Решение № 205 от 01.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200182 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Б. Л. срещу решение № 246 от 20.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 313/23 по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Пловдив по нохд № 853/2022 г.

В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК.

Нарушението на процесуалните правила и на материалния закон е обосновано с осъждането въз основа на неправилна преценка за доказаност на обвинението, основаващо се според защитника само на посочените свидетелски показания. Твърди се, че въззивният съд е възприел неправилно изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която била възпроизведена от обвинителния акт без да е извършен коректен и пълен анализ на доказателствения материал. Конкретно на първо място се поддържа, че подсъдимият е бил свързан единствено с дейността на хостел в с. Брестник в качеството му на управител, но не е извършвал търговска дейност или представителство от името на процесното дружество „К.“ ЕООД. Поради това и не е имал правомощия да управлява същото, да подава справки по ЗДДС и да представя документи, свързани със счетоводството му. Оспорени са свидетелските показания на П.Н., като е акцентирано на вписването му за управител за продължителен период от 1 юни 2010 г. до ноември 2011 г. и на извършваното опериране с банкови средства на дружеството, сочещо неправилно игнориране на доказаното според защитата осъществяване на активна търговска и представителна власт от това лице. На следващо място се твърди, че липсвали доказателства за фиктивността на сключените сделки, а справките –декларации и дневниците за покупки не били с невярно съдържание, тъй като те се генерирали от счетоводна компютърна програма и съдържали отразеното във фактурите. По делото не било доказано несъответствие между посочените документи и конкретно „разминаване“ между съдържанието на отделните фактури и това в справките - декларации и съответните дневници. Цитира се и съдебна практика на върховната инстанция според която дори да е установено доставчиците на стоките да са такива само по документи, то това не означава непременно престъпно участие на подсъдимия в укриване на дължимия данък, тъй като следва да е доказано участието му във фиктивните сделки или поне знанието му за това. В процесния случай той не е подписвал справките- декларации, не е техен пряк или посредствен подател, не е съставял фактури и отчетни регистри – дневници за покупки, поради което дори да се приеме за установена фиктивността на сделките, то не е доказано знанието му за това.

Относно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца с приложение на чл.66, ал.1 НК се твърди, че същото е несправедливо, тъй като не съответства на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания момент, на изтеклия дълъг времеви период от деянието, на процесуалното поведение на лицето и добрите му характеристични данни. Направено е искане за отмяна на постановеното решение с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а алтернативно на това – да се намали наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание подсъдимият, редовно уведомен, не се явява, а защитникът му /адв. Д./ поддържа алтернативно направените искания и подкрепящите ги доводи в жалбата.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Счита, че свидетелските показания и наличната документация по делото са обсъдени и правилно въз основа на тях е прието осъществяването на престъпния състав. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е определено в съответствие с обществената опасност на деянието.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 40 от 25.04.2023 г. по нохд № 853/2022 г. Окръжен съд- Пловдив е признал подсъдимия Б. Б. Л., роден на 24.08.1973 г., за виновен в това, че в периода м.

2 декември 2010 г. – 14.10.2011 г. в гр. Пловдив при продължавано престъпление и при посредствено извършителство чрез Е.Д.И., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 123 894.95 лв. за „К.“ ЕООД, представляващи дължим ДДС, като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневници за покупки на дружеството съгласно чл.124, ал.1, т.1 ЗДДС и чл.113, ал.1, т.3 от ППЗДДС с отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС и чл.116, ал.1 ППЗДДС пред ТД – НАП – Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Това наказание е групирано осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК с наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 372/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, като му е определено общо най-тежко такова – лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложените деловодните разноски.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия Л. е постановено атакуваното решение на АС – Пловдив от 20.12.2023 г. по внохд № 313/2023 г., с което присъдата е изцяло потвърдена.

Подлежащите на първостепенно обсъждане доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, свеждащи се според защитата до превратен доказателствен анализ с неправилно възприемане на сочените в обвинителния акт фактически положения, могат да бъдат предмет на касационна проверка с оглед преценката за спазване на принципа за пълно и обективно изясняване на фактите от предмета на делото, както и на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК при постановяване на въззивния съдебен акт. В процесния случай последните не могат да се счетат за игнорирани от съда само с оглед възприетата като правилно установена значима за предмета на делото фактология. Действително тя е идентична с изложената от първоинстанционния съд, което е напълно допустимо при липсата на новоприобщени или ценени по различен начин от въззивния съд доказателства и при ясно изразено становище за изрядна процесуална и оценъчна дейност на проверявания съд, какъвто е и процесният случай. При проведеното съответните правила съдебно следствие по общия ред, районният съд е изяснил прецизно и в пълнота значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства. По съществото си те са в потвърждение на основните положения, залегнали в обвинителната теза, поради което е логично именно тяхното посочване в съдебния акт, като се констатира единствено ненужното 3 пълно възпроизвеждане на възприетите експертни констатации, какъвто обременителен подход е възприет и в прокурорския акт. Коректният прочит на мотивите към постановената присъда сочи, че възприетата фактическа обстановка е изложена ясно и непротиворечиво и същата е резултат от пълноценен доказателствен анализ с необходимото обсъждане на противоречивите доказателствени източници.

Утвърждаването й от страна на въззивния съд е сторено също след собствена и коректна проверка, поради което вътрешното му убеждение не може да се счете за неправилно формирано.

За изясняване на основните два спорни пункта на обвинението – декларирането на фиктивни сделки при отчитането на „К.“ ЕООД за целите на облагане с ДДС и фактическата съпричастност на подсъдимия към ръководството на дружеството, включително и към дейността, значима за установяването и плащането на процесните данъчни задължения, съдът се е позовал на допустими и годни доказателствени източници. Централно място сред тях наред с писмените доказателства, касаещи отчитане и облагане по ЗДДС, обяснимо заемат свидетелските показания на лица, ангажирани с дейността на дружеството, сделките и счетоводното му обслужване, както и на тези, натоварени с проверката на данъчните му задължения. Успоредно с тях са ползвани и експертни знания с оглед необходимостта от компетентен анализ на първичните счетоводни документи, икономическата обоснованост на процесните сделки, счетоводно изчисляване на неправомерно приспаднатия данъчен кредит с установяване на укрития и по този начин избегнат за плащане действителен размер на данъка.

При установения по делото способ на регистриране и начин на функциониране на процесното търговско дружество като стопански и данъчен субект – чрез ползването фигурата на подставеното лице, не би могло да се очаква и изисква представянето на каквито и да е писмени доказателства за действително ангажираното с дейността му физическо лице, което да е надлежно посочено в съставяната търговска и отчетна документация, каквато липса в процесния случай не е от решаващо значение за предмета на делото. Въз основа на обсъдените свидетелските показания напълно допустимо и по начин, гарантиращ достоверност е направен извод не само, че подсъдимият е бил фактически ангажиран с управлението и ръководството на „К.“ ЕООД, регистрирано и задължено по ЗДДС, но и за свързаността му с част от процесните юридически лица, сочени за негови контрахенти като „Ц.И.г.“ ЕООД и „К.А.“ ЕООД. В тази насока са обсъдени показанията на свидетелите Ц.Р. Т.Б., Е.И., Т.М., М.Х.. Те са дали основание да се приеме за категорично установено, че изначално процесното „К.“ ЕООД е било регистрирано на името на лице, реално неангажирано с дейността му – свид. Т.М., а опериралия с него е бил свид. К.С. /извършвал продажба на цигари/. Закупуването на „К.“ ЕООД от свид. П.Н. е реализирано след запознанството му и по уговорка с подс. Б. Л.. Отречената от последния действителна 4 дейност на П.Н. като строителен работник /шпакловчик/ в стопанисвания хостел в с.

Брестник и използването му като формален управител и представляващ „К.“ ЕООД е еднопосочно и несъмнено изведена не само въз основа показанията на Н., както се сочи в жалбата, а и от тези на свид. Т.Б. /запознал свид. Н. и подс. Л./, свид. И. /обслужвала счетоводно процесното дружество и отчитала се само на Л./, както и Ц.Р. /продал Ц.И.

ЕООД също на П.Н., когото срещнал на строителен обект/. Обобщената преценка на тези свидетелски показания ясно сочи, че ролята на подсъдимия далеч е надхвърляла тази на назначен в дружеството управител в хостел, отдаден под наем първоначално на Ц.И.Г. ЕООД. Поддържаната в процеса негова защитна теза правилно е счетена за опровергана, доколкото в нея липсва логичен отговор и на въпроса защо именно Л. е организирал счетоводното обслужване и най-вече защо само на него е предоставяна пълна информация за задълженията на дружеството и е отчитана дейност от счетоводителката И., позната му по повод други обслужвани фирми /две на жена му и две на баща му/. На нея свид. Н. е бил представен като собственик на дружествата, с които ще работят, а впоследствие тя го е виждала само в няколко случая /“всичко на всичко общо 2-3 пъти“ според прочетени нейни показания на л.112 от досъд. пр-во/ и то винаги с Б. Л.. Обсъжданите показания от досъдебното производство на свид. И. процесуално издържано са приобщени към доказателствения материал чрез техниката по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, представляват годен доказателствен източник и в съответствие с дадената им оценка като обективни, логични и последователни въз основа на тях е прието, че за разлика от П.Н., подсъдимият е носил документи на дружеството, бил е запознаван ежемесечно с отчетите за дейността и с дължимия ДДС в края на всеки данъчен период. Поради това не може да се счете за резултат от превратна доказателствена оценка изводът за чисто документалното разграничение на подсъдимия от управлението и сключваните сделки, предприето неясно по какви причини, но поддържано в процеса именно с ясно осъзнатото неправомерно отчитане на неосъществени доставки като част от дейността на данъчния субект, пряко рефлектиращо и върху коректното изпълнение на данъчните му задължения.