Решение № 538 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500811 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 266669/23.11.2021 г. по гр.д. № 7464/2018 г. на СГС, I-9 състав са осъдени Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К., на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. ЗЗД да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД следните суми:

- 77626.76 евро - главница по договор за жилищен кредит №478/R/2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 05.06.2018 г. до окончателното плащане, КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 77626, 76 евро до 88453,08 евро;

- 7857.81 е в р о - възнаградителна лихва, дължима по договор за кредит №478/R/2007 г. към 05.06.2018 г., КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7857.81 евро до 9033.96 евро;

- 131.59 евро - наказателна лихва, дължима по договора за кредит №478/R/2007 г. към 05.06.2018 г.,

-1382.95 евро - месечни такси, дължими по договора за кредит № 478/R/2007 г. към 05.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 05.06.2018 г. до окончателното плащане, КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1382.95 евро до 1415.67 евро;

-146 лева - нотариални такси, дължими на основание чл. 3.2 от Общите условия на банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 05.06.2018 г. до окончателното плащане.

Ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която го обжалват в неговата осъдителна част.

Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно и молят същото да бъде 1 отменено в обжалваната част. На първо място се сочи, че съдът заменил първоначалния ищец „Банка Пиреос България“ АД с „Юробанк България“ АД без да изследва има ли приемство между двете дружества и налице ли е преобразуване. В процеса не било доказано дали пълномощникът на банката е сключил правомерно процесния договор за кредит. Доказано било, че ответниците не са приели Общите условия и тарифата на банката, като същите не им били предадени при сключване на договора.

Представените погасителни планове към договора и анексите към него били представени несвоевременно и следвало да се изключат от доказателствата.

Ответниците били платили 212 000 евро, която сума надвишава исковите претенции, но вещото лице не проверило това обстоятелство, а работило само по информацията, предоставена му от банката и като приел това заключение без да допусне исканите допълнителни заключения, съдът допуснал процесуално нарушение. В процеса не било доказано съществуването на задължения в претендираните размери, нито обстоятелството, че е направено изявление за предсрочна изискуемост и то е достигнало до ответниците. Не можело предсрочна изискуемост да се обявява с исковата молба, а изявлението за обявяването й следвало да предхожда исковата молба.

Поддържа се още, че договорът за кредит и анексите към него са неравноправни и увреждащи ответниците. В тях имало клаузи, които дават право на банката едностранно да променя лихвата, без да е дадена информация как става това и без да е посочено, че ответниците имат право на отказ от договора. Съдът трябвало да прогласи клаузите относно възнаградителната лихва и неустойката за нищожни и като не сторил това, постановил неправилно решение.

На следващо място се прави оплакване, че съдът изобщо не обсъдил направено от ответниците възражение за прихващане. Те били заплатили общо 212 000 евро по обслужващата кредита банкова сметка с титуляр Т. В., а вещото лице било посочило, че банката служебно е отнесла в погасяване на процесния кредит само 62 110.93 евро.

Ответниците отделно имали заплатени, служебно събрани и изискуеми суми в размер на 30 000 лева, които били платени за нови оценки, за застраховки, за заличаване на вписани ипотеки и за вписване на нови ипотеки. Тези суми били служебно събрани от банковите сметки на Адвокатско дружество „К. и К.“ и от сметката на ответника адв.

Н. К. и не били включени в изслушаната ССЕ. Било поискано допускане на допълнително заключение на ССЕ за установяване плащането на посочените суми, но съдът незаконосъобразно не я допуснал и възпрепятствал доказването на прихващането с вече заплатени от ответниците суми.

Ответниците са поддържали искане за изслушване на ССЕ, което е уважено от въззивния съд.

Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

„Юробанк България“ АД е депозирала и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, като моли да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер.

Намира, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и е необосновано.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че в договора за кредит и анексите към него се съдържат неравноправни клаузи – чл. 13, ал. 4 от договора и чл. 2, ал. 3 от Анекс № 1, като същите по никакъв начин не нарушавали правата на потребителите.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че в анексите към договора за кредит бил постигнат забранен от закона анатоцизъм чрез прибавяне на изтекла лихва към главницата. В тази връзка неправилно бил кредитиран отговорът по задача осем на 2

ССЕ, а следвало да се кредитират отговорите на въпроси от едно до пет.

Ответниците не са депозирали отговор на въззивната жалба на банката.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд при постановяване на диспозитива е излязъл извън рамките на спора в частта относно претенциите за възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, доколкото е присъждал такива „за периода до 05.06.2018 г.“, която дата е датата на исковата молба, а тези искови претенции са ограничени от период започващ от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенциите за лихви, съответно от 25.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенцията за такси. За периода, предхождащ посочените начални такси произнасянето е направено без надлежно сезиране от ищеца, поради което в тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилена и производството в тази част – прекратено.

Във връзка с правилността на решението в останалата му част, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД (с предишно фирмено наименование „Банка Пиреос България“ АД) твърди в исковата си молба, че сключил договор за жилищен кредит № 478/R/2007 г., по силата на който банката предоставила сумата от 85 000 евро на ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К.. Същите поели задължение за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него било предвидено заплащане на лихвен процент в размер на 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към 15.11.2007 г. Предвидено било, че при забава на която и да е вноска по кредита, както и при обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3, кредитополучателите дължат за времето на забавата наказателна лихва в размер на сбора на договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено било заплащане на месечни такси за управление на кредита в размер на 0.095% от първоначално отпуснатия кредит. Между страните били сключени четири анекса към договора, като с първия от 26.08.2009 г. се договаряло заплащане на лихва в размер на 7,15 %. С останалите анекси били договорени допълнителни условия. След подписване на анекс № 4 били извършвани плащания по договора, като след 2016 г. не били извършвани плащания на дължими суми по договора, поради което на основание чл.

60, ал.2 от ЗКИ бил направен опит за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, което не е достигнало до ответниците, поради ненамирането им на посочените адреси. Поради това в исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми по договора за предсрочно изискуеми.

Предвид изложеното банката е предявила искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно следните суми:

- 88 453.08 евро - главница по договор за жилищен кредит № 478/R/2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

- 9033.96 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 3 г., съгласно чл.13, ал.1 от раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

-131.59 евро - наказателна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба;

-1415.67 евро месечни такси за периода от 25.01.2017 г. до 26.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

-146 лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от ОУ за банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

Ответниците Н. К. К. и К. Н. К., в писмените си отговори излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не са оспорвали сключването на описания в исковата молба договор на 22.02.2008 г и получаването на сумата по кредита., но са твърдели, че банката променила условията на финансиране два месеца след неговото сключване, като ги принудила да заплащат по-висока цена за услугата. Изложили са съображения, че при сключване на договора не им били предоставени от банката доказателства за преупълномощаването на пълномощника, представляващ банката, общите условия и погасителния план. С анекси №1, № 2 и № 3 кредитополучателите били принудени да приемат по-висока главница без да им е предоставяна допълнителна сума, както и увеличение на лихвения процент и намаляване на срока за погасяване на кредита. При сключване на анексите не били предоставени общите условия и погасителните планове. С анекс № 4 банката принудила ответниците да учредят и допълнителна договорна ипотека, с което кредитополучателят е свръхобезпечен, но въпреки това ги принуждавали да правят допълнителни разходи.

Поддържали са, че клаузите от договора за кредит, които дават възможност на банката да увеличава първоначално договорения лихвен процент, са нищожни. Заявили са, че липсва уговорка, която да позволява намаляване на лихвата, както и яснота за математически алгоритъм при едностранната промяна на лихвения процент и наказателните лихви. Тези уговорки били изцяло в полза на банката, формулирани са по най-общ начин, което увеличава възможността за субективна преценка. Твърдели са, че банката никога не е спазвала реда за погасяване на вземанията, регламентиран в чл.76 от ЗЗД. Изложили са твърдения за незаконосъобразност на договора и анексите към него поради липса на информация за броя и размера на погасителните вноски, годишния процент на разходите/ГПР/ и годишния лихвен процент /ГЛП/. Поради това били нарушени правата им на потребители, които изискват информацията да бъде предоставена по разбираем и недвусмислен начин. Направили са възражение за липса на индивидуално договаряне, тъй като договора и анексите били изготвени предварително. Възразявали са, че с анексите са прибавени и други задължения към главницата, без да е посочено какво точно включват. Просрочените задължения били включени към главницата, което ответниците са счели за недопустимо. Прибавени били и задължения за лихви, което водело до анатоцизъм. Считали са за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка, тъй като не е съобщено на ответниците изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост.