Решение № 44 от 27.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500919 по описа за 2024 година

С решение № 135 от 27.05.2024 год. по гр. дело № 860/2023 год. Ботевградският районен съд е отхвърлил предявения от В. М. М. от гр. Ботевград иск срещу В. И. В. от гр.

Ботевград за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща предоставена от ищеца на ответника през 2015 год. сума, на отпаднало основание, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че от дълги години живее в САЩ, като се уговорил с ответника да му заплаща данъците в гр. Ботевград и за целта го упълномощил да тегли суми от банковите му сметки, за да извършва необходимите плащания. През 2015 год. ответникът му казал, че има метален сейф в дома си и му предложил да му предостави поголяма сума пари, която да съхранява там и с тези средства да извършва плащанията.

Ищецът се съгласил при условие, че всички плащания се извършват с негово знание и 1 съгласие срещу документи, с които същите да се отчитат. В изпълнение на тази уговорка ищецът предоставил на ответника сумата 7 100 долара, които същият обменил за 12 479,19 лева. Малко след предаването на сумата ответникът извършил няколко плащания, за което бил изрично упълномощен в имейл от 21.11.2015 год., като останали средства в размер на 70 долара и 7 278 лева. През годините В. В. правил различни плащания от името на ищеца, като към м. юни 2018 год. уведомил ищеца, че са му останали около 3000 лева; малко покъсно му писал, че са налице 2500 лева, е впоследствие – 1500 лева. Ищецът поискал отчет от ответника за похарчените средства, но не получил такъв. Ответникът го уведомил, че предоставил останалата сума в размер на 1500 лева на трето лице – Г. П., за да му ги предаде, без наличието на такава уговорка, като парите и до момента не били върнати на ищеца, а третото лице отричало да е получавало каквито и да било средства с цел предаването им на ищеца. Това обуславя и правния интерес на ищеца да иска осъждане на ответника да му заплати сумата 2000 лева – предоставена от него на ответника за доверително управление, поради раваляне на договора, ведно със законните последици.

Ответникът в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че никога не е сключвал с ищеца договор за доверително управление /поръчка/, нито е имал метална каса в дома си. На приятелски начала се съгласил да заплаща данъците на ищеца в България, както и да наглежда жилището му. Впоследствие ищецът започнал да го натоварва и с други дейности, като за всяко наредено плащане ответникът извършвал поръчката и представял отчет, който ищецът одобрявал. През 2018 год. след запитване от страна на ищеца, ответникът му отговорил, че останалата у него сума е в размер на 1500 лева, но ищецът казал, че по негови сметки му дължи 2800 лева. Ответникът заявил, че е представил отчет за всичко и че не желае повече да се занимава с поръчки на ищеца. По искане на последния на 13.11.2018 год. бил съставен протокол, с който ответникът предал на ищеца цялата налична сума, включително средствата в размер на 1501,16 лева чрез третото лице Г. П.. Ответникът изпратил протокола на ищеца, ведно с отчета за платените суми.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

По делото е представена електронна кореспонденция, от която е видно, че на 21.11.2015 год. ответникът е уведомил ищеца, че след извършване на редица плащания внасяне на сумата 3700 лева в банка ДСК и предоставяне на суми в размер на 3 656 лева и 1500 лева на трети лица, у него са налични 20 долара и 7 278,16 лева. След запитване от страна на ищеца, на 19.07.2016 год. ответникът го е уведомил по електронната поща, че наличната у него сума възлиза на 6 777,16 лева. През 2018 год. ищецът поискал от ответника точен отчет за изразходваните суми и го е уведомил, че не му дължи възнаграждение за оказваното от него съдействие през последните три години във връзка с плащане на данъци, наглеждане на апартамента и др., тъй като не са имали такава уговорка. Изразява учудването си от изявление на ответника, че у него се намира само сумата 1500 лева. На 13.11.2018 год. от името на ответника В. е изпратен имейл по електронната поща с получател В. М., според който същият е предал окончателния отчет на трето лице – Г., ведно с парите в наличност – сумата 1501,16 лева. Представени са и бордера за обмяна на валута от 2015 год. и 2017 год.

2 за сума в общ размер от 12 479,19 лева от В. В..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Ищецът твърди, че страните са сключили договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, по силата на който ищецът е възложил на ответника да заплаща от негово име дължими данъци за негов имот в гр. Ботевград, както и да извършва и др. плащания с предоставена му от ищеца сума и по негово нареждане, като ответникът не отчел част от тази сума в размер на 2000 лева, подлежаща на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 284 от ЗЗД.

Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, а доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е уговорено /чл. 286, ал. 1 от ЗЗД/. Според чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Настоящият състав намира, че по делото ищецът не проведе успешно пълно доказване на твърдяното основание за заплащане на процесната сума. Не се установи по несъмнен начин каква е била първоначално предоставената от страна на ищеца сума и за извършването на какви конкретно фактически действия. Не се спори между страните, че през годините ответникът е извършвал различни плащания от името и за сметка на ищеца. Съгласно чл.

164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. В случая не е налице писмен документ, удостоверяващ предоставянето от страна на ищеца на ответника на сумата 7100 долара. Представеният по реда на чл. 184 от ГПК електронен документ на хартиен носител по своята правна същност е неподписан частен документ, тъй като е изявление неподписано с квалифициран електронен подпис. В този случай съдът го цени по вътрешно убеждение съвкупно с останалите доказателствени материали, а като съставен от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти, е необходимо, за да послужи за пълно и главно доказване, удостовереното в него да се подкрепя от други доказателства. В случая е представена единствено електронна кореспонденция, неподкрепена от каквито и да било други доказателства. Дори да се приеме, че е налице признание от страна на ответника, че у него е била налична определена сума – 7 278 лева /към 21.11.2015 год./, към 19.07.2016 год.

– сумата 6 777,16 лева, а към 13.11.2018 год. – сумата 1501,16 лева, по делото не се установи нито основанието, на което тази сума се намира у В. В., нито от кого му е предадена: в случай, че същата е дадена от ищеца на ответника на основание договора за поръчка, не се доказа за извършването на какви действия – плащания към трети лица или др. същата е дадена. Видно от приложената електронна кореспонденция, ответникът е изпълнявал множество поръчки на ищеца, като му е давал периодично отчети по електронната поща. С оглед недоказаността на предмета на договора, правно ирелевантно е обстоятелството дали 3 по делото са представени такива писмени отчети от страна на ответника, тъй като не може да се извърши преценка дали същите касаят уговорките между страните по твърдяния договор и кои конкретно услуги са извършени срещу евентулно предоставените от ищеца суми. Следователно, по делото не се доказа, че ответникът е получил твърдяната сума от ищеца на основание договор за поръчка; че е налице неизпълнение на поръчката от страна на ответника, който е следвало да отчете процесната сума от 2000 лева, както и че договорът е развален /поръчката е оттеглена/ и същата подлежи на връщане. Това налага извод за неоснователност на предявения иск.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя и препращ и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 500 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 27.05.2024 год. по гр. дело № 860/2023 год. на Ботевградския районен съд.

ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН ********** от гр. Ботевград да заплати на В. И. В. ЕГН ********** от гр. Ботевград сумата 500 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4