психически страдания и безвъзвратен дискомфорт в резултат на загубата на близкия за него човек, че това е предизвикало у него силен емоционален стрес и се е отразило изключително негативно в битово и социално отношение.

В съдебно заседание ищецът се явява за изслушване по реда на Закона за закрила на детето, като описва връзката си с починалата П. Г., както и с останалите починали при произшествието.

В хода на съдебното производство ищецът се представлява от упълномощен представител, като от негова страна са представени писмени доказателства, ангажирани са гласни такива. Претендират се разноски, като се представя списък по чл. 80.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез упълномощен представител – адвокат Н. Л., с който оспорва предявения иск.

Не оспорва факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение към 24.07.2017 г. по отношение собственост и ползване на л. а. марка/модел „Ф.П.“, с рег. № ****, възникнало на основание сключена застрахователна полица № BG/30/117000384152.

Оспорват се всички останали фактически твърдения – за механизма на ПТП, за вината на водача на автомобила „Фолксваген“, истинността на обстоятелствата в КП, за наличието на трайна връзка между ищеца е и починалата.

Прави възражение за прекомерност. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на другия автомобил. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата Г..

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощения представител, 2 като се оспорват предявените искове и се поддържат възраженията по отделните твърдения.

Претендират се разноски и се представя списък.

По искане на ищеца, а така също и с въпроси от ответника е допуснато извършване на комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза /КАТСМЕ/.

След преценка на предявения иск, както и приложените писмени доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца е допустима, а по същество основателна, но следва да бъде отхвърлена, след като са налице доказателства за изплащане на претендираната главница по сметка на ищеца.

На 24.07.2017 г. около 18.10 часа лек автомобил „Ф.П.“ с peг. № **** се е движил по второкласен път № 81 в посока от Костинброд към гр. Монтана със скорост от порядъка на 100 км.ч. В участъка за движение на автомобила, с пътен знак, е била установена забрана за движение със скорост над 50 км.ч., като в посоката си на движение лекият автомобил е следвало да преодолее крива надясно /десен завой/, като предвид характеристиките на кривата и състоянието на пътя определя, че за конкретното превозно средство критичната скорост за преминаване през завоя е около 93 км.ч.

В същото време в обратна посока се е движил товарен автомобил /специален – цистерна/ „МАН" с peг. № СВ 5569 АК, със скорост от около 66 км.ч.

При преминаване през кривата със скорост над критичната за безопасно преминаване през участъка/кривата, лекият автомобил е започнал да губи сцепление , като при опит да бъде овладян автомобила е навлязъл в лента за насрещно движение където се е движил товарния автомобил.

Водача на товарен автомобил „МАН" е възприел навлизащия в лентата му за движение лек автомобил и е предприел спиране с едновременно отклоняване на автомобила в дясно. Въпреки предприетите действия е настъпил е удар между челната лява част на товарния автомобил и челна част на лек автомобил „Фолксваген" Вследствие на удара лекия автомобил е придобил ротация около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка /уточнение на ВЛ в с.з./ гледано отгоре, като същевременно е бил изтласкан назад и вляво и е се установил на място, късето впоследствие е открит от огледна група.

Водач на лекия автомобил е било лицето Т. И. И., като освен него в автомобила са се намирали на предната пасажерска седалка В. В. Г., а на задната седалка П. Й.а Г.. И трите лица са открити починали в автомобила от пристигналите медицински лица.

Смъртта на П. Г. е настъпила вследствие тежка съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа, тежка лицева травма, тежка гръдна травма, тежка коремна травма и травма на крайниците, като смъртта е в пряка връзка с настъпилото ПТП.

При настъпване на произшествието П. Г. е била без поставен предпазен колан, като възражението в тази насока от ответника е неоснователно, след като изрично в заключението по допусната КАТСМЕ, а така също и в съдебно заседание съдебния лекар отговаря, че смъртта би настъпила и при поставен предпазен колан, заради тежката коремна 3 и гръдна травма, като с поставяне на колана биха се избегнали уврежданията по главата.

Липсват доказателства за твърдяното съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, като не са установени никакви нарушения от негова страна, които да са пряка връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт. Водача на товарния автомобил Й. С. Й. е починал през месец май 2022 г., поради което не е разпитан по делото. След произшествието е бил проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите са отрицателни. Данните от тахографа на автомобила обозначават скоростта, с която се движил товарния автомобил, както и спирането му.

Ударът е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил при описаното навлизане на лекия автомобил с конкретната скорост в лентата за движение на товарния в конкретния пътен участък, където движението е двупосочно с по една лента за движение в посока и ширина на лентите от 3.60 и 4.30 съответно за лекият автомобил и товарния, като отстрани на пътя е имало банкет от 1 м. и храстовидна и средно висока дървесна растителност, тоест не е имало възможност да се отклони и по-надясно в опита да предотврати удара между автомобилите.

Цитираните доказателства дават основание на съда да приеме, че от страна на водача на товарния автомобил няма извършени нарушения на правилата за движение, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вследствие на това причиняването на смъртта на П. Г., поради което и това възражение на ответника за наличие на вина и за водача на товарния автомобил е неоснователно.

Предвид признанието на ответника без съмнение съдът приема за установено, че към момента на произшествието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за л. а. марка/модел „Ф.П.“, с рег. № **** с полица № BG/30/117000384152, на ответника.

Починалата П. Г. е прабаба на ищеца по линия на майката. Без съществено значение е факта, че водача на лекия автомобил Т. И. е дядо на ищеца по същата линия, а третата починала в автомобила е сестра на баба на ищеца. Бащата на ищеца е починал през 2016 г.

Ищецът е бил отглеждан със съществена помощ от страна на П. Г., която се е занимавала с ищеца в извънучебното време, когато останалите му роднини са били на работа. Ищецът е прекарвал и летни месеци при П. Г. в с. Шума, където последната е имала имот. Според думите на разпитаната свидетелка, Ива С. Т. П. и от изслушване на ищеца се установи, че между последния и П. Г. е имало изградена силна връзка, след като Г. като пенсионер е била ангажирана ежедневно с грижи за ищеца, както и по време на ваканции.

През по-голяма част от годината П. Г. е живяла в гр. Костинброд в дома, където е живял и ищеца, както и другите му роднини – майка, баба и дядо. За въздействието на смъртта на Г. спрямо ищеца може да се съди и от установения факт, че след смъртта на Г. ищецът не посещава с. Шума, където е прекарвал с нея ваканции.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките по чл.432, ал. 1 от КЗ за отговорност на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Налице е 4 застрахователно правоотношение, което има за цел именно обезщетяване за вреди вследствие ползване на лекия автомобил, в който се е намирала П. Г. при настъпване на ПТП, вследствие на което е причинена смъртта й.

Осъществена е процедурата по чл. 380 от КЗ, като претенция е била заведена през ответника, но е налице писмен отказ за изплащане на обезщетение на ищеца.

Съдът намира, че следва да уважи претенцията в целия заявен размер от 5 000 лева, поради което е основателна и претенцията и за лихва от приключване на процедурата по чл.

380 до предявяване на ИМ, както и лихва от този момент до изплащане на сумата.

Според съда причинените на ищеца неимуществени вреди са именно в размер на сумата от 5 000 лева, отчитайки от една страна доказателствата за изградена емоционална връзка между него и починалото лице, а от друга невъзможността да бъдат разграничени вредите от смъртта на останалите негови близки роднини при произшествието, както и липсата на данни и доказателства за особено силна връзка по линията прабаба – правнук.

Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата от 650 лева, в това число сумата от 250 лева за заплатена ДТ и сумата от 400 лева за внесен депозит за възнаграждение на ВЛ, която сума изплатена.

В полза на адвокатско дружество „Х., И. и Партньори“, ЕИК **** следва да бъде присъдена сумата от 750 лева за предоставената на ищеца правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, като тази сума е определена от съда като средно число между минималното възнаграждение /на база размера на общата претенция/, за момента на образуване на производството и настоящия момент, предвид измененията в наредба от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като този размер не е прекомерен с оглед сложността и обема на производството.