Решение № 56 от 23.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000006 по описа за 2026 година намери следното:

Въззивно производство по чл.258 от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Община Септември, ЕИК 000351825, чрез процесуалния пълномощник адвокат В. Б., срещу постановеното решение №115 от 03.10.2025 г. по търг.дело №69/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта му, с която общината е осъдена да заплати на Пътно поддържане Пазарджик ЕООД, ЕИК 206168708, сумата от 27 895,98 лв. лихва за забава върху главницата от 108 049,38 лв. с вкл.ДДС за периода от 23.04.2023 г. до 24.03.2025 г.

Жалбоподателят счита, че решението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не е съгласен с изводите на окръжния съд досежно факта на осчетоводяване на фактурата за главница и за това, че не е посочил друга начална дата, от която вземането за главница да е станало изискуемо, като моли да се отмени решението в тази му част и отхвърли предявения иск по чл.86 от ЗЗД, с който се претендира сумата от 27 895,98 лв. лихва за забава върху главницата от 108 049,38 лв. с вкл.ДДС за периода от 23.04.2023 г. до 24.03.2025 г.

1

Ответникът Пътно поддържане Пазарджик ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. П., е представил отговор срещу въззивната жалба, с който се счита същата за неоснователна, като моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените разноски за производството.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 21.10.2025 г., а въззивната жалба е подадена по електронен път на 04.11.2025 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.259 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество.

Основният спор във въззивното производство се отнася до дължимостта на обезщетение за забавено плащане с основание по чл.86 от ЗЗД върху присъдената главница в размер на 108 049,38 лв. с вкл.ДДС.

Установява се, че ищецът Пътно поддържане Пазарджик ЕООД е предявил искова молба срещу Община Септември, с която е предявил за разглеждане обективно съединени искова за главница, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за обществена поръчка №118/04.11.2021 г. за обект: Текущ ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на улици в с.Бошуля, община Септември, ведно със законната лихва , начиная от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и за обезщетение за забавено плащане на главницата на основание чл.86 от ЗЗД.

Твърди, че е завършил договорените СМР на 22.07.2022 г., че е издаден акт, обр.№19 от 15.09.2022 г., подписан от ответника през м.03.2023 г. след изпращане на напомнителни писма, че е издал фактура №1000000094 от 21.03.2023 г., комплектована с акта и сертификати за експлоатационни показатели за качество на вложените материали, като фактурата е на стойност 108 049,38 лв. с вкл.ДДС. Същата е връчена за плащане на 22.03.2023 г., като плащането е следвало да се извърши в 30 – дневен срок - до 22.04.2023 г. Тъй като не е постъпило плащане по фактурата, са предявени обективно съединените искове за главница и обезщетение за забавено плащане.

Страните не спорят относно дължимостта на главницата, но ответникът 2 в отговора срещу исковата молба е възразил срещу претендираното обезщетение за забавено плащане. Счита, че не се дължи, тъй като не е изпаднал в забава и не е настъпила изискуемостта на вземането по процесната фактура, поради това, че изпълнителят – ищецът по делото, не е изпълнил задълженията си съгласно клаузите на договора да представи фактурата по надлежния ред. Позовава се на чл.28,ал.2 от договора, съгласно който кореспонденцията между страните се осъществява в писмена форма.

Ищецът в допълнителната искова молба уточнява, че фактурата, заедно с комплектованите сертификати, са връчени от Г.Д. на ответника на 22.03.2023 г. чрез С.М. от отдел Инвеститорски контрол в общината, който е отговарял за изпълнението на цялата обществена поръчка. С.М. приел фактурата и се подписал, като получател със запетая.

Ответникът в допълнителния отговор поддържа възражението си.

По делото са събрани писмени доказателства, както и е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на доказателствата съдът е уважил предявените искове, като е приел, че начинът на получаване на фактурата е без правно значение за определяне на началния момент на забава, в която е изпаднала общината, че ответникът не е релевирал възражение досежно началната дата за забава и не е посочил друга дата.

От договора за извършване на процесните СМР се установява стойността му – 108 079,40 лв. с вкл.ДДС, която следва да бъде заплатена съгласно чл.4,т.1 – след приключване на строителните дейности по съответното възлагателно писмо, в срок до 30 дни след приемане на СМР, което се удостоверява с двустранно подписан протокол, обр.19, придружен с подробна количествено-стойностна сметка, сертификати за вложените материали, и представяне на оригинална фактура от страна на изпълнителя.

По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че е изпълнен така уговореният от страните начин на плащане и следователно са налице предпоставките за заплащане на стойността на договора. Процесната фактура, завършваща фактическият състав за плащане, съдържа необходимите реквизити. Не е оспорена от насрещната страна. Представлява надлежен счетоводен документ.

В договора са посочени Заключителни разпоредби. Съгласно чл.28, ал.2, страните са уговорили кореспонденцията между тях да се осъществява в 3 писмена форма, като при промяна на посочените в договора данни, всяка една е длъжна да уведоми другата в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

При тълкуване на разпоредбата, имайки предвид мястото, което заема в процесния договор, и спрямо останалите договорни клаузи, следва да се има предвид, че тя е относима към промени в сключения между страните договор.

Процесната фактура е данъчен документ. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена през м.март в счетоводството на ищеца, включена в дневника за продажби за м.март 2023 г. и в справката декларация по ЗДДС, начисленият данък е включен при формиране на крайния резултат на месеца – ДДС за внасяне.

Възникналото задължение по фактурата е осчетоводено по сметка 4010Доставчици, анал.партида №1651 Пътно поддържане Пазарджик ЕООД в счетоводството на ответника. Осчетоводен е разход по сч.см. 602-Разходи за текущ ремонт. Фактурата не е включена в дневника за продажби по ЗДДС, но тъй като общината не ползва данъчен кредит за тези дейности, този пропуск не се е отразил на фискалните отношения с бюджета. Не се съдържат данни фактурата да е заплатена. Тези изводи на вещото лице не са оспорени от страните при приемане на заключението. Ето защо и тъй като са дадени от специалист, следва да бъдат кредитирани. Имат значение при отговора на спорния въпрос, доколкото фактурата се отнася до определено данъчното събитие, а то предполага да са извършени услуги /в случая СМР/ от данъчно задължено лице и възниква към момента, в който услугите са извършени.

При така установеното по делото – наличие на фактура, съдържаща необходимите реквизити, установени със закон, вкл. посочено данъчно събитие/дата на плащане 22.03.2023 г., двустранно разписана от страните, надлежното и осчетоводяване от страните, водят до извод, че падежът на задължението за заплащане на договорната цена е посоченият от ищеца в исковата молба, който съответства на 30 дневен срок по чл.4 от процесния договор. Ето защо, искът за обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 895,98 лв. лихва за забава върху главницата от 108 049,38 лв. с вкл.ДДС за периода от 23.04.2023 г. до 24.03.2025 г.

Водим от гореизложеното, настоящият съд намира, че следва да потвърди решението на окръжния съд в обжалваната му част, като правилно.

4

Не се установяват оплакванията във въззивната жалба, която следва да се остави без уважение.

По разноските: ответникът е претендирал разноските, съгласно списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ за сумата от 2 900 лв., като е посочил равностойността в евро 1 482,75 евро. Жалбоподателят е възразил за прекомерност, ако се претендира адвокатско възнаграждение, но възражението му е немотивирано и не следва да се уважава. Следва да се осъди за заплати претендираните разноски в размер на 1 482,75 евро за въззивното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №115 от 03.10.2025 г. по търг.дело №69/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта му, с която Община Семтември, ЕИК 000351825, е осъдена да заплати на Пътно поддържане Пазарджик ЕООД, ЕИК 206168708, сумата от 27 895,98 лв. лихва за забава върху главницата от 108 049,38 лв. с вкл.ДДС за периода от 23.04.2023 г. до 24.03.2025 г.

Решението в останалата му част е влязло в сила, като необжалвано.

Осъжда Община Семтември, ЕИК 000351825, да заплати на Пътно поддържане Пазарджик ЕООД, ЕИК 206168708, направените разноски за въззивното производство в размер на 1 482,75 евро.

Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5