Определение № 629 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н.й Стоянов

И. Й. като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500421 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274,ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба ОТ И. В. П., ЕГН:**********, чрез пълномощника му по делото адв. С. П. , против определение №15891/10.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 15434/2025 г. по описа на РС – Пловдив, II гр.състав, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по НЧХД № 4624/2025г. по описа на Х-ти наказателен състав. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното определение е неправилно, като моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба В. Й. Б. оспорва същата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 15434/2025 г. по описа на РС – Пловдив, II гр. състав е образувано по искова молба от И. В. П., ЕГН:********** против В.

Й. Б., с която е предявен иск по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като причинени от ответника чрез деяние, което според твърденията в исковата молба съставлява и престъпление.

По делото е установено, че за същото деяние е образувано наказателно производство от частен характер - НЧХД №4624/2025г. по описа на РСПловдив , образувано по тъжба на ищеца срещу ответника.

Съдът намира, че е налице идентичност между твърдяното противоправно поведение, от което се извежда деликтната отговорност и деянието, предмет на наказателното производство. Изходът на настоящия спор зависи от установяването на обстоятелствата дали е извършено деянието, 1 неговата противоправност и виновността на дееца, които въпроси са предмет на разглеждане в наказателното производство и при постановяване на присъда ще имат задължителна сила за гражданския съд съгласно разпоредбата на чл.

300 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението по настоящото дело зависи от изхода на друго висящо съдебно производство, поради което настоящето следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на това по преюдициалното наказателно дело, както и правилно е сторено от първоинстанционния съд с определението, предмет на обжалване. Подадената против последното частна жалба е неоснователна , а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №15891/10.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 15434/2025 г. по описа на РС –Пловдив, II гр.състав.

Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2