Решение № 2815 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2815 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330103300 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 127, вр. с чл. 59 от ЗЗД, предявен от Р. П. А. с ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез пълномощника й - адв. Н.

Р. против П. Н. Г. с ЕГН: ********** за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от общо 20145,90 лева, формирана, както следва: 7965,40 лева - платена от общата кредитирана сума към Сосиете Женерал Експресбанк и към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с цел погасяване на лични задължения на ответника по делото, за която сума е оборена презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 12180,50 лева, представляваща 1/2 от общо платените от ищеца суми в размер на 24361 лева по сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****, дължима на основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2018г. между „Юробанк България“ АД като кредитор и П. Н. Г., като кредитополучател и Р. П. А. като солидарен длъжник /съкредитоискател/ е сключен Договор за потребителски кредит №*****, по силата на който на ответната страна е отпуснат банков кредит в размер на 20 000 лева. По силата на договора, веднага след заверяване на сметката на ответната страна банката е извършила парични преводи за погасяване на лични задължения, както следва:

1

-2680 лева в полза на Сосиете Женерал Експресбанк с цел предсрочно погасяване на договор за кредит, сключен с П. Н. Г..

-5285,40 лева в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит, сключен с ответната страна.

Твърди се в исковата молба, че общата сума дължим, включваща главница и лихви от кредитополучателя възлизала на 28 069,07 лева, която следвало да бъде заплатена до 10.10.2025 г.

От разговор със служители на банката, които я поканили да заплати доброволно задълженията, ищцата разбрала, че ответната страна не обслужвала редовно кредита.

Ищцата погасила в периода от 2018г. до 2023г. предсрочно кредита, като заплатила сумата от общо 24 361 лева включваща главница и лихви.

В този период ответницата се завърнала в гр. **** и преустановила всички контакти с ищцата и отказала да възстанови сумите, заплатени вместо нея по договора за кредит поради липсата на средства.

Твърди се, че отпуснатите от банката средства не са използвани общо от двамата кредитополучатели, защото с част от сумите, описани по-горе са погасени лични задължения на ответната страна в общ размер на 7965,40 лева.

По отношение на твърдението на ответницата, че ищцата е получила по банков път сумата от 3800 лева, последната потвърждава този факт, но твърди, че плащането не е свързано с процесния договор, а със сключен устен договор за заем между страните, като с въпросната сума е покрит кредит на ищцата към „Банка ДСК“ ЕАД.

Твърди се също в молбата, че сумата е частично възстановена в размер на 2600 лв. на 30.01.2019 г.

С оглед горното и предвид на обстоятелството, че ищцата е обедняла за сметка на ответницата с изплащане на потребителския кредит за същата се поражда правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна П. Н. Г. е постъпил писмен отговор, с който счита, че исковата молба е допустима и частично основателна. Счита, че претендираната от ищцата сума следва да бъде намалена със сумата от 8400 лева, по следните съображения:

Твърди се в отговора, че на 10.11.2018г. бил издаден директен превод на ищцата за сумата от 3800 лева за погасяване на кредит в Банка ДСК. Отделно от това на 12.10.2018г. ответната страна предала на ищцата в брой сумата от 2000 лева в присъствието на св. **** 23.10.2018г. й предала сумата от 1500 лева в присъствието на същото лице и на 26.10.2018г. й предала в брой сумата от 1000 лева в присъствието на 2

***. Счита в тази връзка, че искът е основателен до размера от 11 745,90 лева и моли в този смисъл съдът да се произнесе.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото са приети като писмени доказателства следните документи:

Договор за потребителски кредит **** от *** г., сключен между „Юробанк България“ АД – кредитодател и П. Н. Г. и Р. П. А., в качеството им на кредитополучатели, по силата на който е отпуснат кредит за текущи нужди в размер на сумата от 20 000 лева.

В чл. 2, ал. 1 от договора, е посочено, че разрешеният кредит се отпуска по сметка с IBAN *** в Банката на името на кредитополучателя П. Н. Г.. В чл. 3 от договора, е посочено, че В случай, че с кредита се погасяват задължения към други кредитни и/или финансови институции, с подписване на настоящия договор, кредитополучателите декларират изрично съгласие, незабавно след заверяване на сметката по ал. 1 със сумата на разрешения кредит, Банката да извърши следните парични преводи от сметката на кредитополучателя по ал. 1, с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя /включващи лихви, главници, дължими такси и други разходи/ към следните кредитни и/или финансови институции: сума в размер на 2680 лева по сметка **** с титуляр П. Н. Г. в Societe Generale Експресбанк, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит, сключен със Societe Generale Експресбанк; сума в размер на 5285,40 лева по сметка ****, с титуляр П. Н. Г. в БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит * * * * с БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. В чл. 9 от договора, е посочено, че ГПР по отпуснатия кредит е 10,85%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 28069,07 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Към договора е приложен погасителен план, с първа посочена вноска на 10.11.2018 г. и последна на 10.10.2025 г., с размер на вноската от 323,64 лв.

По делото са представени вносни бележки от 26.11.2018 г. за внесена сума в размер на 160 лева, с вносител ищцата, по сметка на ответницата, с посочено основание „захранване на сметка“; на 10.12.2018 г. за сумата от 160 лева; на 22.01.2019 г. – за сумата от 400 лева; на 23.01.2019 г. за сумата от 1345 лева; на 21.03.2019 г. – 200 лева и на 06.06.2019 г. – за сумата от 200 лева. От писмо с дата 04.01.2024 г., Банката е уведомила ищцата, че съгласно сключения договор за потребителски кредит от 10.10.2018 г., основен кредитополучател е П. Г., а ищцата е съкредитоискател, като са приложени справки за направените от ищцата и ответницата вноски за погасяване на кредита, както следва: за периода 09.11.2018 г. – 08.07.2020 г., ответницата е направила вноски по кредита в общ размер на сумата от 6535 лева, а за периода 15.06.2021 г. – 06.12.2023 г. – ищцата е внесла сумата от общо 21746 лв. за погасяване на отпуснатия 3 кредит.

От Искане за предсрочно погасяване на кредит от трето лице, а именно от ищцата, се установява, че същата е внесла за пълно погасяване на кредита на 06.12.2023 г. сумата от 8625,39 лв.

По делото е представена разпечатка от банкова сметка с титуляр – ответницата /л. 30 от делото/, от която се установява, че на 11.10.2018 г., същата е превела по банкова сметка на ищцата сумата от 3900 лева.

От разписка № *** от *** г., се установява, че ищцата е превела в полза на ответницата сумата от 2600 лева, с посочено основание: „превод“.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в. л. по която е установило, че сметка **** с титуляр П. Г. е заверена на 10.10.2018 г. със сумата 20000,00 лв., посочено основание на транзакцията „Усвояване на кредит ****.

На 11.10.2018 г. от сметка **** с титуляр П. Г. е наредено плащане /издаден директен превод/ в размер на 2680,00 лв. към сметка **** в Societe Generate Експресбанк за пълно предсрочно погасяване на потребителски кредит на П. Г., а на 11.10.2018 г. от сметка *** с титуляр П. Г. е наредено плащане /издаден директен превод/ в размер на 5285,40 лв. към сметка **** в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. за пълно предсрочно погасяване на кредит ****. Общият размер на направените плащания в полза на „Юробанк България“ АД за погасяване на кредита от страна на съкредитополучателя Р. П. А. е 24211,00 лв. Кредитът по Договор за потребителски кредит **** е погасен напълно и изцяло на 06.12.2023 г. с окончателно плащане, извършено от Р. А..

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. *** /протокол от съдебно заседание, проведено на 23.04.2026 г./. От показанията на св. ***, се установява, че познава Р. и П., били са колежки. Първо се запознала с Р.. На работа се запознали. Приятелството им продължило до преди 3-4 години. Знае за случай, когато П. дала на Р. сума в заем.

Тогава Р. се разсърдила на св., защото първо помолила нея, тъй като били по-близки, но св. не й дала заем. Трябвали й за някакъв заем да покрие, П. й дала. Казва П., защото П. така се представяла. Знаят я като П. Тя дала заем на Р. да си покрие някакъв заем някъде към три-четири хиляди лева, но дали имат подписан договор или не, не знае. Превела й ги по банков път, защото тя тогава обяснявала, че ще й върне парите, но не знае дали й ги е върнала.

Съдът кредитира показанията на разпитания св., тъй като същият има непосредствени впечатления относно установените от него факти и показания му съставляват първичен източник на доказателства, а и се подкрепят от всички останали 4 събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена. В настоящия случай, видно от представения по делото Договор за кредит от **** г. кредитополучатели са ищцата и ответницата, като същите отговарят по договора солидарно.

С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Следователно регресното право по чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение.

При сключен договор за банков кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, солидарният длъжник следва да е платил с лични средства повече от своята част от една или няколко месечни вноски /в този смисъл Решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 16/04.02.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на ВКС, III г. о./. Следователно, за да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е удовлетворил кредитора на страните по процесния договор за кредит, като престираното е надхвърлило частта на престиралия - ищеца, т. е. че като солидарен длъжник с ответницата е изпълнил задължението в част, по-голяма от своята.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В конкретния случай солидарната отговорност между страните, във връзка с погасяване на задълженията по процесния кредит, произтича от самия договор, доколкото ищцецът и ответницата участват по Договора за банков кредит от **** г. като кредитополучатели. По тези факти страните не спорят.